Финансови новини

Стоки и услуги на лизинг за 3,5 млрд. лв. са напазарували българите – домакинства и бизнес, към юни 2017 г. показват данните на БНБ. Този тип пазаруване продължава да расте - на годишна база с 6,9%, или с 225,3 млн. лв., а спрямо края на март тази година - с 4,2%, или със 141,6 млн. лева. Предпочитан от българите все още е финансовият лизинг, при който след плащане на последната вноска се извършва прехвърляне на собствеността над съответната вещ. Общата сума на вземанията на лизинговите дружества при този тип лизинг са 3,3 млрд. лв., като на годишна база растат с 5,5%, или със 173, 5 млн. лв., а спрямо края на първото тримесечие на 2017 г. растат с 3,4%, или със 109 млн. лв. Според статистиката има едва забележимо, но постоянно намаляване на неговия дял - от 96,7% в края на юни 2016 г. до 95,5% в края на юни 2017 г. За тримесечието април-юни са сключени нови договори за финансов лизинг за цели 425,5 млн. лв., като този обем традиционно се увеличава всяка година в началото на лятото. Най- голям обем от финансовия лизинг продължават да държат автомобилите – към юни т.г. покупките на коли са за 1,115 млрд. лв., като увеличението при тях е със 7,7% спрямо края на юни 2016 г. и с 2,3%, или с 24,7 млн. лв. в сравнение с края на март.

Пътуванията на български граждани в чужбина през юли 2017 г. са 665.7 хил., или с 15.3% над регистрираните през юли 2016 година. Увеличение на пътуванията на български граждани в сравнение със същия месец на предходната година е отчетено към Италия - с 53.0%, Австрия - с 34.9%, Испания - с 32.4%, Франция - с 29.2%, Обединеното кралство - с 19.5%, Румъния - със 17.0%, Гърция - с 11.9%, Германия - с 11.5%, бившата югославска република Македония - с 10.8%, Сърбия - с 4.9%, Турция - с 3.1%, и други. Същевременно намаляват пътуванията към Руската федерация - с 13.4%, Чешката република - с 9.6%, и други. Най-голям относителен дял от общия брой пътувания на български граждани в чужбина през юли 2017 г. формират пътуванията с други цели (гостуване, обучение, посещение на културни и спортни мероприятия) - 42.0%, следвани от пътуванията с цел почивка и екскурзия - 40.7%, и пътуванията със служебна цел - 17.3%. В сравнение с юли 2016 г. e регистрирано увеличение при пътуванията по всички наблюдавани цели: с цел почивка и екскурзия - с 26.9%, със служебна цел - с 21.4%, и с други цели - с 4.0%.

Дружества

Министерството на икономиката ще национализира едно от ключовите оръжейни дружества - русенския "Дунарит". Според ресорния министър Емил Караниколов това е опит за спасяване на компанията. Схемата удивително напомня приложената с "Авионамс" - също едно от ключовите за военната промишленост предприятия, което бе придобито от държавата в началото на май 2017 година. И в двата случая става въпрос за разпределяне на "наследството" от фалиралата КТБ. Държавата ще изкупи кредитите и задълженията на "Дунарит" и дружеството ще бъде придобито от Държавната консолидационна компания (ДКК). Към момента предприятието има задължения към различни кредитори в размер на около 67 млн. лв. Те ще бъдат погасени от държавата, за да не се стигне до фалит или разпродажба на активите. Парите за това ще дойдат от дивиденти на останалите оръжейни дружества, които са под шапката на ДКК. Това са над 20 дружества, сред които ВМЗ "Сопот", "Кинтекс", "НИТИ", "Авионамс" и др. "Засега не се налага участието на Българската банка за развитие", поясни Караниколов. В момента тече съдебен спор за активите му между "Емко", която влезе в дружеството чрез увеличението на капитала му и замени свързаната с Цветан Василев "Кемира", и "Виафолт", свързвана с Делян Пеевски. Претенцията на "Виафолт" към "Дунарит" е, че има особен залог върху предприятието по силата на придобити нейни вземания от КТБ за 22.176 лн. евро, 1.774 млн. щатски долара и 400 хил. лв., чието погасяване е просрочила. В момента върху акциите е наложен запор.

"Монбат" отчита 21.4% годишен ръст на консолидираните нетни приходи от продажби през юли до 22.973 млн. лв. Обобщените данни за първите седем месеца на 2017 г. сочат, че дружествата от групата на производителя на акумулаторни батерии и осветителни тела са реализирали консолидирани нетни приходи от продажби за 173.9 млн. лв., което е увеличение от 32.3% спрямо година по-рано. Консолидираната печалба преди облагане с данъци през юли намалява с 34% до 1.6 млн. лв. От началото на годината печалбата на групата се увеличава с 13% и достига 18.7 млн. лв.

Само две фирми подадоха документи за участие в първата фаза на проекта за "Изграждане и внедряване на пилотна система за дистанционно електронно гласуване“. Първият етап включва проучване и анализ на добрите световни практики за дистанционно електронно гласуване и провеждането на три симулации на електронно гласуване от дистанция. Прогнозният бюджет на поръчката, обявена от държавна агенция "Електронно управление," е над 33 хил. лв., но ценовите оферти на двата участника са под тази сума. "Билдинг пропъртис холд" ЕООД предлага да извърши дейността за 22 хил. лв., а "Ню ай" АД за три пъти по-малко, или 8 хил. лв. И двамата кандидати имат богат опит в участието и изпълнението на обществени поръчки. "Ню ай" АД се занимава основно с консултантска дейност в разработването на европейски проекти. Фирмата е сред учредителите на Българската асоциация на консултантите по европейски програми (БАКЕП). Сред един от интересните проекти на "Ню ай" АД е изграждането на системата за кандидатстване и управление на европроекти ИСУН 2020. Тя бе разработена по проект на Министерския съвет, финансиран в предходния програмен период по оперативна програма "Техническа помощ". Тогава ИСУН беше изграден от едноименния консорциум "ИСУН 2020", в които в обединение работиха „Ню Ай“ АД и "Абати" АД. Управител на втората фирма - "Билдинг пропъртис холд" ЕООД, е Веселин Тодоров, който е и изпълнителен директор на „Сиела Норма“ АД. Последната често участва в поръчки, свързани с електронното управление и в сферата на разработване на информационни системи за частния сектор и държавната администрация. Тодоров успя да реализира един от централните регистри на България за електронно връчване и валидиране на документи. Изпълнителят трябва да бъде избран до средата на септември 2017 г.

Започва строежът на Националното хранилище за радиоактивни отпадъци (НХРАО). Съоръжението, което ще се намира в близост до АЕЦ "Козлодуй", ще бъде изградено от германо-български консорциум. Очаква се цената му да надхвърли 140 млн. лв. Проектът е финансиран от Международния фонд Козлодуй чрез Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР). Съоръжението, което ще бъде с капацитет от над 138 хил. куб. м, ще се състои от няколко стоманобетонни конструкции, разделени от вътрешни преградни стени на камери. Там ще се съхраняват ниско- и среднорадиоактивни отпадъци. С негова помощ ще бъдат изведени от експлоатация спрените ядрени блокове в Козлодуй, а получените отпадъци ще бъдат погребани по екологичен начин. На площадката трябва да бъдат изградени 3 платформи с по 22 клетки и инфраструктура. В тях трайно ще бъдат съхранявани стоманобетонни кубове с радиоактивни отпадъци, които ще са предварително обработени и обезопасени. Планирано е хранилището постепенно да се запълва през следващите 60 години. Съоръжението вероятно ще бъде пуснато в експлоатация през 2021 г.

Мажоритарният собственик на "Дружба стъкларски заводи" - "Барек овърсийз лимитид", който притежава пряко и чрез свързани лица 53 407 691 броя акции, представляващи 99.80% от капитала на дружеството, отправи предложение за изкупуване към всички останали акционери. Процедурата идва след вече едно отправено търгово, в което то придоби над 95%, което му дава право да придобие автоматично и останалите акции - т.нар. squeeze out, в рамките на три месеца след одобряване на предложението за изкупуване от КФН. Обект на сделката са 108 805 броя обикновени акции на "Дружба стъкларски заводи" с номинална стойност 1 лев всяка. Предложената цена е 6.118 лв. за брой, колкото беше цената при търговото предложение.

Предстоящи събития

4 септември: Редовно общо годишно отчетно събрание на Русенска стопанска камара

13 септември: Семинар относно Регламент 2016/679, който поставя нови изисквания към всички фирми по повод събиране, обработка и съхранение на личните данни

Външноикономическо сътрудничество    Enterprise Europe Network       Външнотърговски консултации      Оферти от български и чуждестранни фирми

Европа

Румъния, една от страните членки на Европейския съюз с най-бърз ръст на икономиката, може да се присъедини към еврозоната през 2022 г., когато доходите на най-бедните ѝ граждани се увеличат, казва външният министър Теодор Мелешкану. „Днес вече отговаряме на всички официални изисквания, можем да се присъединим към валутния съюз още утре. Но се опасяваме, че това ще има отрицателен ефект върху доходите на най-бедните, на пенсионерите“, казва Мелешкану за полския ежедневник Rzeczpospolita. “Мисля, че ще приемем еврото след пет години, през 2022 г.“, добавя той. Еврозоната в момента се състои от 19 страни членки, като последната – Литва, се присъедини през 2015 г. Насърчаването на по-голяма интеграция между страните членки на еврозоната може да означава, че останалите извън клуба страни може да останат на тъмно при взимането на ключови решения.

Америка

Доналд Тръмп поднови заплахите си да се оттегли от Северноамериканското споразумение за свободна търговия НАФТА дни преди началото на нова серия преговори за промяна на договора, сключен преди 23 години. "Намираме се в процес на предоговаряне на НАФТА с Мексико и Канада. И двете ни затрудняват, може би трябва да прекратим?", писа Тръмп в "Туитър". Първите петдневни преговори приключиха миналата неделя, като и трите страни се ангажираха да ускорят процеса за промяна на споразумението. Втората серия разговори започват в петък. Предоговарянето на НАФТА бе едно от първите неща, които Тръмп обеща да направи, когато стане държавен глава. След като известно време остави да витае заплахата чисто и просто да изтегли Съединените щати от споразумението, в крайна сметка американският президент се спря на варианта то да бъде предоговорено бързо "в интерес на трите страни" - Канада, САЩ и Мексико. От самото начало НАФТА поражда извънредно много спорове.

Азия

Китай създава най-голямата в света компания за електричество. Държавната Комисия за администрация и надзор над активите съобщи в едноредово съобщение на своята интернет страница, че е одобрила сливането между Shenhua Group - най-голямата минна компания в Китай, и Guodian - една от най-големите в страната, генериращи електричество. Сливането е първото като част от започналата реформа в китайската енергийна индустрия. Новата компания ще притежава активи за 271 милиард долара и ще бъде втората в света по приходи. Очаква се тя да носи името National Energy Investment Corp. и ще има капацитет от над 225 гигавата, надминавайки Electricite de France SA и Enel SpA. Целта на Пекин е да намали свръхкапацитета в сектора, както и броят на притежаваните от държавата компании. Китай се опитва също така и да намали своята зависимост от въглищата. След излизане на новината акциите на листнатото дружество, собственост на Shenhua, се покачиха с 4.7%.

29 август – почита се паметта на Св. Йоан Кръстител

На 29 август православната църква отбелязва смъртта на Св. Йоан Кръстител – денят, в който е отсечена главата на светеца. Денят е известен още като Секновение, поради народните схващания, че на него денят и нощта се секат, стават равни. На този ден водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките. Секновение се смята за “лош ден”/”тежък празник”, на който не трябва да се работи и да се започва нищо ново. Забранено е и да се ядат червени плодове (дини, ябълки, домати) и да се пие червено вино. Според житието на Св. Йоан Кръстител, на този ден Светецът е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата му остава като реликва. Константин Велики я премества в гр. Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана.

На този ден:  Храм Свети Никола – махала Овнарци Балкан