Брутният външен дълг на страната в края на юни 2022 г. възлиза на почти 41,5 млрд. евро (52,5 на сто от прогнозния Брутен вътрешен продукт - БВП), което е с над 1,6 млрд. евро (4,1 на сто) повече в сравнение с края на юни 2021 г., съобщава Българската народна банка. В края на юни краткосрочните задължения са над 8 млрд. евро (19,4 на сто от брутния дълг, 10,2 на сто от БВП) и се увеличават с над 1,9 млрд. евро (30,8 на сто) на годишна база. Дългосрочните задължения възлизат на повече от 33,4 млрд. евро (80,6 на сто от брутния дълг, 42,3 на сто от БВП), като се понижават с 253,7 млн. евро (0,8 на сто) спрямо средата на 2021 година.

Ръстът на цените на европейските газови борси влияе и стойността на суровината на българския пазар и нови изчисления сочат, че през септември 2022 г. тя ще по-висока от заявената на 11 август в енергийния регулатор стройност от 315.61 лв./МВтч., стана ясно по време на общественото обсъждане на заявлението на държавния газов доставчик "Булгаргаз" за тарифата през следващия месец. В момента газът струва 297.89 лв./MВтч, което би означавало ръст от 6 на сто за септември, но заради поскъпването на европейските пазари със 17 на сто повишението ще е по-голямо от внесеното, но по-малко от нивата на газовите борси в Европа, прогнозира новият изпълнителен директор на "Булгаргаз" Деница Златева.

Европейският съд по правата на човека в Страсбург (ЕСПЧ) установи единодушно 3 нарушения по делото, образувано по жалби на отстранените изпълнителни директори на фалиралата Корпоративна търговска банка (КТБ) - две на правото на справедлив съдебен процес и едно на защита на собствеността, В жалбите беше оспорено отнемането в края на 2014 г. на лиценза на КТБ от Българската народна банка (БНБ) като се твърдеше, че това е станало без възможност за оспорване от страна на КТБ и без надлежния съдебен контрол. Съдът посочва и че България трябва да преразгледа законодателството, да установи има ли пропуски и да ги отстрани, за да не се допускат други подобни нарушения. Съдът отхвърля иска за обезщетение в размер на над 5.3 млрд. лв.

Общите приходи на 30-те най-големи софтуерни компании софтуерни компании в България вече надхвърлят 2 млрд. лв. приходи за 2021 г. Само преди три години общите приходи бяха под 1 млрд. лв. Броят на хората, наети в тези компании, се е увеличил средно с 10% между 31 декември 2020 и същата дата на 2021 г. А общата печалба на всички големи в сектора е 268 млн. лв., или средно маржът е 13 ст. на всеки лев приход. Най-голямата софтуерна компания в България и тази година е "Ви Ем Уеър България", българското дружество на американската VMware. Приходите през 2021г, скачат с 28.4% до 260 млн. лв., печалбата - с 28.6% до 16.3 млн. лв., а броят на наетите се е увеличил с 26.6% до 1623 към края на 2021 г. На втора позиция е базираната в Лондон Paysafe, която също отчита внушителен ръст на приходите - 24% до 221 млн. лв. При печалбата ръстът е малко под 20% - 12.5 млн. лв. за 2021 г., докато броят на назначените служители се е увеличил с 8% до 1448 души. На трета позиция се нарежда единственото изцяло българско дружество в петицата - "Сайтграунд хостинг". При нея се наблюдават огромни ръстове на приходи и печалба, но свиване с почти 10% на броя на служителите. Приходите и печалбата скачат съответно с 55 и 78% до 219 млн. и 130 млн. лв., но служителите намаляват до 508 към края на 2021 г.

Компанията "Ню геймс", която беше организатор на лотарийните игри на обвиняеми хазартен бос Васил Божков трябва да плати над 47 милиона лева държавни такси, реши Административен съд София-град. Решението е на първа инстанция и касае неплатени такси за хазарт плюс лихви за периода от 2015 до 2019 година. То е образувано по жалба на Васил Божков, срещу когото има обвинения за десетки престъпления. Според съда лотарийните игри е трябвало да плащат такса от 15% върху залозите, а не 20% върху разликата между залозите и печалбите. Това е второ ключово дело, което Божков губи. През пролетта на миналата година компанията "Еврофутбол" беше осъдена да плати на държавата 330 милиона лева. И по двете дела решенията не са окончателни.

Топлофикация Плевен поиска спешна финансова помощ от държавата, която да покрие поне частично разликата между цените на природния газ, при които КЕВР е определил цената на топлинната енергия и действителната цена, по която Топлофикация Плевен купува природен газ. Ако дружеството не получи компенсации, се очаква за периода от юни до август да бъдат генерирани загуби от почти 13 000 000 лева в допълнение на некомпенсираните допълнителни разходи за природен газ , които според дружеството достигат 32 000 000 лева. Преустановяването на работата на Топлофикация Плевен би довело до прекъсване на отоплението в болници, училища и детски градини, както и за битовите потребители.

След като Столична община бе осъдена да премахне трамвайното трасе по локалното платно на бул. „Скобелев“ при тунела към НДК заради наднормен и опасен за здравето шум, кметството обяви конкурс за „реализация на ново транспортно-комуникационно решение по бул. „Скобелев“ от бул. „Христо Ботев“ до бул. „Витоша“, включващ транспортен тунел „НДК“. Заданието предвижда още рехабилитация на пътните платна след тунела по бул. „Васил Левски“ от бул. „Фритьоф Нансен“ до ул. „Граф Игнатиев“. Обществената поръчка е на стойност 17,5 млн. лв. без ДДС и е част от по-голяма процедура за общо 61 млн. без ДДС, в която влизат още два големи обекта в София. Премахването на трамвайното трасе по „Скобелев“ ще се извърши по метода на инженеринга, при който една фирма проектира, изпълнява и контролира качеството на дейностите.

На 30.08.2022 год. в Борсова информационна компания Капиталов пазар ЕООД постъпи тримесечен финансов консолидиран отчет за второто тримесечие на 2022 год. на "Наш Дом - България" АД - Холдинг - София

Европа е близо да постигане на целите си за складиране на достатъчно природен газ преди началото на зимата. Страните в ЕС изпреварват с повече от месец първоначалния график за съхранение, докато в същото време се борят да намерят алтернативи за руските доставки. Данните за запасите показват, че Европейският съюз е попълнил зимните си резерви до 79,94% към неделя, според Gas Infrastructure Europe. Това е малко по-малко от зададената цел от 80% до 1 ноември. Франция обаче е запълнила над 90% от своите газови резерви, според данни на GIE. На Германия пък не достигат под 2 процента от поставената цел от 85%, която се стреми да постигне до октомври. Източноевропейските страни - България, Унгария и Латвия са трите членки на ЕС, които са най-отдалечени от целта на търговския блок за 80% съхранение, според GIE. България например трудно ще достигне 50% от техническия капацитет на газохранилището в Чирен до края на септември. Цените на природния газ се понижават, тъй като ЕС се доближава до целта си за съхранение, а холандските фючърси на TTF паднаха с около 20% през последните два дни.

Американският производител на електрически превозни средства Nikola Corp. заяви, че може да продаде акции, за да набере до 400 млн. долара, тъй като компанията иска да увеличи производството на фона на растящите разходи, съобщава Ройтерс. Nikola, която се сблъсква с по-високи разходи за труд и суровини заради войната в Украйна и ускорената инфлация, обяви, че няма задължение да продава каквито и да било акции и може да спре продажбата по всяко време. По-рано този месец компанията получи одобрението на инвеститорите да увеличи броя на емитираните акции от 600 на 800 милиона, след като на няколко пъти отложи годишното събрание на акционерите, за да си осигури по-голяма подкрепа в полза на предложението.

Японската йена отново започна да се свлича към ключовата психологическа граница от 140 към щатския долар и поднови разговорите за вероятността властите да се намесят о да подкрепят японската валута, пишат Чикако Моги и Масаки Кондо за Bloomberg. Трейдърите отново се фокусираха върху разликата между лихвените проценти в Япония и останалия свят на фона на настъпателните коментар от страна на Федералния резерв, a валутата загуби близо 4% от началото на сесията и се търгува за около 138,5 за долар. Това е я доближава на милиметри от ново 24-годишно дъно и ниво от 140 йени за долар, което някои валутни експерти смятат, че ще бъде ключово за властите. Последният случай при който Япония подкрепи валутата си беше, по време на азиатската финансова криза през 1998 година, когато тя се срина до 146 за долар.