|
Финансови новини |
|
Преките инвестиции в България за януари 2017 г. възлизат на 54 млн.евро, съобщи БНБ. Те са се увеличили с 25.9 милиона (92.1%) на годишна база. Дяловият капитал е с нетна положителна стойност от 0.1 млн. евро за първия месец на година, при отрицателен размер от 38 млн.евро за януари 2016-а. Нетните постъпления от инвестиции от чуждестранни лица в недвижими имоти са 0.5 млн.евро, при 2.1 млн.евро година по-рано. По страни, най-голям дял в инвестициите в недвижими имоти имат Русия, Австрия, Турция и Дания. За януари 2017 г. подстатия Дългови инструменти е в размер на 54 млн.евро, при отрицателна стойност от 18.3 милиона за същия месец на 2016 година. Най-големите нетни преки инвестиции в страната са от Холандия (26.6 млн. евро, 49.2% от общия размер), Малта (15.4 млн. евро,28.6%) и Германия (11.9 млн. евро, 22.1%). Преките инвестиции в чужбина за януари 2017 г. нарастват с 2.4 млн. евро, при увеличение с 1.4 млн. евро за януари 2016 г. През февруари БНБ обяви, че преките инвестиции в страната за периода януари-декември 2016 г. възлизат на 682.8 млн. евро. Спрямо същия период на 2015 г. се наблюдава понижение от 59.7% или 1009.6 млн.евро. Източник: Банкеръ
Износът на България през 2016 г. нараства с 2,6% на годишна база до 23,6 млрд. евро, съобщи Българска народна банка (БНБ). Основен принос за повишението имат групите други инвестиционни стоки – с 33,4%, и суровини за производство на храни – с 14,2%. Намалява износът на групата цветни метали с 22% и петролни продукти с 10,6%. По стокови групи най-голям ръст на износа през миналата година се наблюдава при групите различни видове продукти на химическата промишленост със 191,8%, при житни растения – с 13,8%, както и при маслодайни семена и плодове, разни видове семена – с 21,1%. Износът за Европейския съюз се увеличава на годишна база със 7,2%, като делът му в общия износ се повишава от 64,6% за януари - декември 2015 г. до 67,6% за същия период на 2016 г. Най-много нараства на годишна база износът за Германия – с 320,1 млн. евро (11,1%), за Румъния – със 181,6 млн. евро (9,6%), за Гърция – със 139,6 млн. евро (9,2%) и за Испания – със 132 млн. евро (24,9%). Износът за държавите извън Европейския съюз се понижава на годишна база с 5,9%, като делът му в общия износ намалява от 35,4% за януари - декември 2015 г. до 32,4% през 2016 г. Източник: investor.bg
|
Дружества |
|
Печалбата на АЕЦ "Козлодуй" е спаднала с 98% до 2.4 млн. лв. през 2016 г. Това се дължи на намалението на приходите от продажба на енергия, които са спаднали с 16 млн. лв. до 816.6 млн. лв. Разходите на централата също бележат значително увеличение - със 102 млн. лв. до 837.2 млн. лв. От АЕЦ "Козлодуй" посочват в доклада за дейността си, че за 2017 г. предвиждат недостиг на средства за инвестиционната си програма, която за периода 2017 - 2021 г. е оценена на 880 млн. лв. Тези средства вероятно са необходими за модернизирането на централата и удължаването живота на експлоатация на 5-и и 6-и блок. В последните години се отчита ниска събираемост на вземанията от продажби от обществения доставчик (енергията, която НЕК купува за регулирания пазар) и значителното намаление на цената за разполагаемост на този сегмент, поради което се "очаква недостиг на средства". Компанията ще има достатъчно средства, за да продължи оперативната си дейност. Източник: Капитал
До края на 2017 година в Кърджали ще бъде изграден високотехнологичен завод за производство на системи и компоненти за добив и съхранение на електроенергия. Това съобщи представителят за региона на фирмата International Power Supply (IPS) и координатор на проекта за завода – Вели Шакир. Във фабриката ще се изработват елементи на off-grid системи за производство на енергия от възобновяеми енергоизточници. Насочени са към собствено производство за собствени нужди на обекти, без достъп до електопреносна мрежа и с необходимост от непрекъсната 24 часа електроенергия. В Кърджали ще се произвеждат също контролери, ups-и, токоизправители за подстанции и други. Фирмата вече е закупила терен от 20 дка в града. Първоначално ще бъде застроена половината площ и наети 240 служители, а в зависимост от пазара е планирано разширение и наемане до 600 човека. От компанията се надяват през април да бъде получено и разрешителното за строеж и да стартира изграждането на завода. Ппроизведената в Кърджали продукция ще се пласира в 56 точки от 40 държави на всички континенти. С цел осигуряване на кадри, от IPS са разговаряли вече с ръководствата на местната гимназия по електроника и електротехника и филиала на МГУ „Св. Иван Рилски” за подготовка на специалисти или използване на база за квалификация и преквалификация на наетите работници и служители.
Само двама от 17-те кандидати за строителството на тунел "Железница", който е част от магистрала "Струма", са без забележка по офертите. Това са консорциум "Струма-Лот 3.1" и обединение "Кондоте Монолит" ДЗЗД. В консорциум "Струма-Лот 3.1" участват "Главболгарстрой" и "ГБС Инфраструктурно строителство", а в обединение "Кондоте Монолит" ДЗЗД влизат италианската компания "Сочиета Италиана Пер Кондоте Даква", "Монолит София" АД и "Крам Инженеринг" ООД. Единственият отстранен участник след прегледа на документите е ДЗЗД "Железница 2016 – Дуйгу – инжконсултпроект – екип Котов" заради неудължаване на срока на валидност на офертата си. В обединението влизат турската "Дуйгу", българската "Инжконсултпроект" и "Екип 2000 Котов" СД. Останалите 14 кандидати, които искат да строят тунел "Железница" трябва да представят допълнително поискани документи от комисията или да отстранят неточности. Най-често има проблем с официалния превод на документите на чуждите участници в обединенията. Офертите на 17-те кандидати да строят тунел "Железница" бяха отворени на 16 август 2016 г. Източник: mediapool.bg
Цената на природния газ ще се повиши с почти една трета от 1 април 2017 г. - с 29,6 на сто. Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) ще се съобрази с искането на "Булгаргаз" за увеличение, според доклад на работната група във връзка с подаденото от компанията ценово заявление. От "Булгаргаз" поискаха цената за крайните снабдители да стане 363,43 лв. за 1000 куб.м от 1 април, което е ръст от 29,7% спрямо цената на горивото за първото тримесечие на 2017 г. Тази цена е без акцизи, ДДС и такса за пренос. Според КЕВР цената на газа трябва да е 363,26 лв. за 1000 куб.м, което е скок с 29,6%. Таксата за пренос остава 19,73 лв. за 1000 куб.м. "Булгаргаз" предвижда и различна цена за клиентите, които не са направили своите годишни заявки за доставки през 2017 г. в определения от компанията срок (до август 2016 г.). Една от тези компании е "Овергаз", а липсата на заявление накара бизнес организации да излязат с позиция, че това ще доведе до по-големи разходи на "Булгаргаз", което ще се отрази на цената на горивото за всички потребители. За да не се допусне това, с промени в правилата тези клиенти ще плащат още един компонент към цената си. През второто тримесечие размерът му ще бъде 18,52 лв. за 1000 куб.м, или за тях природният газ ще бъде с цена 381,78 лв. Искането на "Булгаргаз" ще бъде обсъдено в КЕВР на 28 март. Ако бъде прието това увеличение, вероятно ще поскъпне и парното.
БТК остава най-големият оператор по приходи, "Мобилтел" е лидер по абонати, а "Теленор" вече е начело по оборот от мобилни услуги. "Мобилтел" и "Теленор" отчетоха ръст на приходите си за 2016 година. Оборотът на БТК е нараснал с 3.2% до 875 млн. лв. Основният двигател е както прибавянето на НУРТС в средата на 2015 г., така и приходите от мобилния бизнес на БТК, които са се увеличили с 5% до 508 млн. лв. Без НУРТС ръстът на постъпленията е 2.5%. При два от трите оператора продължава тенденцията на свиване на размера на брутната печалба. При БТК спадът на EBITDA е 6.4% до 311 млн. лв., или маржин от 35.5%. По този показател и трите компании имат леко по-слаб резултат от предходната година. БТК губи първото си място от "Теленор", чиито EBITDA маржин е 37.5%, а при "Мобилтел" свиването е до 30.5%. БТК отчита загуба от 19.6 млн. лв. в сравнение с нетна печалба от 15 млн. лв. предходната година. Минусът е обяснен с амортизации, обезценки и подмяна на оборудване, както и със старите "загубени" депозити във фалиралата КТБ. За разлика от другите два оператора растат и абонатите на мобилни услуги на компанията - с 3.6% до 3.13 млн. Но, обратно на тренда при директните конкуренти, намалява средният приход от абонат (ARPU) от 11.4 на 11.2 лв., т.е. клиенти се привличат с по-ниски оферти. Мобилният и фиксираният интернет, както и телевизията продължават да движат бизнеса на БТК. Общо приходите от фиксирани услуги отчитат спад от 1.4% до 336 млн. лв., което се дължи основно на свиването на фиксираната телефония, където абонатите са намалели със 125 000 до 926 хил. и за пръв път са под 1 млн. Източник: Капитал
|