Финансови новини

За над 11 г. съществуване пенсионните фондове, на които се разчита да осигурят по-високите пенсии на родените след 1959 г., са събрали повече пари от такси и удръжки, отколкото са спечелили от инвестициите на осигуровките на българите. Това става ясно от отчетите им в Комисията за финансов надзор (КФН) през годините. Над 4,6 млрд. лв. брутни постъпления от вноски са се натрупали към края на юни тази година в универсалните пенсионни фондове за 11 г. и 3 месеца. Нетните им активи са нараснали до 4,9 млрд. лв., т.е. увеличили са се с малко над 300 млн. лв., показват данните на КФН. Докато таксите и удръжките, които фондовете събират от осигуровките, за да управляват добре парите за втора пенсия, са над 410 млн. лв. Само за 2012 г. доходите на фондовете от такси са над 73 млн. лв., а за първото полугодие на тази година вече са минали 40 млн. лв. Сумите растат с всяка година, тъй като все повече хората, задължени да се осигуряват за втора пенсия, излизат на пазара на труда, т.е. трупат се повече активи, от които се прибират такси. Проблем е и родното законодателство, според което фондовете трябва да гарантират минимална доходност, но тя може да е и отрицателна. В другите страни практиката е да се покриват поне загубите, а в някои страни минималната доходност не може да е под инфлация. Фондовете имат и ограничения в какво да инвестират. От години обаче нито една власт не се осмелява да приеме вече подготвени законопроекти, които трябваше да осигурят по-добро управление на парите за втора пенсия и намаляване на таксите.

Сънародниците ни в чужбина са изпратили над 1,543 млрд. лв. на свои близки и роднини в България за първите 11 месеца на 2016 година, съобщи БНБ. Сумата се увеличава малко спрямо същия период на 2015 г., когато те са изпратили 1,53 млрд. лв. Докато парите от емигрантите се увеличават, преките чужди инвестиции в страната намаляват и за първите 11 месеца на 2016 г. са 1,865 млрд. лв. Това е спад с 46,4% на годишна база. В данните на БНБ за парите от емигрантите не влизат изпращаните пари в брой. В резултат парите от емигрантите вече може дори да са повече от размера на чуждите инвестиции. През ноември 2016 г. емигрантите са изпратили в България 118,4 млн. лв., докато през октомври преводите са за над 135 млн. лв. Най-много пари обаче се изпращат през лятото и през декември, заради Коледните празници. Най-много средства в България изпращат сънародниците ни в САЩ - над 351,7 млн. лв. за периода януари-ноември 2016 г.

Дружества

Инвестиции за 400 млн. лв. и разкриване на нови 6000 работни места е прогнозата за 2017 година на Българска агенция за инвестиции /БАИ/. Тя е направена на базата на подадените 20 заявления за сертифициране в агенцията. Интересът на инвеститорите, отново е насочен към седемте приоритетни сектора - компютърна и комуникационна техника, електрически съоръжения, машини и оборудване, текстил и облекло, химични продукти, изделия от каучук, пластмаси и други неметални минерални суровини и хранителни продукти. От началото на годината до сега Българска агенция за инвестиции е сертифицирала 4 нови проекта на обща стойност 130 млн. лв. В тях се очаква да бъдат разкрити 3330 нови работни места. През 2016 г. по Закона за насърчаване на инвестициите /ЗНИ/ са сертифицирани 24 проекта на обща стойност над 385 млн. лв., като те имат потенциал да разкрият над 4700 нови работни места. Сертифицираните проекти през 2016 г. предвиждат разширяването на съществуващата дейност на вече утвърдени български и международни компании в страната, което показва доверието на инвеститорите в предвидимостта на бизнес и инвестиционната среда в България. Сред фирмите, чиито проекти са сертифицирани, са “Интегрейтид Микроелектроникс България” ЕООД, “Кока Кола”, “Луфтханза Техник” и други. Освен това през 2016 г. в БАИ са постъпили и 127 заявления по Закона за чужденците в Република България /ЗЧРБ/, като обемът на направените вложения е 127 млн. лв. За сравнение през 2015 г. Българска агенция за инвестиции е сертифицирала 12 проекта на обща стойност 189 млн. лв., които ще разкрият 1265 нови работни места. БАИ е институцията, която освобождава от корпоративен данък предприятия, които инвестират в райони с безработица. За 2016 г. са освободени 19 проекта от корпоративен данък, като ще бъдат реинвестират 83,5 млн. лева в тези райони.

Живко Живков е новият изпълнителен директор на Държавен фонд "Земеделие. Управителният съвет освободи Румен Порожанов след подадената от него оставка и одобри новия шеф. Транспортният министър Христо Алексиев продължи с рокадите в жп сектора, като уволни и назначи нови началници на пътническите и товарните превози. Досега Живко Живков беше зам.-директор на фонда и отговаряше за директните плащания на площ и информационните технологии. Рокадата се наложи, след като служебният министър на земеделието Христо Бозуков поиска оставката на шефа на фонда с мотива, че е назряло обществено недоверие към разплащателната агенция. Нови директори има и в БДЖ. Промените стават броени дни след смяната на изпълнителния директор на "Холдинг БДЖ" Владимир Владимиров. От държавните превозвачи си тръгват и управителите на "БДЖ - Пътнически превози" Димитър Костадинов и на "БДЖ - Товарни превози" Любомир Илиев. На тяхно място транспортният министър назначи съответно Христо Иванов и Александър Александров. Христо Алексиев, който бе зам.-директор на Национална компания "Железопътна инфраструктура", преди да стане служебен министър, даде заявка за бързи рокади още с встъпването си в длъжност, когато обвини цялото ръководство на железниците, че холдингът не е управляван ефективно. Сред първите освободени бе шефът на НКЖИ Милчо Ламбрев.

Финансовото състояние на държавната ТЕЦ "Марица-изток 2" продължава да се влошава. За 2016 г. дружеството е регистрирало загуба от 90.7 млн. лв., което е увеличение с 18.7 млн. лв. спрямо година по-рано. Основните причини за този лош резултат са намалените приходи от продажба на студен резерв (поддържане на мощности в готовност за работа, които се ползват само при необходимост) и вноската от 5% върху приходите във фонд "Сигурност на електроенергийната система". Отделно от средата на 2016 г. компанията е реализирала и по-малко приходи от продажба на електроенергия на свободния пазар, допълват оттам. Всичко това рефлектира върху намаление на общите приходи с 13.21% до 543 млн. лв.Като цяло изминалата година не беше добра за производителите на енергия заради ниските цени в региона и слабия износ. Това се вижда и в резултатите на ТЕЦ "Марица-изток 2", която е реализирала с 61 млн. лв. по-малко приходи от продажба на свободния пазар, където продава директно на големи консуматори и търговци. Отделно продажбите за регулирания пазар, на който централата има все по-малък дял, също са се свили с 38 млн. лв. Дружеството все пак донякъде компенсира част от тези приходи с продажбите на електроенергия на енергийната борса, които са в размер на 35 млн. лв.

Бъдещите планове на Съвета на директорите на Индустриална зона София-Божурище са за разширяване и подобряване на инфраструктурната среда, както и апортиране на нови обекти, с което Зоната ще добие завършен вид. Сред фирмите, инвестирали в Зоната са първият клъстър от високотехнологични компании - High-Tech Cluster Sofia, първият чуждестранен инвеститор в Зоната – „Бер-Хелла Термоконтрол (Behr-Hella Thermocontrol, GmbH)", както и българската фирма „Волаком" АД – световен лидер в създаването на уникална иновативна система за отблъскване на птици от обекти като летища, ветрогенератори и др. BHTC е водеща компания за автомобилни компоненти в света, която започва инвестицията си на българския пазар през 2013 г. На територията на Зоната фирмата изгражда нови промишлени съоръжения и Център за научноизследователска и развойна дейност за проектиране и производство на контролни табла за автомобилни климатични системи за всички европейски и повечето световни автомобилни марки. Към настоящия момент BHTC е инвестирала 80 млн. лв у нас, но плановете на дружеството е в близките от 3 до 5 години да се разшири и броят на служителите да нарасне от 350 на 500.

"Кауфланд България" ще инвестира между 20 и 25 млн. лв. в нови обекти и модернизиране на съществуващите през тази година. За 11 години компанията е инвестирала общо 1.4 млрд. лв. в страната. Приходите от продажбата на стоки през календарната 2016 г. са за над 1.4 млрд. лв., което е ръст от 8% спрямо предходната година. Акцент в работата на компанията през 2017 ще бъде модернизирането на съществуващи хипермаркети. За първи път "Кауфланд България" поставя и бързозарядна станция за електромобили на паркинга пред хипермаркета. За изграждането му са инвестирани между 25 000 и 30 000 евро. Компанията започва да строи такива станции и в други свои обекти - в Стара Загора, Варна, Бургас, София.

Новини от БСК и членовете на БСК

Божидар Данев за лечебната сила на икономическия стрес

Финансирано участие на изложенията „Светът на мебелите“ и „Техномебел“ 2017

Финландска компания търси доставчици на строителни материали и услуги

АНКЕТА: Обществена консултация относно реформа на ДДС ставките

Предстоящи събития

Втора международна LEAN конференция - 21 февруари 2017 г.

Бизнес форум „Пътна карта на бизнеса 2017“

Работилница за МСП: "Presenting, pitching and beyond"

Как се прави бизнес с Филипини, Индонезия и Мианмар - възможности за български предприятия

Industry Matchmaking 2017 - 6 април 2017 г., Интер Експо Център

Външноикономическо сътрудничество    Enterprise Europe Network       Външнотърговски консултации      Оферти от български и чуждестранни фирми

Европа

Европейският парламент ратифицира споразумението за свободна търговия между Канада и Европейския съюз. Евродепутатите подкрепиха споразумението (СЕТА) с 408 гласа „за“ и 254 „против“. Голяма част от документа може да влезе в сила още следващия месец. Договорките, свързани с инвестициите, обаче подлежат на ратификация от националните парламенти. Поддръжниците на сделката твърдят, че тя ще допринесе за икономиката чрез създаването на нови работни места и намаляването на цените на храните и потребителските стоки. Противниците обаче смятат, че приемането на споразумението представлява отстъпление пред сериозни проблеми, защото се дават прекалено много права на едрия бизнес. Това беше и една от причините белгийската провинция Валония първоначално да блокира договора. Според данни на полицията около 700 души са протестирали днес пред сградата на ЕП, докато вътре се водеха дискусии по ратификацията на договора.

Америка

Американската телевизионна компания NВС е придобила дял в капитала на европейския информационен канал Еurоnеws, съобщи агенция Вlооmbеrg., позовавайки се на осведомен източник. В Еurоnеws работят почти 500 журналисти. В момента компанията със седалище в Лион, Франция е мажоритарна собственост на египетския милиардер Нагиб Сауирис, заедно с консорциум от европейски тв разпространители. С най-голямо участие са държавните телевизии на Франция, Италия Русия. Според източника на агенцията, става дума за купуването на 25% от капитала на 25% на Еurоnеws, което е струвало на американската компания 30 милиона долара. Тази сделка ще позволи на NВС да разшири своята аудитория до 277 милиона домакинства, предавайки на 13 езика в Европа, Африка и Близкия изток. Също така излезе информация, че новият директор на NВС Nеws ще станет Ной Опенхейм.

Азия

Японският телекомуникационен концерн SoftBank придобива американското инвестиционно дружество Fortress Investment Group в сделка за 3,3 млрд. долара, предава Bloomberg. Трансакцията се вписва в дългосрочната стратегия на главния изпълнителен директор на Softbank Масайоши Сон, който възнамерява да направи групата най-голямата инвестиционна компания в света. Собствениците на акциите от клас А на Fortress ще получат по 8,08 долара на акция, поясняват компаниите. Цената включва премия от 39% върху цената на затваряне на сесията в понеделник. Във вторник акциите поскъпнаха с около шест процента преди новината за придобиването. Листнатата на New York Stock Exchange Fortress Investment Group управлява активи за около 70 млрд. долара и инвестира в недвижими имоти, заеми и фондове за дялово участие. Според съобщението на двете компании Fortress ще продължи независимо да управлява оперативната си дейност в рамките на Softbank.

145 години от избирането на Антим Първи за Български екзарх

Първият български екзарх е роден в Лозенград през 1816 г. със светското име Атанас Михайлов Чалъков. Приема монашество в Хилендарския манастир през 1837 г. и после учи в най-реномираното светско училище в Османската империя - Великата гръцка народна школа. Има и магистърска степен по богословие от Московската духовна академия. След завръщането си от Русия е преподавател, а за известно време и ректор на богословското училище на о. Халки. През 1861 г. е назначен за Преславски митрополит, през 1868 г. - за Видински. Същата година подкрепя цариградските българи и отхвърля каноническото подчинение на Вселенската патриаршия. На 16 февруари 1872 г. е утвърден за български екзарх. Развива активна дейност за изграждане на Екзархията и за културно-просветното издигане на българския народ. След Априлското въстание прави всичко възможно, за да бъдат запознати международната общественост и чуждите дипломати в Цариград за извършените от турците произволи и жестокости при потушаване на въстанието. През април 1877 г. по настояване на Високата порта е освободен от поста екзарх и впоследствие е изпратен на заточение в Анкара. Освободен в резултат на обща амнистия (март 1878), поема ръководството на Видинската митрополия. Участва в политическия живот на новата българска държава. Председателства Учредителното събрание през 1879 г. и Първото велико народно събрание. Умира в гр. Видин на 1 декември 1888 г.

На този ден:  Иво Папазов (Ибряма)