Природният газ да поскъпне с 54 на сто и през август да се продава за близо 287 лева без такси и налози - това е поискала "Булгаргаз" от енергийния регулатор. Заявлението на газовата компания е от края на миналата седмица, но е качено със закъснение на сайта на Комисията за енергийно и водно регулиране, която остана без председател след решение на Конституционния съд. В тази ситуация не е ясно как и кога регулаторът ще провери заявлението на "Булгаргаз" и ще утвърди новата цена на газа за следващия месец.

Жилищните заеми у нас продължават да поевтиняват, като през месец юни се отчита ново дъно в цената им. През юни ипотечните кредити са били отпускани при средна годишна лихва от 2.49%, сочат данните на Българската народна банка. Това представлява понижение от 0.05 процентни пункта спрямо предходния месец юни, когато средната лихва бе 2.54%. Така за първи път средните лихви по жилищните кредити пада под психологическата граница от 2.5%. В същото време обаче годишният процент на разходите (ГПР) записва леко повишение от 0.01 процентни пункта до средно 2.79% през месец юни. ГПР включва всички лихвени плащания по кредита, както и всички такси, комисиони и други разходи за сметка на клиента, извършването на които е условие за отпускането на кредита. Данните отразяват средните условия по всички нови заеми за жилище, отпуснати през юни. Казано с други думи, статистиката все още не отразява вдигането на лихвите от страна на Европейската централна банка, което се случи по-рано през този месец.

Комисията за защита на личните данни (КЗЛД) е съставила акт за един млн. лева на „Български пощи“. Според комисията дружеството „не е приложило подходящи технически и организационни мерки“ преди и по време на кибератаката от 16 април т.г. и така е позволило зловреден софтуер да криптира чувствителни бази данни. Проверката е установила, че тогавашното ръководство е неглижирало, както обезпечаването на адекватна киберсигурност на дружеството, което оперира с личните данни на милиони българи, така и е подходило безотговорно в самия ден на атаката.

Японски лидер в аутомотив индустрията инвестира в развоен център и ще разкрие 100 нови работни места у нас, съобщиха от Министерство на иновациите и растежа. Инвестиция в център за развойна дейност планира една от най-големите аутомотив компании в Япония NIDEC, лидер в производството на електрически двигатели. Компанията ще инвестира първоначално 3,5 млн. долара в нов развоен център в София, като се очаква до края на годината да наеме 100 инженери. Това стана ясно след работни срещи, проведени в Министерството на иновациите и растежа от министър Даниел Лорер с Филип Марке, директор индустриализация e-Drive, представител на японския концерн, на които беше представена първата фаза на инвестиционния проект.

Въпреки трудностите заради ковид кризата, увеличените цени на енергоносителите и инфлацията, „Ломско пиво" разширява асортимента си и ще пусне на пазара нови бири за истински ценители, каза председателят на борда на директорите на фабриката Димитър Чукарски. В момента задълженията към персонала са общо 180 хиляди лева. 2 милиона са дълговете към доставчици, има неплатени суми към НАП  и към банки. Преди 10 години месечните разходи за поддържане и развиване на производството в ломската фабрека били 300 хиляди лв, а цената на пивото 2 лева. В момента цената на бутилка бира е почти същата, но разходите са скочили двойно. В резултат на негативните тенденции, производството за последната година пада до около 6 милиона литра. Целта е натовареността да се увеличи с над 10 милиона литра.", каза още председателят на борда директорите. За да се справи със ситуацията, ръководството на фабриката обмисля заем.(Конкурент)

А1, част от A1 Group, е водещ доставчик на дигитални услуги и телекомуникационни решения в България. Компанията предоставя мобилни и фиксирани услуги, високоскоростен интернет, интерактивна, цифрова и сателитна телевизия, четири собствени спортни канала с марката MAX Sport, платежни услуги, ICT, cloud и IoT бизнес решения на над 4,8 милиона клиенти. През 2021 г. A1 България отчита приходи от 574,1 млн. евро, а сравнимата EBITDA e 218,3 млн. евро. A1 Group е водещ телекомуникационен доставчик в Централна и Източна Европа с повече от 26 млн. клиенти. A1 Group оперира в седем държави: Австрия, България, Беларус, Хърватия, Словения, Северна Македония и Сърбия, а приходите на Групата за 2021 година възлизат на 4,75 милиарда евро. Портфолиото на A1 Group включва гласова телефония, високоскоростен интернет и мултимедийни услуги, както и решения в областта на високите технологии, преноса на данни и онлайн разплащанията. Групата разполага със стабилен акционер в лицето на América Móvil – един от най-големите телекомуникационни доставчици в света.(bgonair).

В гр. Смолян се изгражда търговски комплекс „Ритейл парк Смолян”, с инвеститор „Сън парк” ЕООД. Според инвеститора Христо Близнаков „този мащабен проект е на стойност около 11 млн. лв.”. Обектът е със застроена площ 6697,42 кв.м. В него ще отворят врати седем магазина, в които ще се помещават „наложени български и международни търговски вериги с известни брандове, които за пръв път стъпват в града”. Ще бъдат разкрити и над 150 работни места.(Отзвук)

Перспективите пред германската икономика продължават да се влошават - във вторник Международният валутен фонд (МВФ) публикува нови прогнози, според които икономиката на страната ще запише най-слабия растеж през 2022 г. сред членовете на Г-7. Освен това, очакванията са растежът да се свие допълнително през 2023 г. Въпреки че прогнозите са значително по-мрачни от тези на Европейската комисия (ЕК) отпреди две седмици, те все пак са по-оптимистични спрямо тези на Credit Suisse AG и Deutsche Bank AG, според които рецесията - започваща някъде около сегашния момент - ще продължи поне през следващата пролет. Освен това, опасенията от неизбежна рецесия също нарастват сред потребителите. Икономическите очаквания са се понижили с 6,5 базисни пункта на месечна база през юли, падайки до минус 18,2 пункта - най-ниското ниво от април 2020 г.

Глобалната космическа икономика е нараснала през  2021 г.  с най-бързия годишен темп от 2014 г. насам, достигайки рекорд от 469 милиарда долара, според доклад на Space Foundation. Общата продукция на държави и корпорации в сферата на ракетите, сателитите и други се увеличи с 9% на годишна база. Финансовата дейност в космическата икономика, като сливания и придобивания и частни инвестиции, отбеляза забавяне през 2022 г. Държавните и корпоративните разходи достигнаха 362 милиарда долара  – с базирани на космоса продукти и услуги като широколентов достъп и GPS, генериращи непрекъснати приходи като основни елементи на съвременната глобална икономика. Държавните разходи продължават да растат и в момента има над 90 държави, работещи в космоса. Съединените щати остават най-големият инвеститор, с общия си космически бюджет от 60 милиарда долара, който е почти четири пъти повече от следващия по големина Китай. Освен това Индия и множество европейски страни са увеличили разходите за космоса с 30% или повече през 2021 г., въпреки че бюджетите на тези страни остават под 2 милиарда долара годишно. През първите шест месеца на 2022 г. бяха изстреляни 75 ракети по целия свят, което съответства на рекорда, поставен през 1967 г. от САЩ и Съветския съюз по време на надпреварата до Луната. Докладът отбелязва, че около 90% от повече от 1000 космически кораба, изстреляни тази година, са били подкрепени от търговски фирми - най-вече стотиците интернет сателити Starlink, изстреляни от SpaceX на Илон Мъск.

Технологичният гигант в онлайн търговията Alibaba Group обяви, че планира да промени статута на своите акции, които се търгуват на фондовата борса в Хонконг, за да ги направи по-достъпни за инвеститорите в Китай. Китайската корпорация предприема процедура, с която фондовият пазар в Хонгконг ще се превърне в основна борса за търговията с нейните акции. Очаква се процедурата да приключи до края на тази година. Тогава две фондови борси в Хонконг и Ню Йорк, ще станат основни за търговията с ценните книжа на Alibaba. Решението на корпорацията за статута на акциите й в Хонконг беше обявено и на фона на предупреждението, което американските регулаторни органи отправиха към китайските компании. Те ги заплашиха, че ще спрат предлагането на акциите им на фондовия пазар в САЩ, ако не спазват общоприетите стандарти за одит. Предупреждението предизвика разпродажба на акциите на китайски фирми на борсите в САЩ.