Стагнацията на българската промишленост продължава за трети пореден месец, задържайки растежа на оборота близо до 0%. Наблюдава се устойчив спад при преработващата индустрия, където са заети най-много хора и която е с най-голяма добавена стойност за икономиката на България. НСИ отчита, че макар да има леко подобрение през септември, тази година е изключително тежка за производството на текстил и облекла, на метални изделия и машини, на хартия и картон, на електрически съоръжения и машинно оборудване. Все сектори, където се изисква по-квалифициран труд и се дават сравнително високи заплати. Това са и сектори, които силно зависят от европейската и глобална индустрия, тъй като България е част от голямата верига на доставки от Европа за Китай и други пазари.

Правителството обяви график и списък на възложителите, които от Нова година вече ще трябва да използват новата електронна платформа за обществени поръчки. Проектът на МС е публикуван за обществено обсъждане, което ще продължи до 1 декември 2019 г. На първия етап, т.е. от 1 януари 2020 г., едва около 100 от общо 6000 възложители да качват заданията си и да приемат оферти чрез е-платформата. В списъка са звената на централната власт - министерства, агенции, комисии, седем общини, които пускат най-много процедури, начело със София, Пловдив и Варна, и шест държавни предприятия, които традиционно купуват много стоки и услуги - като ЕСО, АЕЦ "Козлодуй" и ДП "Железопътна инфраструктура". От 1 април и останалите ведомства и предприятия, които работят по ЗОП, ще са длъжни да качват обявите за търговете с документацията по тях, да приемат оферти и да отговарят на въпроси на кандидатите онлайн. Тук влизат БНБ, президентството, обмудсманът, областни управи, болници и т.н.

Френско-германският консорциум "Соф кънект", който бе избран за концесионер на Летище "София", обяви визията си за управлението на аеропорта. Планът за развитие се ръководи основно от пътническите терминали, които ще се разширяват на няколко етапа според нарастването на броя на пътниците. Проверката за сигурност и паспортният контрол за международните полети ще бъдат засилени допълнително. До 2022-ра ключовите инвестиции, ще са новото конфигуриране на Терминал 1 и Терминал 2 (в т.ч. ръкавите за качване в самолета) и новият паркинг за автомобили. Първата фаза включва серия от технически инвестиции, като например във водоснабдителното съоръжение, пречиствателната станция за отпадни води, системата за наблюдение на диги по бреговете на река Искър.

Двадесет и пет банки оперират на банковия пазар в България към 30 септември 2019 г., а 5 от тях са клонове на чуждестранни кредитни институции. Концентрацията в сектора се запазва висока - най-големите пет банки продължават да държат относително висок дял от активите в банковата система към края на септември 2019 г. - 60% ( при 59.4% към края на 2018 г.). Общо активите на банковата система към 30 септември 2019 г. възлизат на 111.5 млрд. лв., като отбелязват ръст от 5.64% спрямо 31 декември 2018 г. В края на септември първите 10 банки концентрират 83.7% от общите активи на банковата система. УниКредит Булбанк АД заема челната позиция с активи в размер на 20.5 млрд. лева или 18.4% пазарен дял. Банка ДСК ЕАД е на втора позиция с 14.3% пазарен дял, а след придобиването на Сосиете Женерал Експресбанк АД (Експресбанк АД) се очаква да настигне УниКредит Булбанк АД. На трета позиция е Обединена Българска Банка АД, която запазва позицията си от края на 2018 г., с пазарен дял от 10.4%. Размествания в класацията вероятно ще предизвика и придобиването на Банка Пиреос България АД от Юробанк България АД. В резултат на това Юробанк България АД, която към 30 септември 2019 г. се подрежда на 5-то място според активите си (общо), има потенциал да се придвижи нагоре и да достигне до 3-та или 4-та позиция.

Обединение „Геопът Струма 3.2.1“ е дало най-ниската ценова оферта да строи автомагистрала „Струма“ през Кресненското дефиле. Консорциумът предлага да проектира и построи 13.2-километровото ляво платно на тази част от магистралата в посока Кулата-София срещу 505 млн. лв. с ДДС. Става въпрос за изцяло нов път, разположен източно от дефилето. „ГБС-Инфраструктурно строителство“ АД предлага да изпълни проекта срещу 636 млн. лв. За 600 млн. лв., работата ще бъде свършена от ДЗЗД „АПП ЛОТ 3.2.1“. Това са всички ценови оферти на допуснатите кандидати в обществената поръчка за избор на изпълнител за проектиране и строителство за лот 3.2.1 - от км 375+860 до км 389+100, и прилежащите пътни връзки. Обединение „Геопът Струма 3.2.1“ участват „Геострой“ АД, „Пътстрой-92“ АД, „Биас-М“ ЕООД и „Илия Бурда“ ЕООД. Партньори в ДЗЗД „АПП ЛОТ 3.2.1“ са : „Грома холд“ ЕООД, „Европейски пътища“ АД, „Водно строителство – Благоевград“ АД, „Пътпроект“ ЕООД и „ВАХОСТАВ-СК“ а.с.

Прокуратурата в Италия започва разследване дали от български вецове са източени 40 млн. евро, след сигнал от българския бизнесмен Желю Ганчев. В началото на тази година той става акционер с 42% в “ПВБ Пауър България”, която оперира 5 веца на р. Искър. Другите съдружници са италианските фирми Finest, Alperia и Dolomiti Energia Holding. Ганчев се натъкнал на смущаваща информация относно финансовите потоци на дружеството. Той посочва, че въпросните 40 млн. евро са отишли за лично облагодетелстване на граждани на България и Италия. Отклоняването на средствата ставало през годините във връзка със строежа и експлоатацията на “ВЕЦ Своге” АД и “ВЕЦ Марица” ЕООД, собственост на “ПВБ Пауър България”. Имало договори на завишени цени. Фирма “Инжектосонд България” извършила строителни дейности за 12 млн. евро. Парите са платени от “ВЕЦ Своге”, но управителят му получава 1,2 млн. евро, преведени на притежавана от него фирма. Фирма “ФЛИ Баруци Италия”, която извършила монтажни дейности, платила комисиони към фирма на управителя на “ВЕЦ Своге” за над 440 000 евро. “HIS Хидроинженеринг Германия”, която е доставила турбини, платила комисиона над 400 000 евро. За изграждане на централи по проекта “ВЕЦ Марица” били отпуснати като заеми 7,5 млн. евро. Голяма част от тези средства обаче се върнали към собствениците на три италиански дружества.

Севдалина Василева напуска позицията изпълнителен директор и член на Управителния съвет на Първа инвестиционна банка АД, считано от 8 ноември 2019 г., съобщиха от кредитната институция. Договорът й за управление е прекратен на 24 октомври от Надзорния съвет на банката. Решението все още не е вписано в Търговския регистър. Севдалина Василева продължава своя професионален път в голяма международна компания.

Компанията "Екстрапак" се впуска в ново начинание - изграждането на модерен бизнес център без аналог не само във Велико Търново, но и в цялата страна. Проектът Business Center Veliko Tarnovo (BCVT) беше официално представен на 19 септември тази година, а изграждането му ще отнеме две години и ще приключи през есента на 2021 г. Проектът е дело на студио "Иво Петров архитекти", а изграждането е поверено на фирма "Лъки строй 2011" ЕАД - Габрово. Инвестицията в строителството (без оборудване и обзавеждане) е в размер на 25 млн. лв. и е осигурена със заем от Уникредит Булбанк. BCVT е разположена върху бившите сгради на СБА (Съюз на българските автомобилисти) в западната част на Велико Търново - в съседство с първия завод на "Екстрапак". Разгъната застроена площ на BCVT е 30 362 кв.м. Той ще е на осем етажа плюс един подземен и един технически. Бизнес центърът ще разполага с паркинг за 230 паркоместа, 161 велосипедни места и 33 станции за зареждане на автомобили с електрическа енергия. Офис помещенията ще са с площ от 58 до 600 кв.м, или общо 15 000 кв.м, и ще могат да бъдат гъвкаво конфигурирани.

Държавите-членки на ЕС одобриха споразумението за търговия между ЕС и Сингапур. Това означава, че то ще влезе в сила от 21 ноември. Сингапур безспорно е най-големият търговски партньор на ЕС в региона на Югоизточна Азия, като общата двустранна търговия със стоки е на стойност над 53 млрд. евро, а търговията с услуги е на стойност 51 млрд. евро. Над 10 000 дружества от ЕС са установени в Сингапур и го използват като център за целия Тихоокеански район. Сингапур е също така най-предпочитаното място за европейски инвестиции в Азия, като през последните години обемът на двустранните инвестиции между ЕС и Сингапур нараства с бързи темпове и достигна общо 344 млрд. евро през 2017 г. Съгласно споразумението за търговия Сингапур ще премахне всички останали мита върху продуктите от ЕС. Споразумението създава и нови възможности за доставчиците на услуги от ЕС, наред с другото в отрасли като далекосъобщенията, услугите в областта на околната среда, инженерството, информатиката и морския транспорт. Освен това благодарение на него стопанската среда ще стане по-предвидима.

Съединените щати няма да обявят мита за европейските автомобили, според Жан-Клод Юнкер, напускащият президент на Европейската комисия. Президентът на САЩ Доналд Тръмп има срок до 13 ноември да реши дали да прилага нови мита върху европейските производители на автомобили. През май той заяви, че вносът им САЩ представлява заплаха за националната сигурност на страната. Юнкер, който ръководи изпълнителната власт на ЕС, заяви, че според него американският президент няма да продължи с новите мита. „Тръмп се дразни малко, но няма да има автомобилни мита“, каза Юнкер. Търговските отношения между САЩ и ЕС са напрегнати, откакто Тръмп дойде на власт и приключи преговорите за търговска сделка със Стария континент, които предишната американска администрация провеждаше. Освен това миналата година той въведе мита за стомана и алуминий за Европа. ЕС отвърна няколко месеца по-късно с мита върху стоки за 2.8 милиарда от САЩ. Съвсем наскоро Вашингтон обяви мита за европейски стоки на стойност 7.5 милиарда долара. Това решение беше свързано със спор в Световната търговска организация (СТО) относно субсидиите за авиокомпаниите.

Японският премиер Шиндзо Абе е дал нареждане да бъде отпуснат първият пакет икономически стимули от 2016 г. насам. Причината е, че правителството се опасява от забавяне на световната икономика, влиянието на по-високия данък върху потреблението и от риска за „пресъхване“ на икономиката заради Олимпийските игри в Токио догодина. Представителите на кабинета са обещали да отпуснат „бързи“ и „всеобхватни“ стимули, които ще се основават на ултраниски лихвени проценти и отпускане на кредити с цел финансиране на публични инвестиции. Планираните стимули подчертават опасенията на Япония относно състоянието на световната икономика. Те са и значима стъпка към отхлабване на фискалната политика предвид забавеното частно потребление и способността на правителствата да взимат заеми при отрицателни лихвени проценти. „За да ускорим нашето възстановяване (от природните бедствия), да се справим с рисковете в международната икономика и да ускорим растежа в продуктивността, ние съставяме икономически план заедно с 15-месечен бюджет“, обяснява главният секретар на японското правителство Йошихиде Суга.