Финансови новини

Около 43% от българските предприятия не са успели да получат парите си от длъжници - държава или частни партньори, за период от около и дори над една година. Това затруднява работата им и създава проблеми с разплащането към техни колеги или служители, показва анализ на Българската стопанска камара (БСК) за 2016 година. Средният размер на задълженията не се посочва, но обобщените справки показват, че става въпрос за стотици милиони. В същото време държавата в лицето на общини и централната власт е просрочила задължения към свои партньори за 287.4 млн. лева, показват последните данни на финансовото министерство. Все пак числата показват известно подобрение. Година по-рано - през 2015-а, фирмите с несъбрани вземания са били 55%, показват справките на БСК, обобщени от над 700 предприятия, участвали в анкетата. На този фон около една трета от фирмите декларират, че ще кандидатстват с проекти по някоя от оперативните програми. Това означава, че част от тях все пак имат заделен ресурс, който да вложат при съфинансирането на проектите. В същото време бизнесът масово планира да увеличи производството си, да разработи нови продукти и да търси нови пазари за тях.

Нетният предприемачески доход в селското стопанство през 2016 г. намалява с 16,4% спрямо предходната 2015 г., показва анализ на Националния статистически институт (НСИ). Крайната продукция по базисни цени (включително субсидиите, без данъците) от сектора на селското стопанство през 2016 г. възлиза на 7 млрд. и 359,7 млн. лв., което е със 6,7% по-малко в сравнение с предходната година. Намалението се дължи повече на спад в цените - с 5,6% и по-малко на спад в обемите - с 1,2%. Стойността на продукцията, произведена от растениевъдството, е 4 млрд. и 956,6 млн. лв. и отбелязва намаление спрямо 2015 г. с 3,5%. Намалението е в резултат на спад в цените - с 5,7%, който не може да бъде компенсиран от увеличението в обемите - с 2,4%. Продукцията в животновъдството е 1 млрд. и 744,5 млн. лв. и намалява спрямо 2015 г. с 14,3%. Намалението се дължи както на спад в цените, така и на спад в обемите. Стойността на вложенията за текущо потребление, използвани в селското стопанство през 2016 г., достига 4 млрд. и 398,5 млн. лв., което е с 6,8% по-малко от предходната година. Намалението се дължи почти на равен спад в цените и в обемите.

Дружества

Белгийската финансова група КВС обяви, че е финализирана сделката, в която придобива банка ОББ и лизинговото дружество "Интерлийз". Групата става собственик на 99.9% от акциите на банката и на 100% от дружеството. Общата цена по сделката е 610 млн. евро. ОББ, и "Интерлийз" са собственост на National bank of Greece. Сделката ще се финансира със собствени средства. В България КВС е собственик на СИБанк и на ДЗИ. Преди приключването на сделката ОББ, собственост на гръцката NBG, ще й плати извънреден дивидент от 183 млн. евро, което трябва да бъде одобрено от БНБ. Цената по сделката е съобразена с това плащане. По последни данни към септември ОББ е четвъртата по размер банка на пазара с активи за 7.1 млрд. лв., а СИБанк е с активи за 2.8 млрд. лв. Сделката подлежи на одобрение както от БНБ, така и от Комисията за финансов надзор, Националната банка на Белгия и съответно Европейската централна банка.

Цената на природния газ от 1 януари 2017 г. вече е 280,20 лв. на 1000 куб. м, без акциз и ДДС. В нея не е включена цената за пренос през газопреносната мрежа и до определянето й по приетата вече от КЕВР нова методика клиентите ще заплащат за пренос 19,73 лв. на 1000 куб. м. "Булгаргаз" ще превежда тези пари за пренос на "Булгартрансгаз". Цената на топлоенергия за българските потребители не се променя за първото тримесечие, не се променя и цената на високоефективната еленергия, която произвеждат когенерациите. Не се променя и добавката "Задължение на обществото", което означава, че няма промяна и за крайните потребители.

24 проекта на стойност над 385 млн. лв. са получили сертификати по Закона за насърчаване на инвестициите през 2016 г., съобщи зам.-министърът на икономиката Даниела Везиева. Въпросните проекти имат потенциал да разкрият над 4700 работни места. Повечето от сертифицираните проекти през 2016 г. предвиждат разширяването на съществуващата дейност на вече утвърдени български и международни компании в страната. Още 23 проекта са в процес на сертифициране от БАИ на обща стойност над 433 млн. лв., като се очаква те да осигурят заетост на над 5500 души. В края на 2016 г. бяха връчени три сертификата за инвестиция клас "А" на "Теклас-България" ЕАД, на "Тубис България" ЕООД и на "СофтСърв България" ЕООД, както и един сертификат за инвестиция клас "Б" на "Селино" ЕООД. Насърчителни мерки, от които ще се възползват инвеститорите, са свързани със съкратени срокове за административно обслужване и индивидуално административно обслужване, както и за частично възстановяване на задължителни осигурителни вноски за новоназначени работници и служители.

Частното газоразпределително дружество "Овергаз мрежи" подписа нов договор за доставката на природен газ с "Булгаргаз". Количествата, които държавната компания ще осигури за частното газоразпределително дружество, са около 300 млн. куб. метра, с които ще бъде задоволено годишното потребление на клиентите на "Овергаз". Компанията притежава 10 лиценза за разпределение и снабдяване с природен газ на територията на 51 общини, като снабдява над 60 хил. домакинства и около 3 хил. предприятия и обществени сгради. До нов договор между двете компании се стигна, след като през септември "Овергаз мрежи" поиска прекратяването на действащия такъв от 1 януари. Една от причините за това, е че от частната компания се надяваха да осигурят алтернативни доставки за потребителите си, коментира заместник изпълнителният директор на дружеството Светослав Иванов. В крайна сметка компанията е сключила договор с друг доставчик, но по думите на Иванов руският газ в момента няма алтернатива като цена. Това е и причината в крайна сметка разпределителното дружество да поиска подновяването на договора си с "Булгаргаз".

Синдиците на фалиралата "Корпоративна търговска банка" (КТБ) са събрали само малко над 4.5 процента от "изчезналите" 3.9 млрд. лв. преди обявяването на несъстоятелността на финансовата институция. Според представена от синдиците справка, от 22 април 2014, когато съдът реши да открие производството по несъстоятелност срещу КТБ, до 20 декември 2016 г. са събрани 176.673 млн. лв. Към момента са образували 676 заповедни, установителии, отменителни, изпълнителни и други производства,за връщане на получено имущество с произход от банката, както и на производства по несъстоятелност срещу юридически лица (кредитополучателн. солидарни длъжници и др., в т.ч. и срещу трети лица). Срещу физически лица -длъжници на банката, са образувани над 198 производства за събиране на борчовете им. Предявени са и искове срещу бивши администратори на КТБ (н.) за присъждане иа обезщетение за причинени вреди на банката. Висящи са 88 съдебни дела по подадени от кредитори на банката възражения срещу приети и неириети от синдика вземания.

Предстоящи събития

Специализиран тренинг за малки и средни предприятия "Иновации чрез дизайн" - 18-19 януари 2016 г., БСК

Международен инвестиционен форум, международен пазар за дялово финансиране – IPEM 2017, 25-27 януари 2017 г., Кан, Франция

Външноикономическо сътрудничество    Enterprise Europe Network       Външнотърговски консултации      Оферти от български и чуждестранни фирми

Европа

Европейският съюз трябва да поиска Будапеща да върне над 280 млн. евро, с които е подпомогнат строежът на метрото в унгарската столица. Причината е, че с тях са извършвани "измами и вероятно корупция", заяви в четвъртък европейската служба за борба с измамите OLAF. Местни медии съобщиха, че по Четвърта линия, завършена през 2014г., се е оказало, че пътуват доста по-малко хора от първоначалните очаквания. В същото време разходите от 1.7 млрд. евро за нея са надхвърлили прогнозните. "Разследването на OLAF откри сериозни нередности - измами и предполагаема корупция - поради което службата препоръчва на Главна дирекция за регионална и градска политика (DG REGIO) да изиска възстановяването на 228 млн. евро", се казва в съобщение. "Освен това отправяме финансова препоръка към Европейската инвестиционна банка във връзка с 55 милиона евро, формиращи част от различни кредити, раздадени по проекта", допълват разследващите. ЕИБ е от структурите на Европейския съюз, а метролинията е съфинансирана от кохезионните фондове.

Америка

Кредитните карти се радват на все по-засилен интерес заради бонусите, които предлагат, но всъщност друг метод за плащане е предпочитан от мнозина в САЩ, когато става въпрос за плащания – дебитните карти. По отношение на честотата плащанията с дебитни карти изпреварват броя на трансакциите, извършени с кредитни карти, показва наскоро публикуваният доклад на Федералния резерв „Payments Study 2016“, посочва MarketWatch. Данните показват, че американците са направили 69,5 милиарда плащания с дебитни карти през 2015 г., в сравнение с 33,8 милиарда трансакции с кредитни карти. Делът на притежателите на дебитни карти, които ги използват за малки по размер плащания, достига 27% през 2016 г., което представлява увеличение от пет процентни пункта от 2014 г. По отношение на сумите в долари обаче американците използват кредитните си карти за по-големи покупки. Потребителите са похарчили общо 3,2 трлн. долара с кредитните си карти през 2015 г. в сравнение с почти 2,6 трлн. долара с дебитни карти.

Азия

Иранското министерство на петрола публикува списък с 29 международни компании, които са одобрени да участват в търговете за петролни и газови проекти след отмяната на санкциите, последвала ядреното споразумение. В списъка, който е качен на сайта на министерството, фигурират редица мултинационални компании, сред които са Total, Shell, Eni, Газпром и Schlumberger. През октомври миналата година Иран покани чуждестранни компании да наддават за разработването на газови и петролни находища и участие в производствени проекти. Това стана след като през 2015 г. беше постигнато ядреното споразумение със западните сили. Британско-холандската Royal Dutch Shell, френската Total и руската Газпром вече подписаха предварителни споразумения с Иран за разработването на петролни полета. Споразуменията на практика представляват публичен ангажимент на компаниите да започнат обсъждането на партньорство с иранската държавна петролна компания. Иран увеличи значително продажбите си на петрол през 2016 г. след падането на санкциите заради ядрената програма на страната.

Мантарица

Биосферният резерват Мантарица е съхранил най-величествените иглолистни гори в България. Те наподобяват джунгла и са непроходими в по-голямата си част. Най-разпространените дървета в Мантарица са смърчовете, следвани от ела и бял бор, а възрастта им е средно 130-150 години. Животинският свят е изключително богат като особен интерес представляват големия брой глухари, мечки, благородни елени, свине, сърни и вълци. В западната част на резервата Мантарица се извисява връх Пашино бърдо, на който се намират останките на древна тракийска крепост. Стената й е широка над метър и е със запазена височина 150 см. Крепостта обгражда интересна скала висока над 5 метра, върху която се намират 4 площадки, предназначението на които е неизвестно. От върха се откриват красиви гледки към Рила и част от Родопи. Над Мантарица се извисява първенеца на Баташката планина - Сюткя. В подножието на върха се намира пещерата Лепеница, която е сред най-красивите в България.

На този ден:  Добринище