|
Финансови новини |
|
Спадът на износа, който започна от началото на 2014 г., се ускорява. От януари до края на април българските фирми са изнесли продукция за 12,922 млрд. лв., което е с 1,121 млрд. лв., или с 8% по-малко спрямо същия период на 2013 г., показват данните на НСИ. През първите три месеца намалението беше с 6,9%. Спадът на експорта се дължи основно на по-малкото стоки, изнесени в страни извън Европейския съюз. Той е намалял с 18,4%, като най-голям е сривът на търговията с Гибралтар. Според анализатори обаче това се дължи на пресичането на фиктивен износ на горива.
Източник: Труд
По предварителни данни през април 2014 г. индексът на продукцията в сектор "Строителство", изчислен въз основа на сезонни данни, е с 1.3% под равнището от предходния месец, съобщиха от НСИ. Даннити показват намаление от 2.0% на строителната продукция през април 2014 г. в сравнение със същия месец на 2013 г. През април 2014 г. индексът на произведената строителна продукция е под равнището от предходния месец, като продукцията от сградното строителство намалява с 1.7%, а от гражданското/инженерното строителство - с 0.9 %. Източник: Дарик радио
|
Дружества |
|
Замразяване на минималните осигурителни прагове за 2015 г. на нивата от тази година и дори намаляване на праговете за секторите, които остават засегнати от кризата. Тази позиция ще отстояват от Българската стопанска камара в започналите преговори между социалните партньори за договаряне на праговете за догодина. БСК се позовава и на препоръката на ЕК страната ни да преразгледа системата на минималните прагове, защото "биха могли да попречат на нискоквалифицираните лица да участват пълноценно в националната икономика". Пилотното проучване обаче показа,
че в някои сектори като търговия, хотели и ресторанти е възможно повишението на осигурителните прагове от 2009 г. насам да има негативен ефект, защото изпреварва ръста на минималната работна заплата. В някои региони минималните прагове дори надвишават средната заплата за дейността. Правителството обаче се оправдава, че в секторите, в които не се постигне съгласие между синдикати и работодатели, праговете остават на нивото от предходната година. От БСК поддържат позицията си, че праговете влияят негативно върху заетостта най-вече на нискоквалифицираните работници.
Ръстът на праговете пък "притиска правителството да увеличава минималната заплата, което също се отразява негативно на пазара на труда". Ръстът на праговете допълнително стопява разликата в заплатите на нискоквалифицираните и квалифицираните служители. От БСК искат при преговорите да се има предвид дефлацията за миналата и тази година, както и влошаването на показателите за производителността на труда, която изостава от ръста на работните заплати.
Синергон холдинг АД отчита увеличение на консолидираните си активи. Нетекущите му активи към 31 март 2014 г. са за 310 млн. лв., като основно това са земи (терени) за 123,4 млн. лв. и сгради и конструкции за 94,3 млн. лв. Малко над 7 години по-рано, или към 31 декември 2007 г., нетекущите активи са за 267 млн. лв., като земите (терени) са били за 101 млн. лв., а сградите и конструкции - за 101 млн. лв. Именно през 2007 г. терените са увеличени с 45 млн. лв. чрез покупка на нови.
Собственият капитал към 31 март 2014 г. е 248 млн. лв., а към 31 декември 2007 г. е бил 233 млн. лв., или увеличение с 15 млн. лв.В края на март тази година текущите активи са за 93 млн. лв., докато в края на 2007 г. са били 116 млн. лв. Текущите пасиви тогава са били за 66 млн. лв., а сега са за 83 млн. лв. Сега съотношението между текищи активи и текущи пасиви е 1,12, докато тогава е било 1,76.
Източник: Стандарт
Оливие Жан е новият генерален директор на Рено Нисан България. Той притежава магистърска степен в две специалности - „Икономически науки, пазари и корпоративни стратегии“ и „Безопасност на транспорт“. Източник: Фирмена информация
Турският гражданин Айхан Сезер е крупният таен собственик на нивите в почти 30 общини в Северна България. Схемите, по които организирано е изкупувал българска земя, са различни. От 1 януари 2015 г. неговата компания „Делта" ЕООД няма да има право да притежава и обработва нивите в тези 30 български общини. Според неофициални сметки от имотния регистър около 1 млн. дка земеделски земи у нас държат офшорни компании. Техните собственици трябва да се разделят с тях, ако не искат да попаднат под ударите на новите изменения в закона за собствеността и ползването на земеделските земи.
Източник: Profit.bg
Година и половина след като БТК бе купена от Корпоративна търговска банка на бизнесмена Цветан Василев и руската ВТБ, компанията отново се продава. Това научи Клуб Z от инвеститори в Лондон. Продават се всички дялове в дружеството, които се държат от регистрираната в Люксембург "Вива телеком България". Проспектът на БТК засега се предлага изключително на финансови инвеститори и след поредната продажба в компанията пак няма да се появи стратегически играч от телеком бранша. Според източниците на Клуб Z досегашните собственици се опитват да реализират бърза сделка, която да приключи в рамките на два месеца.
Отново в основата на финансовата операция ще е преструктурирането на дълговете. Когато Цветан Василев и ВТБ купиха телекома, дълговете му бяха редуцирани от 1,7 млрд. евро на 588 млн. евро. Сделката бе финансирана с кредити, синдикирани от Роял банк ъф Скотланд, която получи като залог акциите на БТК. БТК бе приватизирана преди 10 години от
правителството на Симеон Сакскобургготски. Първият частен собственик на телекома бе офшорката "Вива Венчърс", която купи компанията за смешната цена от 230 млн. евро. След това БТК се оказа в ръцете на исландския бизнесмен Тор Бьорголфсон, който я продаде на американския застрахователен гигант AIG за 1,6 млрд. евро. След това компанията натрупа огромни дългове и през есента на 2012 г. собствеността бе прехвърлена на инвестиционни компании на Цветан Василев и руската Внешторгбанк (ВТБ).
Източник: Сега
|