България запазва предпоследното 26-о място в индекса на Европейската комисия за навлизането на цифровите технологии в икономиката и обществото (DESI) за 2022 г. Резултатът на страната нараства средно с 9% годишно през последните пет години, но този темп не е достатъчно бърз, за да й позволи да догони останалите членки на блока, се посочва в доклада. С по-нисък индекс от нас е единствено Румъния. В другия край на класация пък са Финландия и Дания, намиращи се на границата на 70-те пункта. Дигиталната грамотност остава водещо предизвикателство, особено на фона на амбициозните цели на ЕС, които предвиждат 80% от възрастните да имат поне основни цифрови умения до 2030 г.

Приходите на банките само от такси и комисионни през първите шест месеца на годината са над 840 млн. лв., показват данни на БНБ. Това е с близо 23%, или със 156 млн. лв. повече спрямо първата половина на миналата година. Увеличението на приходите на банките се дължи основно на повишението на събираните от тях такси. Разходите на банките за такси и комисионни за първата половина на 2022 г. са 142,6 млн. лв., а година по-рано са били 110 млн. Оказва се, че нетният доход на банките от такси от януари до юни 2022 г. е близо 700 млн. лв. А за същия период на миналата година е 574 млн. лв. Това е ръст с близо 22%.

Българската фондова борса (БФБ) планира да създаде ESG борсов индекс. За целта е стартирано партньорство с един от водещите световни доставчици на данни и инфраструктура за финансовите пазари Refinitiv, част от групата на Лондонската фондова борса. Компанията ще управлява и предоставя данни за устойчивото представяне на българските публични фирми. Тези данни във вид на рейтинги ще служат за подбор на компаниите, които ще влязат в бъдещия ESG индекс на БФБ, чиято методология се очаква да бъде приета до края на 2022 г. БФБ дава възможност на българските публични компании да предоставят своите ESG данни и чрез Oxygen, специалната дигитална платформа, представена наскоро от Financial Market Services, дъщерна компания на Борсата.

Компостираща инсталация за зелени отпадъци, събирани от домакинствата, градинките и обществените паркове, ще бъде открита в близост до село Михилци, община Хисаря. Освен инсталациите за преработка са осигурени съоръжения и техника за разделно събиране на биоразградими отпадъци на територията на общината. Европроектът, по който е изградена компостиращата инсталация, е на обща стойност над 3 300 000 лева, като община Хисаря участва с малко над 800 хиляди лева собствено финансиране. Площадката за преработката на зелените отпадъци е изградена на 10 дка общинска земя между Хисаря и с. Михилци. Компостиращата инсталация е с капацитет близо 3000 тона годишно разделно събрани градински отпадъци от домакинства и зелен отпадък от поддръжката на общински площи. Съоръжението ще обслужва над 10 000 жители.

Българската компания Dronamics, която произвежда и експлоатира товарни дронове за превоз на средни разстояния, се е присъединила към консорциума от компании CAELUS, които ще осигуряват медицински доставки за здравните власти на Шотландия, предава IntelliNews. Консорциумът се ръководи от AGS Airports и трябва да разработи и тества първата национална дистрибуторска мрежа в Обединеното кралство, която ще използва безпилотни самолети за медицински доставки. Dronamics ще участва в консорциума, като ще осигурява критични по отношение на времето медицински доставки, използвайки своя товарен дрон Black Swan, който може да пренася до 350 кг на разстояние до 2500 км. Летателните изпитания за превозните средства на консорциума трябва да приключат до 2024 г. Проектът си е осигурил финансиране в размер на 10,1 млн. британски лири (12,4 млн. долара) по линия на Future Flight Challenge към UK Research and Innovation (UKRI).

Мащабна инвестиция в млекопреработвателно предприятие предстои да се реализира в село Езерово, община Първомай. В бившия стопански двор ще се изгради предприятие за преработка на мляко. То ще е на мястото на съществуваща мандра върху площ от 654,50 кв.м. По план на покрива ще има фотоволтаична електрическа инсталация с мощност до 99 kW за собствени нужди. Предвиденият капацитет на предприятието е преработка до 5000 литра сурово овче и краве мляко на ден, съответно 1500 литра овче мляко и 3500 литра краве мляко.

Шест от деветта фонда за задължително допълнително пенсионно осигуряване са с отрицателна доходност за периода 30 юни 2020 г. - 30 юни 2022 г., отчита Комисията за финансов надзор.Д оходността на универсалните фондове за последните 24 месеца варира до минус 2,29. Фондът с най-голям пазарен дял - "Доверие", е с минус 1,60. Вторият - "Алианц", е с минус 0,11. "ДСК-Родина" е с минус 2,24, "Съгласие" - с минус 2,29, "ОББ" - с минус 0,01, а "Топлина" - минус 1,74. "ЦКБ-Сила" е с 2,72 резултат, "Пенсионноосигурителен институт" е на плюс с 1,5, а "Бъдеще" е с 0,99. 

Европейските борси записаха поредна търговска сесия на червена територия във вторник, докато инвеститорите осмисляха дали възходът от юли има достатъчно инерция, за да продължи и този месец. Паневропейският индекс Stoxx 600 отписа 0,32%, или 1,39 пункта, падайки до 436,07 пункта. В понеделник индексът намаля леко, започвайки август със спад, след като записа юли като най-добрия месец от ноември 2020 г. Германският бенчмарк DAX намаля с 0,23%, или 30,43 пункта, до 13 449,2 пункта. Френският показател CAC40 се понижи с 0,42%, или 27,06 пункта, до 6409,8  пункта. Във Великобритания измерителят FTSE100 записа незначителен спад до 7409,11 пункта. Акциите в сектора на финансовите услуги поведоха губещите със спад от 1,7%, след като повечето сектори и големи борси навлязоха в червена територия. От другата страна бяха петролни и газовите акции, които добавиха 0,7%.

Броят на новооткритите работни места в САЩ е намалял през юни, падайки до деветмесечно дъно, което показва, че затягането на пазара на труда се смекчава донякъде на фона на нарастващия натиск върху икономиката, предава Bloomberg. Броят на наличните позиции е намалял до 10,7 млн. за месеца спрямо ревизираните в посока нагоре 11,3 млн. през май, сочат данни на американското министерство на труда. Спадът с 605 хил. е най-големият от април 2020 г. Въпреки спада броят на свободните работни места остава висок, тъй като търсенето на служители значително превишава предлагането. Това допринася за повишаването на разходите за труд, въпреки че ръстът на заплатите не е в унисон с инфлацията за много американци.

Японските търговски гиганти "Мицуи енд Ко." и "Мицубиши корп." отписаха общо 218 млрд. йени (грубо 1.7 млрд. щ. долара) от инвестициите си в руския проект за втечнен природен газ "Сахалин-2". "Мицуи" е преоценил справдливата стойност на активите си в руския завод в Далечния изток със 136.6 млрд. йени от равнището в края на март, пише във внесената от фирмата на 2 август декларация в регулаторните органи. "Мицубиши" е орязал по-скромните 81.1 млрд. йени. Общият дял на двете компании в проекта "Сахалин-2" е 22.5% (12.5% на "Мицуи" и 10" на "Мицубиши). Въпросните участия трябва да бъдат прехвърлени на ново руско дружество според декрета, издаден на 30 юни от руския президент Владимир Путин. Единственят друг чуждестранен инвеститор в "Сахалин-2" с 27.5% дял е "Шел", а останалите 50% се държат от руския газов монопоист "Газпром". Регистрираният в Лондон енергиен гигант вече осчетоводи милиарди долари загуби от руските си инвестиции, без да уточнява каква част от тях са свързани със завода за износ на втечнен газ.