|
Финансови новини |
|
За 2016 година частните съдебни изпълнители (ЧСИ) са събрали 1 млрд. лв. дългове, а държавните (ДСИ) - 69 млн. лв. Разликата в двете суми е близо 15 пъти. През миналата година ЧСИ са работили по 210 000 дела, докато ДСИ - по 29 000. От събраното от частните съдебни изпълнители 300 млн. лв. са били в полза на бизнеса - просто са събрани дългове, които фирмите не са могли да уредят по доброволен начин. Пак ЧСИ са събрали 150 млн. лв. по искане на граждани, както и 9 млн. лв. на работници - неизплатени дължими заплати. Други 110 млн. лв. са по дела в полза на държавата и общините. От събраните от държавните изпълнители 69 млн. лв. 39 млн. лв. са в полза на бизнеса, 23 млн. лв. са на граждани, 2.4 млн. лв. на работници и 6.7 млн. лв. на държавата и общините. Събраните държавни такси от ДСИ са 4.3 млн. лв., докато сумата от бюджета само за техните заплати и осигуровки е над 9 млн. лв. В проектобюджета за 2018 г. е предвидено дори увеличение за този бюджет до 14 млн. лв. При ЧСИ десетки милиони левове се внасят към бюджета от ДДС при публична продан, данъци и осигуровки на ЧСИ (20% процента от таксите на ЧСИ представляват ДДС). Заплащат се и осигуровки и данъци и за над 2000 служители, работещи в канторите на съответните съдебни изпълнители. Източник: Сега
През първото тримесечие на 2017 г. брутният вътрешен продукт (БВП) на един зает се увеличава с 2.6% спрямо същия период на предходната година, съобщи Националният статистически институт. Заетите са близо 3.4 млн., като те са отработили общо 1.375 млрд. часа между януари и март. За една година се увеличава делът на заетите в аграрния сектор. На един работещ се падат 5904.7 лв. от текущия обем на брутния вътрешен продукт, като всеки създава средно 14.6 лв. БВП за един отработен час. Брутната добавена стойност (БДС) средно на един зает през първото тримесечие на 2017 г. реално се увеличава с 1.9% и с 2% за един отработен човекочас спрямо съответното тримесечие на предходната година. По предварителни данни равнището на производителността на труда в индустриалния сектор е 5927.8 лв. брутна добавена стойност средно на един зает и 13.9 лв. за един отработен човекочас. В сектора на услугите всеки зает произвежда средно 5268.2 лв. БДС, като за един отработен човекочас се създават средно 12.4 лв. от текущия обем на показателя. Въпреки увеличения дял на заетите най-ниска е производителността на труда в аграрния сектор - 712.1 лв. БДС на един зает и 2.3 лв. за един отработен човекочас. Източник: Дневник
|
Приватизация |
|
Министерството на икономиката работи по платформа за електронна търговия с публични активи на държавни дружества, съобщи министърът на икономиката Емил Караниколов. Целта е да се преодолеят съществуващите в момента различни режими на приватизация. Платформата ще наложи еднакъв ред и еднакви правила за всички за продажби чрез публични търгове с явно наддаване. Министърът подчерта, че в сега действащия Закон за приватизация са разписани различни режими, което е недопустимо. През 2016 година от приватизация са постъпили 19,5 млн. лева. За продажба са предложени близо 70 обекта. Проведени са 45 публични търга с явно наддаване и са реализирани 24 приватизационни продажби. Източник: investor.bg
|
Дружества |
|
Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) отпуска 20 млн. евро заем на "Теклас България" за разширяване на производството на авточасти в Кърджали. Финансирането е за четвъртия завод на компанията в града, който се изгражда от началото на годината. Планът на собственика - турската Teklas Kaucuk, е новото предприятие да заработи до края на годината. Дружеството изгражда и научноизследователски център, който ще е готов до края на юни. Малка част от заема на ЕБВР ще се използва за ремонт на завода на групата в Сърбия. Българското поделение на Teklas расте много бързо през последните години: приходите му са над 265 млн. лв, заетите - 2000. До два месеца компанията ще отвори също производствени бази в Крумовград и Момчилград. А отскоро има и нов клиент - американската Tesla. Проектът на "Теклас" включва изграждане на нова производствена база на два етажа с обща площ 20 хил. кв.м. Компанията произвежда изделия от каучук, пластмаса и метал за горивните, охладителните и спирачните системи на автомобилите. Сред клиентите й са гиганти като General Motors, Volkswagen, Volvo, BMW, Mercedes-Benz и Renault, а от половин година дружеството работи и за Tesla и изнася детайли за САЩ. Източник: Капитал
Piraeus Bank - най-голямата като активи банка на Гърция, планира до 2020 г. да се раздели с бизнеса си на Балканите, да напусне участието си в холдингови структури и да намали лошите си кредити. Държавният фонд за стабилизиране на банките HFSF контролира 26.2% от Piraeus. Решението засяга както банковото поделение в България, така и тези в Румъния, Сърбия, Албания и Украйна. Ако бъде продадена Банка Пиреос България, трета банка с гръцки капитали ще смени собствеността си. Това стана с клона на Алфа банк, който бе погълнат от Пощенска банка, а до дни се очаква и в ОББ да влезе белгийски акционер. От Банка Приеос България засега нямат потвърждение на информацията, че звеното тук е включено в плана за продажба, но и очакванията са процедурата да се движи от Атина. За 2016 година Банка Пиреос България отчете загуба в размер на 67.5 млн. лв. заради активното разчистване на портфейла от лоши кредити. Към края на март активите на банката са в размер на 2.8 млрд. лв., което я поставя на десето място на пазара с кредитен портфейл от 1.9 млрд. лв. и депозити за 2.4 млрд. лв. Преди почти година банката продаде българското си лизингово дружество на местната финансова група "Химимпорт". Източник: Дневник
Оле Бьорн Шилстед ще бъде новият главен изпълнителен директор на Теленор България, считано от 1 август 2017 г. Той ще замени на поста Саша Филипович, който временно изпълняваше тази длъжност от 20 май 2017 г., след преназначаването на предишния главен изпълнителен директор Майкъл Фоли за ръководител на Grameenphone - поделението на Telenor Group в Бангладеш. След встъпването в длъжност на Шилстед, Саша Филипович ще продължи да изпълнява задълженията си като главен търговски директор на Telenor България. В качеството си на главен изпълнителен директор на Telenor България, Шилстед ще бъде част и от ръководството на клъстер „Централна и Източна Европа“ на Теленор Груп. Telenor има повече от 3.3 милиона активни потребители в България. Към края на март 2017 г., услугите на компанията са достъпни за 99,63% от населението и на 89,75% от територията на страната. Към май 2017 г., 4G мрежата на Telenor покрива 89.06% от населението на страната. Telenor България е част от международната Telenor Group, която оперира в 12 държави в Европа и Азия, и има 172 милиона абонати.
Подписани са всички договори за финансиране на метрото в София. Осигуреният финансов ресурс за изграждане на третата метролиния е малко над 400 млн. евро, съобщиха от министерството на транспорта. В края на месец май започна изграждането на втория етап, който включва 4 нови метростанции до кв. Горна баня. 32% е физическият напредък на първия етап с 8 метростанции от бул. Владимир Вазов до кв. Красно село. Очаква се и двата етапа да бъдат завършени до края на 2019 г. Постепенно започва възстановяване на движението, в участъците, в които се изграждат новите метростанции от Етап 1. Възстановено е движението по бул. "България", а до седмица ще бъде пуснато и движението по бул. Патриарх Евтимий и на Орлов мост. По програмата се финансират 6 големи проекта, които формират 88% от бюджета на програмата. До края на годината трябва да стартират тръжните процедури за всички големи проекти, за да се гарантира тяхното изпълнение в рамките на програмния период. До края на месец юни ще бъде обявена процедурата за модернизация на жп линията Елин Пелин - Костенец. Проектът има за цел отстраняване на тесните места по направлението, за да бъде увеличена скоростта за движение на влаковете. Това налага изместване на трасето в някои участъци и изграждане не редица съоръжения за преминаване през сложния терен. Източник: Банкеръ
Управляващите активно разработват бизнес модели за финансирането на построяването на АЕЦ "Белене", които включват и държавно участие. Един от тях предвижда разликата между производствената и пазарната цена на електроенергията да бъде поета от т.нар. фонд "Сигурност", в който производителите на ток правят отчисления от 5% от приходите си, а парите отиват за подпомагане на закъсалата финансово Национална електрическа компания (НЕК). Тези отчисления са сред основните аргументи да се иска увеличаване на крайните цени за битовите потребители на ток и на парно. Идеята бе представена от Валентин Николов, бивш шеф на АЕЦ "Козлодуй", а сега депутат от ГЕРБ и заместник-председател на енергийната комисия в Народното събрание. "Три милиарда лева са вложени в този проект - за площадката и оборудването, които са платени, без да има яснота как да бъде реализирана централата", заяви енергийният министър Теменужка Петрова. Затова и държавата не можела да си позволи да я довърши - очакваните разходи били за поне 20 млрд. лв. Източник: Сега
|