Финансови новини

Приходите на 1438 малки и средни предприятия са нараснали с 30% през 2016 г. спрямо предходната година, съобщиха от Агенцията за малките и средни предприятия. Тези компании са натрупали приходи за 17.324 млрд. лв., което е 18.4% от БВП за 2016 година. Нетната печалба е почти 1.2 млрд. лв., а активите им - 11.7 млрд. лв. Продажбата на автомобили и части, производството на машини, търговията, транспортът, високите технологии и производството на облекла и текстил са секторите, в които са реализирани най-големите приходи. Търговията реализира ръст от 170.8%, строителството - 150.2%, транспортът - 97.8%, информационните технологии - 91%, облекло и текстил - 68%, посочват от агенцията.

Към края на третото тримесечие на 2017 г. общините отчитат още по-слаба инвестиционна активност от 9,4 %, сравнено с данните към края на 2016 г., когато средната стойност на този показател за страната е 15,16 %, както и спрямо средното равнище на показателя от 12,72 %, отчетено към същия период на миналата година. Средният дял на приходите от общите постъпления в общините за страната запазва относително постоянно равнище – 42,08 % спрямо 43,48 % за същия период на 2016 година и 40,07 % в края на 2016 г. Броят на общините, които отчитат дял на приходите от общите постъпления по-висок от средния за страната, също не се променя значително и през трите разглеждани периода. Средният за страната дял на покритие на разходите за местни дейности с приходи достига 101,09 % спрямо 95,59 % за същия период на миналата година и 85,20 % към края на 2016 г., като 50 общини постигат резултат над средното за страната (при 67 към същия период на миналата година и 62 към края на 2016 г.). Бюджетното салдо на общините на национално ниво към септември 2017 г., както и към третото тримесечие и края на 2016 г. е положително, поради което и делът му в общите постъпления е положителна величина.

Дружества

Държавната компания "Булгаргаз" предлага от 1 януари 2018 г. цената на природния газ да бъде увеличена с близо 5 на сто, съобщи компанията. По закон дружеството е длъжно да информира обществеността за искането си месец преди да го внесе официално в Комисията за енергийно и водно регулиране. Цената на природния газ се преразглежда на всеки три месеца Тя ще бъде определена от регулатора в края на декември. Според сметките на компанията цената от 1 януари трябва да е 359.87 лв. за 1000 куб. м (без цени за достъп, пренос, акциз и ДДС). Увеличението е с 16.65 лв. за 1000 куб. м или с 4.85% спрямо цената, която действа сега. Процентът на нарастване е съобразен с по-високия курс на лева спрямо щатския долар и очакваните по-високи доставни цени на природния газ от внос. Окончателното предложение ще бъде внесено в КЕВР на 11 декември 2017 г.

Поне три сделки се подготвят активно след търговската мисия на 13 американски компании. В София пристигнаха висши мениджъри на “Абви”, “AмДжен”, “Арчър Даниълс Мидланд”, “Кока-Кола”, “Фрипорт Макморан”, “Дженерал Дайнамикс”, “Мерк-Шарп Дом”, “Моторола Солюшънс”, “Орбитал АТК”, “Ошкош”, “О-Ес-Ай Системс/Рапискан” и “Текстрон”. От Българската агенция за инвестиции потвърдиха за една от трите евентуални инвестиции. Компанията AДМ, която е собственик на “Амилум” в Разград, ще прави нови инвестиции в завода. Но освен това влага и 300 млн. лв. в терминал за зърно в Тутракан. Компанията е подала документи за клас инвеститор по този проект. Възможно е “Фрипорт Макморан” - най-големият медодобивен концерн в света, да прояви интерес суровината, която добива в мина “Бор” до границата ни със Сърбия, да се преработва в Пирдоп и Челопеч. Възможно е и сътрудничество с “Асарел Медет” и значителни инвестиции в медодобива в България. Една от американските компании има намерение да изгради голям завод за плоско стъкло в България. “О-Ес-Ай Системс/ Рапискан” търси възможности да изнесе високотехнологичното си производство от Англия в България. Желанието е у нас да има техни инсталирани системи за сканиране на ГКПП и засичане на нелегални товари и пътници, които да са основа за демонастрационни центрове за клиенти от трети страни. “Дженеръл Дайнамикс”, “Текстрон” и “Обритал” сътрудничат тясно с нашата отбранителна индустрия.

7 млн. лева е стойността на ремонта на обновената зала "Фестивална" в София, която вече ще носи името "Асикс Арена". От тях 4 млн. лв. са собствени средства на "Академика 2011" и 3 млн. лева са по договор за енергийна ефективност. Договорът за спонсорство с "Асикс" е за 6 години и фирмата ще подпомага издръжката на залата със 100 хил. лева годишно. След реконструкцията на залата капацитетът е увеличен на 2270 седящи места, като за концертни и културни мероприятия може да приеме до 6000 души. Съоръжението е оборудвано с нова лекоатлетическа писта с 4 коридора и пълен комплект уреди за лека атлетика. Първото състезание, което "Асикс Арена" ще приеме, е турнир "Академик" на 13 януари. В залата ще се проведат всички държавни първенства по лека атлетика, а на 10 февруари ще има Балканиада за юноши и девойки до 20 години. По програмите за селските райони и за училищната инфраструктура над 1 млрд. лв. ще бъдат използвани за спортни зали, физкултурни салони и игрища.

Месопреработващата фирма "Стефанов - Ив.Стефанов-04" разширява производственото си предприятие в Горна Оряховица. Компанията е една от четирите, които имат право да произвеждат "Горнооряховски суджук" – първото защитено в Брюксел българско географско указание. "Стефанов - Ив.Стефанов-04" притежава две производствени бази – в с. Драгижево и в Горна Оряховица, като втората е изградена през 2015 г. специално и единствено за "Горнооряховски суджук". Предприятието в Горна Оряховица е с капацитет от четири тона на седмица готов продукт, а заетите в него са 15. Разширението ще позволи да се увеличи с 400 кв. м производствените площи, да се увеличи капацитета до седем тона на седмица и да се открият поне пет нови работни места. Направените досега инвестиции са за 1.5 млн. лв., съобщи собственикът Иван Стефанов. Предприятието на "Стефанов - Ив.Стефанов-04" в с. Драгижево е на 10 километра от Горна Оряховица. То е разположено на около 6000 кв. м площ и в него се произвежда цялата гама месни продукти, колбаси и деликатеси, които компанията продава с марката "Стефанов" без "Горнооряховския суджук".

Елана Агрокредит АД отчита 27,62% ръст на нетната печалба на годишна база до 1,74 млн. лв. за деветмесечието на 2017 г. Печалбата на акция достига 9,2 ст. за деветмесечието спрямо 7,2 ст. за същия период на миналата година. По устав поне 90% от годишната печалба трябва да бъде разпределена като дивидент, като досега са натрупани по 8,3 ст. на акция с текуща цена от 1,41 лв. или 5,9% дивидентна доходност за деветмесчието, ако дивидент се изплащаше на деветмесечна база. Нетната печалба само за третото тримесечие на 2017 г. е 691 хил. лв. и нараства с 39%. Печалбата идва от по-бавния като темп, но за сметка на това по-голям като сума ръст на приходите от лихви спрямо разходите за лихви. Приходите от лихви растат с 43% на годишна база до 2,68 млн. лв. за деветмесечието на 2017 г. или с 804 хил. лв., а разходите за лихви нарастват с 320 хил. лв. Портфейлът от финансов лизинг (при финансиране на земя) и от търговски заеми (при финансиране за оборотни средства) намалява с 1,05% на тримесечна база до 41,51 млн. лв. към 30 септември 2017 г. спрямо 41,95 млн. лв. към 30 юни 2017 г.

Новини от БСК и членовете на БСК

Становище на БСК относно проектите на бюджети на РБ, ДОО и НЗОК за 2018 г.

Становище на БСК относно проект на ЗИД на ЗДДС, внесен от МФ

Предстоящи събития

14 ноември: Специализирано обучение: "Инструмент за финансиране на МСП: Работна програма 2018 - 2020, Фаза 1 и Фаза 2"

17 ноември: Следобедна бизнес закуска и кафе за стартиращи и млади компании с интерес към повишаване на енергийната ефективност в офиса

12-13 декември: Иновации чрез дизайн - специализирано обучение за МСП

Външноикономическо сътрудничество    Enterprise Europe Network       Външнотърговски консултации      Оферти от български и чуждестранни фирми

Европа

Индустриалното производство във Великобритания се повиши през септември за шести пореден месец благодарение на добър отскок на производството в минно-добивната промишленост и на стабилен растеж в промишлеността. В същото време търговският дефицит на Обединеното кралство се сви изненадващо рязко през септември в резултат на по-добро нарастване на британския износ спрямо вноса, показват данни на официалната статистика ONS, които изглеждат в подкрепа на решението на Английската централна банка от миналата седмица да повиши основната британската лихва за пръв път от повече от десет години насам. Британското индустриално производство се повиши през септември с 0,7% на месечна база след повишение с 0,3% през август, докато очакванията на финансовите пазари бяха за по-скромно повишение с 0 3 на сто. Промишленото производство също нарасна с 0,7% след повишение с 0,4% през август, надвишавайки очакванията за растеж с 0,3 на сто.

Америка

Министерството на правосъдието в САЩ е поискало от AT&T да продаде Turner Broadcasting - компанията майка на CNN, или своето звено DirecTV, което доставя сателитна телевизия. От АT&T обаче отричат да има официално искане за подобна продажба. От министерството също отричат. Според източниците исканията са, за да може регулаторите да одобрят сделката на AT&T с Time Warner, която беше обявена в края на миналата година. Още тогава се очакваше, че регулаторните органи няма лесно да дадат зелена светлина и ще очакват фирмите да се разделят с част от своите активи. Искането на министерството обаче се приема от някои страни по сделката като лична вендета на администрацията заради лошите отношения на CNN и президента Доналд Тръмп, който обвини телевизията неколкократно в създаването и разпространяването на фалшиви новини.

Азия

Китай предприе огромна стъпка в посока дългоочакваното отваряне на финансовата си система. Пекин ще премахне ограниченията, според които чуждестранни лица не могат да притежават банки и други компании, които управляват активи, като ще позволи и на чужди дружества да придобиват мажоритарна собственост в застрахователни компании. Новите правила, представени на брифинг за журналисти в петък, ще дадат безпрецедентен достъп на глобалните финансови компании до втората най-голяма икономика в света. Китай вече направи няколко стъпки, за да отвори пазара на акции и облигации на чуждестранни инвеститори и международни банки. Дълги години обаче те бяха ядосани заради ограниченията в собствеността, което ги правеше маргинални играчи в една от най-бързорастящите световни икономики."Съобщението, че Китай продължава да се отваря към света и да превръща пазарите по-международни и по-пазарно ориентирани, е ключово", казва Шен Джиангуанг, главен икономист в Mizuho Securities Asia Ltd. в Хонконг.

Траянови врата

Проходът Траянови врата е разположен на 15 км от гр. Костенец до магистрала "Тракия" в Средна гора. През V в. Пр.Хр. оттам минава военният поход на тракийския цар Ситалк, а самият проход се казва Суки. В края на I и началото на II век Сл.Хр. регионът става част от Римската провинция Сердика. Проходът е бил връзка на Рим с най-източните части на империята. Самата крепост е построена през II век от император Траян като символична граница между провинциите Тракия и Македония. Територията става част от българската държава, когато през 831-836 г. княз Маламир я присъединява. По това време българите наричат крепостта Щипон. Проходът влиза в историята през 986 г., когато византийският император Василий II обсажда Сердика. Тогава войските на Самуил помагат на обсадения град и византийците се оттеглят. В обратния път на 17 август, в прохода Траянови врата войските на Василий II са разбити. Императорът едва успява да се спаси с малка част от личната си свита. В действителност днешното име на прохода - Траянови врата, се използва за пръв път от историка Антоний Бонфиний (1427-1502) във връзка с похода на Владислав Варненчик, който преминава с войските си прохода през 1443 г. Днес крепостта има статут на паметник на културата 1ва степен.

На този ден:  Гробница Евренозово