Брутният външен дълг в сектор държавно управление към края на септември 2019 г. намалява с 3,1% на годишна база (или с 175,1 млн. евро) до 5,4349 млрд. евро, като се запазва тенденцията външните задължения да са под 10% от БВП на нашата страна, показват данни на Националния статистически институт. Спрямо края на 2018-а година брутният външен дълг на сектор "Държавно управление" се свива през септември с 1,9% (със 106 млн. евро). В края на септември 2019 година брутният външен дълг на България (частен и държавен) е в размер на 34,1997 млрд. евро (57,8% от прогнозния БВП), като нараства с 1,0438 млрд. евро (повишение с 3,1%) спрямо края на 2018 година, когато брутният външен дълг беше в размер на 33,1559 млрд. евро. Спрямо септември 2018 година дългът намалява с 271,2 млн. евро (с 0,8%).

България е на второ място в света по експорт на черен маслодаен слънчоглед - 779 430 т за м.г. Осми сме по износ на рапица, а 11-ти - за мека пшеница и царевица, съобщи земеделският министър Десислава Танева. Общият добив от зърно в страната за 2018 г. е над 12 млн. т. От него са изнесени 6, 8 милиона тона. Очакваната реколта т.г. от пшеница е 6 млн. т. През 2019-а заявените за подпомагане площи със зърнено-житни култури са 19, 316 милиона декара, а с технически - 9, 765 млн. дка, което прави 74 процента от обработваемата земя у нас. Инвестициите в зърнопроизводството за периода 2014-2018 са над 7, 5 млрд. лева. Едва 500 000 лева от сумата е от европрограмата "Развитие на селските райони".

Междусистемната газова връзка Гърция-България ще бъде готова до края на 2020 г., съобщи министърът на енергетиката Теменужка Петкова. Строителството на интерконектора между Гърция и България трябва да приключи паралелно със завършването на Трансадриатическия газопровод /TAP/. По този начин ще може да се изпълни договорът между "Булгаргаз" и азербайджанската компания "СОКАР" за доставка на 1 млрд. куб. метра газ от находището "Шах Дениз 2". Депутатите от Комисията по енергетиката одобриха законопроект за ратифициране на гаранционно споразумение между България и Европейската инвестиционна банка /ЕИБ/ във връзка със подписан на 10 октомври 2019 г. Договор за финансиране на междусистемната газова връзка Гърция-България между ЕИБ и "Български енергиен холдинг" ЕАД.

Нов дървопреработващ цех ще бъде построен на мястото на бившия винпром в Елена. Компанията „Елена бор", която е обственик на терена от 23 дка, ще инвестира близо три милиона лева в строителство и оборудване. В новия цех ще се правят заготовки за европалети и ще се произвеждат пелети за нашия и за външния пазар. Европалетите се правят от висококачествена дървесина. Дъските за тях трябва да отговарят на определените стандарти за вида й – дебелина, степен на влажност. Наименованието „европалети“ идва от въведената стандартизация на палетите, използвани в Европейския съюз. Идеята е да са с един и същи дизайн, да се произвеждат по едни и същи стандарти, така че да могат да се използват навсякъде по света. На първо време фирмата ще пусне линията за заготовка на дъските, чийто капацитет ще е 20 куб.м. на ден. Остатъчната суровина ще се преработва в базата на „Елена бор“ в с. Буйновци, където вече трета година се правят висококачествени пелети. Производството им ще се увеличи с направата на модерна линия в новия цех, но на по-късен етап. Така заедно с дърводобива ще се разкрият 20 нови работни места. Дружество „ЕЛТЕ инженеринг“ е избрано за строителството на обекта, като ще се наемат и местни работници. Намеренията на фирмата са новият цех да заработи след 7 – 8 месеца.

В община Челопеч ще бъде създадено първото българско стартъп село, обяви кметът на общината Алекси Кесяков. По думите му, въпреки че Челопеч е една от най-малките по територия общини в България, минното предприятие „Дънди Прешъс Металс“ осигурява висок стандарт на живот за хората в региона. Като бивш миньор обаче Кесяков е имал притеснения, че залежите в местната мина рано или късно ще свършат, затова е търсел вариант как да осигури работа за хората в общината и за в бъдеще. Именно така се е родила идеята за стартъп селото. „Инициатива като стартъп село е добър вариант, тя се реализира за първи път и извън големите градове“, каза градоначалникът. Той все пак добави, че има известни притеснения относно проекта, тъй като идеята е новаторска за региона.

Министерство на околната среда и водите предприе действия за ограничаване на водовземането от значими язовири за питейно-битово водоснабдяване с обем под 50%. Спира се водовземането за цели, различни от питейно-битовите, за язовирите Дяково, Асеновец и Ястребино. Министерството уведоми ВиК операторите, водоползвателите и експлоатационните дружества, стопанисващи тези язовири, да ограничат ползването за други цели, за да обезпечат питейно-битовото водоснабдяване. Язовир Дяково към момента e с процент на запълване 36,98%. Язовирът се ползва освен за питейно-битово водоснабдяване и за промишлени цели, напояване и енергетика. С графика за декември 2019 г. ще бъдe ограничено водоподаването от него за други цели освен питейно-битовите. На същия принцип дружеството “ВиК Сливен” ООД, което е титуляр на язовир Асеновец и на още 5 разрешителни за водовземане от над 50 тръбни и шахтови кладенци, е уведомено да търси други водоизточници, за да осигури вода за нуждите на жителите на град Сливен. Язовир Ястребино към момента гарантира 100% питейно-битовото водоснабдяване и засега не е нужно ВиК дружеството да редуцира потреблението.

„Монбат“ отчита 135% ръст на брутната печалба от продължаващи дейности до 14,2 млн. лв. за десетмесечието на 2019 г. Само за октомври 2019 г. печалбта преди данъци (брутна печалба) е 1,99 млн. лв., като намалява с минималните 0,3% на годишна база. Консолидираната печалба преди лихви, данъци, амортизации и обезценки (EBITDA) от продължаващи дейности е 3,7 млн. лв. през октомври 2019 г., като се увеличава с 5,8% на годишна база. За десетте месеца EBITDA е 31,17 млн. лв. и се увеличава с 42% на годишна база. Основната дейност на „Монбат“ АД е производство на акумулатори и рециклиране на олово. Консолидираните продажби за октомври 2019 г. са 38,9 млн. лв., като нарастват с 19% на годишна база. За десетте месеца продажбите възлизат на 276,7 млн. лв., което представлява ръст от 12,4% спрямо същия период на 2018 г.

Печалбата на британските фирми за професионални и бизнес услуги отбеляза най-голям спад от 2011 година насам. По данни на Конфедерацията на британската индустрия (СВІ) инвестициите в бизнеса продължават да намаляват. Проучванията на СВІ редовно очертават по-ниските резултати на бизнеса. Предприятията на Острова са изправени пред политическата несигурност, създадена от спорния процес по излизането на Великобритания от ЕС и правителствените избори, които ще се проведат на 12 декември. "Сегашният икономически климат възпира фирмите за услуги в Обединеното кралство, които отчитат спад, по-малки обеми и по-ниска рентабилност. Не се очаква подобрение", каза главният икономист на СВІ Рейн Нютон-Смит. Измерването на рентабилността на професионалните и бизнес услуги към месец август е най-ниското от 2011 година. Оценката на инвестициите в превозни средства и тежката индустрия пък е най-слаба от 2010 година насам. Общият оптимизъм на фирмите за потребителски услуги отново спада, макар и с малко по-бавни темпове, показват резултатите.

Американската компания за производство на селскостопанска и строителна техника John Deere обяви по-добри резултати от очакванията за последната година. Въпреки това акциите й се понижиха с около 5%, защото мениджмънтът предупреди инвеститорите, че очаква по-ниска печалба през следващата година, в резултат на което намаляват производството. От производителя посочиха като основна причина за решението си търговската война. Наложените мита на американската соя, която е основният износ на САЩ за Китай, се очаква да причинят спад с около 5% в целия селскостопански сектор, добавят от компанията. John Deere обяви нетна печалба от 722 млн. долара за последните три месеца в сравнение със 785 млн. долара за същия период на миналата година. Годишната нетна печалба е достигнала 3.25 млрд. долара в сравнение с 2.35 млрд. през финансовата 2018 г. Нетните продажби на компанията са се увеличили с 5% през последните три месеца до 9.89 млрд. долара и 39.25 млрд. долара за последната година, става ясно от публикувания отчет.

За Азия е невъзможно да се изхранва сама и континентът трябва да инвестира 800 милиарда долара през следващите 10 години, за да успее да отговори на търсенето на хранителни продукти. Това се казва в нов доклад, носещ името Аsіа Fооd Сhаllеngе Rероrt. Населението на континента расте, а потребителите търсят по-сигурна, здравословна храна, се казва в него. Разходите за хранителни стоки в Ация ще се удвоят от 4 трилиона долара през 2019 година до 8 трилиона долара през 2030 година. "Ако тази инвестиция (бел.ред. от 800 милиарда долара) не бъде осъществена, смятаме, че индустрията няма да може да отговори на търсенето, което ще доведе до по-лоши условия за населението", казват експертите от РwС, Rаbоbаnк и Теmаsек в доклада. "Азия не може да се самоизхранва и разчита на дълги вериги за доставки от Америка, Европа и Африка", се посочва още в документа. Освен нарастващият брой на населението климатичните промени също ще добавят допълнителен натиск върху региона, което ще даде резултат в проблеми с доставките и волатилност на цените. И ако размера на обработваемата земя на човек на континента ще се свие с 5% до 2030 година, то броят на хората предстои да се увеличи с близо 250 милиона души или с население, равняващо се на това на цяла Индонезия.