Финансови новини

В тазгодишната класация на Световния икономически форум за конкурентоспособността на икономиките България заема 49-то място от 137 страни с обща оценка 4,46 пункта. През миналата година България беше 50-та по конкурентоспособност от 138 държави, а през 2016 г. - 54-та от 140 страни. Най-ниска оценка страната ни получава за администрацията и институциите – 3,48, а най-висока – за показателите здравеопазване и начално образование и макроикономическо развитие (съответно 5,80 и 5,72). Световният икономически форум оценява инфраструктурата в България с малко над 4, висшето образование и обучението - с 4,62, ефективността на пазара на труда - с 4,25, технологичната готовност - с 5,13. Друг негатив за икономиката ни е малкият пазар, който е оценен с 3,92, както и все още недостатъчното прилагане на иновации, заради което получаваме оценка от 3,8. Швейцария оглавява класацията с оценка 5,86, като се оказва най-силна в сферата на иновациите. На второ място са САЩ с оценка 5,85, а на трето място - Сингапур с 5,71.

Делът на онлайн търговията в България се оценява на около 700 млн. лева за 2016 г., като този отрасъл отбелязва устойчив ръст през годините, съобщи зам.-министърът на икономиката Александър Манолев. Последните данни на Евростат от доклада "Дигиталната икономика и общество в ЕС" показват, че около 9% от компаниите в България продават онлайн, а около 27% от потребителите са пазарували в мрежата през последната година. Ръстът, който онлайн търговията има в страната, изпреварва средния за Европейския съюз, но все още сме в етап на догонване на западните държави по този показател.Броят на малките и средни предприятия в България е над 316 000, което представлява 99,8% от общия брой на нефинансовите предприятия в страната. Данните на eBay показват, че днес търговците от България достигат до 34 чуждестранни пазара, като 76% от тях са реализирали продажби през платформата из целия свят.

Дружества

Първа копка за изграждането на нов високотехнологичен завод за токозахранващи системи бе направена в Кърджали. Инвестицията е на стойност 32 милиона лева. Един от собствениците на българската фирма-инвеститор International Power Supply (IPS) Александър Рангелов увери, че в рамките на 7 месеца ще бъде изградена първата част на завода, в който първоначално работа ще намерят 120 квалифицирани специалисти. Втората част на завода се предвижда да бъде завършена през 2019 година, когато тук ще работят 600 души. Собствениците на фирмата обмислят те да бъдат обучавани по специални съвместни програми с Професионалната гимназия по електроника и електротехника в Кърджали и Техническия университет в Габрово. Производството ще стартира през лятото на 2018 година и е ориентирано към 56 страни на петте континента.

Започва строеж на завод за производство на самолетни части в индустриална зона „Марица“ край Пловдив. Инвеститор е френското предприятие „Латекоер“. На първия етап инвестицията възлиза на 11 млн. евро и ще бъдат разкрити 200 работни места. Тиери Моц, главен изпълнителен директор по операциите на „Латекоер“, посочи, че площта на завода ще бъде 5 хил. кв. метра, а през първите 3 години инвестицията ще достигне 15 млн. евро, като 200 работници ще започнат първоначално и се обмисля увеличаване на капацитета спрямо поръчките за „Еърбъс“. В завода ще се произвеждат дребни възли за вратите на самолетите и електроразпределителни шкафове, предназначени за електронната част на самолетите. Френската компания е със стогодишна история в производството на врати, електрически шкафове, панели за пилотни кабини и доставчик от първи ранг на световните самолетостроителни компании като „Еърбъс“, „Боинг“ и др.

Акционерите на Българската фондова борса (БФБ) одобриха сделката за покупка на 100% от капитала на "Българска независима енергийна борса" на проведеното извънредно общо събрание. Цената от 5.2 млн. лв. ще се финансира със собствени средства. Средствата ще бъдат осигурени от продажба на български държавни облигации, притежавани от БФБ. Основен акционер в борсовия оператор е Министерството на финансите с 50.05%, а останалите са в банки, инвестиционни посредници и други юридически и физически лица. Обект на продажбата ще са книжа от външния дълг на България – едните са с падеж 2024 г. с номинал 1535 евро, а другите през 2027 за 520 евро. От тях ръководството очаква да получи общо между 4.356 и 4.597 млн. лв. в зависимост от пазарните цени плюс натрупаните лихви. Продавач на енергийната борса е Българският енергиен холдинг (БЕХ), а за сделката се разбра в средата на юли, когато от фондовата борса обявиха, че имат интерес и водят преговори с държавния холдинг. Причина за продажбата е споразумение между БЕХ и Европейската комисия, с което беше прекратено делото, водено срещу холдинга за злоупотреба с господстващо положение. С него БЕХ се задължи до шест месеца след създаването на енергийната борса да прехвърли собствеността й.

Българското дружество Монбат АД ще придобие чрез дъщерното си дружество Монбат Рисайклинг АД рециклиращи мощности в Бреша, Италия - Ріоmbіfеrа Іtаlіаnа S.р.А. Рециклиращият завод ще бъде интегриран в структурата на Монбат Рисайклинг АД като част от новоучреденото дъщерното дружество Моnbаt Іtаlу S.р.А. Ріоmbіfеrа Іtаlіаnа S.р.А. е една от трите най-големи рециклиращи компании на батерии в страната. Лицензираният рециклиращ завод е с капацитет за преработка на 70 000 тона годишно. Решението за придобиване е прието от ръководството след успешно приключила процедура по дю дилиджънс. Ръководството на Монбат АД очаква договорът за придобиването да бъде подписан до края на септември 2017 г. Решението за придобиване на допълнителна рециклираща мощност се налага от нарасналите потребности от суровини за производството на оловни батерии за заводите на Монбат АД и Старт АД, като пазарът на скрап в Италия е един от най-развитите в Европа. В края на август стана ясно, че българското дружество купува тунизийската АSSАD Grоuр, която има капацитет за производство на 1.2 милиона акумулатора годишно. През юни Монбат АД придоби две германски компании за литиево-йонни батерии. Обобщените данни за първите осем месеца на 2017 г. сочат, че дружествата от икономическата група на Монбат АД са реализирали консолидирани нетни приходи от продажби в размер на 196 080 хил. лева, което представлява увеличение от 27,30 % в сравнение с консолидираните нетни приходи от за същия период на 2016 г.

Държавният монополист "Булгартрансгаз" е готов да плати над 4.2 милиона лева за предпроектно проучване на газов разпределителен център край Варна. Така нареченият газов хъб "Балкан" ще се гради гради на мястото, където трябваше да бъде изходната точка на спрения газопровод "Южен поток". Tози център е определен от Европейската комисия за проект от "общ интерес" на 18 ноември 2015 г. Прогнозната стойност на проучването е 1.8 милиона евро без ДДС. С включено ДДС сумата е малко над 4.224 милиона лева. "Булгатрансгаз" и големите индустриални потребители са постигнали споразумение за новите, по-високи такси за пренос на природен газ и за достъп до мрежата. Драстичното завишаване на тези такси се оправдава със забавеното с 6 години въвеждане на входно-изходния модел при доставките на газ, налаган от евродиректива. Бързането сега е заради предстоящи големи енергийни проекти, част от които е и газовият хъб "Балкан".

Предстоящи събития

28 септември: Заседание на НСТС

28 септември: Пресконференция – „Динамика на сивата икономика 2007-2016 г.“

28-29 септември: Международна конференция „София – град на знанието“. БСК е институционален партньор на събитието

29 септември: Втори национален събор „Млечният път на България през вековете”

4-5 октомври: Бизнес делегация, придружаваща президента г-н Румен Радев, ще се проведе в във Варшава, Полша. Срок за регистрация – 29 септември!

5-6 октомври, Рим (Италия): IFIB 2017 – Италиански форум за индустриална биотехнология и биоикономика

10 октомври: Семинар "Психология на цените"

16 октомври: Квалификационен курс по професия „Оперативен счетоводител“

Външноикономическо сътрудничество    Enterprise Europe Network       Външнотърговски консултации      Оферти от български и чуждестранни фирми

Европа

Регулаторите в Съединените американски щати и Европа са наложили глоби на стойност от 342 милиарда долара от 2009 г. досега. Доклад на Quіnlаn аnd Аssосіаtеs показва, че до 2020 г. сумата най-вероятно ще надмине 400 милиарда долара. Все още текат дела заради финансовата криза през 2008 г. и раздадените жилищни кредити, както и скорошни глоби за нарушение на законите срещу пране на пари. Именно те ще доведат до повишение на общата сума, показва изследването. Базираната в Хонг Конг консултантска компания изчислява, че неправилното поведение е изтрило около 850 милиарда долара от приходите на най-големите 50 банки в света от 2008 г. насам под формата на отписвания, глоби и разходи за привеждане в съответствие. "Вярваме, че кървавата баня скоро няма да приключи", казват от Quіnlаn аnd Аssосіаtеs.

Америка

Вашингтон ще наложи допълнителни наказателни тарифи за внос на авиационна техника от канадската компания Bombardier, като по този начин ще застраши хиляди работни места в Канада и Великобритания. Американските власти са подкрепили претенциите на Boeing, че американските и канадските субсидии са позволили на конкурентната Bombardier да продава самолетите си за регионални полети на цени по-ниски от производствените, превземайки една значителна част от пазарния дял на Boeing. Предвижданите от американските власти мерки може да оскъпят вноса на летателни апарати от американски авиокомпании с до 219%, което ще засегне редица производствени съоръжения на Bombardier в Канада и Великобритания и ще коства хиляди работни места на двете икономики. Въпреки че мерките не се очаква да влязат в сила преди началото на 2018 г., те значително ще обтегнат отношенията между страните. Санкциите срещу Bombardier вероятно ще имат неблагоприятен ефект върху над 28-те хиляди служители на Bombardier, 4500 от които се намират в завода на компанията в Белфаст, Северна Ирландия.

Азия

Освен че се подготвя за предстоящите Олимпийски игри в Токио през 2020 г., Япония подготвя и собствена виртуална валута. Банките в страната искат да пуснат Ј-Соіn, за да намалят разплащанията с пари в брой. Финансовата група Міzuhо е една от институциите, която е в основата на тази стъпка. "Проектът е на ранен етап, а ние току-що проведохме проучвателни срещи с други институции", заяви пред СNВС говорител на банката. В инициативата участва консорциум от банки, една от които е Јараn Роst Ваnк. Идеята е виртуалната валута да стартира навреме за Олимпийските игрив Токио през 2020 г. Ј-Соіn ще бъде свързана с японската йена и вероятно се използва за плащания и трансфери чрез приложение за мобилни телефони. Все още обаче липсва одобрението на регулаторните органи в Япония. Това едва ли ще е проблем, тъй като японското правителство също е благосклонно към идеята за цифровите валути. Віtсоіn вече е легализиран като законно разплащателно средство в страната, а големите търговци на дребно започнаха да приемат криптовалутата. Но парите в брой все още са на почит в Япония.

Марин Големинов (1908 - 2000)

Марин Големинов е един от най-значимите български композитори. Роден е в Кюстендил на 28 септември 1908 г. Завършил е Държавната музикална академия в София. Следва композиция в Париж („Школа канторум“), при известния френски композитор и педагог Венсан д'Енди, и диригентство при Марсел Лабе. Взима уроци от именития композитор Пол Дюка в „Екол Нормал“. Завършва „Школа Канторум“ със златен медал. След завръщането си в България (1934) става член на дружеството на българските композитори „Съвременна музика“. Последователно е учител по музика в Първа и Втора мъжка гимназия в София. Редовен преподавател в Музикалната академия от 1936 г., доцент от 1943 г. и професор от 1947 г. по композиция и оркестрация. Бил е ректор на Българската държавна консерватория, директор на Софийската народна опера и представител на България в „Трибуна на композитора“ при ЮНЕСКО. Лауреат е на Хердерова награда (1976). Кавалер е на Ордена за изкуство и култура (Ordre des Arts et des Lettres). Марин Големинов създава ценни произведения в различните области на музиката – симфонични, вокално-инструментални, камерни, музикално-сценични и други произведения като оперите: „Ивайло“, "Зографът Захарий“, „Тракийски идоли“, балета: Нестинарка“, „Дъщерята на Калояна“, музикалната приказка „Златната птица“, петструнни квартети, концерт за виолончело и оркестър, концерт за струнен квартет и струнен оркестър, хорови песни, 2 симфонии. Операта му „Ивайло“ е първата, която е поставена на хълма Царевец във Велико Търново. Умира на 19 февруари 2000 г. в Португалия. (Източник:bg.wikipedia.org)

На този ден:  Българско книжовно дружество Постоянна експозиция Християнско изкуство - Сливен