Предвижда се общо 740 хиляди души да бъдат обхванати от мерките на програмата „Развитие на човешките ресурси” (ПРЧР) 2021 - 2027 г., която бе одобрена на 1 август. Бюджетът й е малко над 3,8 млрд. лева. Мерките са насочени към пазара на труда и социалното включване на уязвими групи. Първият приоритет е насърчаване на заетостта и развитие на умения - 42% от средствата на програмата са насочени по това направление. Целта е да бъдат достигнати над 170 хил. заети и безработни за обучение за придобиване на нови умения и да бъдат подготвени над 130 хил. души за дигиталния преход на икономиката, да се създадат нови работни места и да бъдат подкрепени предприемачите. По втория приоритет - социално включване и равни възможности, са предвидени 37% от средствата на програмата. Те ще се насочат към 220 хил. души.

На 19 септември 2022 г. Българската народна банка ще проведе аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност десет години и шест месеца (3 834 дневни) от отворен тип с фиксиран лихвен процент от емисия № BG 20 400 16 219 от 27януари 2016 г. с падеж 27 юли 2026 година. Номиналната стойност на предложените книжа е 200 000 000 лева при годишен лихвен процент от 2.25 на сто, уточняват от централната банка. Министерството на финансите ще предлага за продажба допълнителни количества от емисия BG 20 400 16 219 от 27 януари 2016 г. на аукционен принцип.

Производителят на електромобили от Русе „Син Карс Индъстри“ АД е подписал договор с RAM Europe S.A., Гърция, която е най-големият производител на леки и тежки сметопреработвателни и сметопочистващи машини на Балканите. Гръцката компания е поръчала един автомобил L CITY от модела Pickup (с открита каросерия), който трябва да бъде доставен през ноември т.г., съобщават от „Син Карс“. Това е първият директен договор на „Син Карс Индъстри“ АД с европейска компания производител. Гръцката компания поема представителството на автомобилите L CITY на територията на Гърция и Кипър, като основният фокус ще бъдат общини и компании, ангажирани в сферата на сметосъбирането, и най-вече на островите в Гърция.

Предвижда се три буферни паркинга на българска територия и разширяване на граничния пункт от румънска страна да облекчат трафика на товарни автомобили през Дунав мост ІІ при Видин -Калафат, съобщи директорът на българо-румънско дружество, оператор на съоръжението, Людмил Димитров. Такова решение на проблема е било обсъдено в средата на август, в Букурещ, на среща на надзора на компанията. От българска страна ще бъдат предложени три възможни терена, подходящи за изграждане на буферни ТИР паркинги във Видин, с цел облекчаване на трафика към ГКПП Дунав мост Видин - Калафат.

Над 150 млн. лв. е реализираният износ от български производители в европейската мрежа на Lidl в периода 2019-2021 г. За трите години 252 различни продукта на 58 родни компании достигнаха до 27 европейски пазара благодарение на партньорството с Лидл България. За периода 2019-2021 г. страната с най-голям дял – 36%, в експортния оборот, реализиран в европейската търговска мрежа на Lidl, остава Румъния. За тези 3 години 34 родни производители са реализирали износ на 89 различни продукта на обща стойност 55 млн. лв., като най-продаваният продукт е пълнозърнест хляб със семена. Сред топ 5 държавите по размер на износа се нареждат Гърция с оборот в размер на 32 млн. лв., което е 21% от общия оборот, Германия с 11,5% от оборота, Сърбия с 8,4% и Унгария с 9 млн. или 6% от реализирания оборот за последните 3 години.

Българският стартъп за безпилотни товарни превози с транспортни дронове „Дронамикс“ обяви стратегическо производствено партньорство с Cotesa - европейски производител на компоненти за аерокосмически и автомобилни компании. Съгласно споразумението товарните дронове, разработени от дружеството, които се очаква да започнат обслужване на търговски маршрути в Европа през 2023 г., ще бъдат произвеждани в завод на Cotesa в Германия. „Дронамикс“ наскоро стана първата дрон-компания за превоз на товари, която получи европейски лиценз. Безпилотният самолет на дружеството – „Черен лебед“, може да носи 350 кг товар на разстояние до 2500 км.

Ръководството на „Холдинг БДЖ“ подготвя документите за прехвърлянето на централната си сграда в активите на Национална компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). Повече от 10 години „Холдинг БДЖ“ и дъщерното му дружество „БДЖ – Товарни превози“, дължат на НКЖИ около 70 млн. лв. за инфраструктурни такси. Заедно с лихвите, този дълг бе надхвърлил 90 млн. лв., но преди около две години НКЖИ и БДЖ сключиха дългосрочно споразумение за разсрочено плащане. Централата на НКЖИ, намираща се на столичния бул. „Мария Луиза“ № 110 е собственост на НКЖИ и БДЖ. Според брокери на недвижими имоти, каквото и да покаже оценката на имота, реалната цена на застроения квадратен метър в красивата сграда на пресечката ул. „Г. С. Раковски“ - ул. „Иван Вазов“, не би трябвало да струва по-малко от 3000 евро. 

Еврокомисарят по бюджета Йоханес Хан предложи около 70 процента от еврофинансирането, предвидено за Унгария, да бъде спряно. Комисията започна през април правно разследване съгласно нов закон на ЕС, който свързва изплащането на средства от ЕС с върховенството на закона, който контролира тези субсидии. В бележката си Хан цитира "системни нередности, недостатъци и слабости в процедурите за възлагане на обществени поръчки; висок процент на единични тръжни процедури и нисък интензитет на конкуренцията" в унгарските процедури за възлагане на обществени поръчки, "откриването, предотвратяването и коригирането на конфликти на интереси" и " ограничения за ефективно разследване и наказателно преследване на предполагаема престъпна дейност“, по-специално случаи на корупция на високо ниво. Комисарят по бюджета информира колегите комисари, че в отговора си Унгария „не е представила подкрепена информация относно опасенията, идентифицирани по отношение на съдебната независимост“, и е отговорила само частично на опасенията. На 21 август Унгария представи "спектър от коригиращи мерки". Комисията има срок до 21 септември да реши дали последните предложения от Будапеща са достатъчни, за да облекчат опасенията ѝ. Ако не, комисията, като все още безпрецедентен ход, може да препоръча на Съвета на правителствата на ЕС да спре финансирането на Унгария. Унгария е имала нередности в почти 4 процента от изразходването на средства от ЕС през 2015-2019 г., според органа на блока за борба с измамите Olaf, най-високият сред 27-те страни от ЕС.

Според данни на Министерството на енергетиката на САЩ,  стратегическите запаси от суров петрол в САЩ са намалели с 8,4 млн. барела миналата седмица до 434,1 млн. барела, което е най-ниското им ниво от октомври 1984 г., предаде Ройтерс. Освобождаването от стратегическия петролен резерв (СПР) през седмицата, приключила на 9 септември, е най-рязкото намаляване от май насам. Става дума за около 6,3 млн. барела сладък суров петрол и около 2 млн. барела кисел суров петрол. През март президентът Джо Байдън определи план за освобождаване на 1 млн. барела дневно в продължение на шест месеца от СПР, за да се справи с високите цени на горивата в САЩ, които допринесоха за рязкото покачване на инфлацията. Запасите в СПР намаляха и поради продажбите по силата на мандатите на Конгреса и ценовата инициатива на Байдън. Петролът се продава на квалифицирани петролни компании чрез онлайн търгове, а цените се определят, като се използва петдневна средна стойност, обхващаща датата на доставка. Министерството на енергетиката на САЩ предложи да попълни СПР, като позволи да се сключват договори за закупуване на петрол през следващите години на фиксирани, предварително определени цени. Администрацията заяви, че смята, че планът ще спомогне за увеличаване на вътрешното производство на петрол.

Индийската корпорацията "Веданта" (Vedanta) и тайванският гигант в сферата на електрониката "Фокскон" (Foxconn) подписаха споразумение с властите в индийския щат Гуджарат за реализацията на проект за производството и продажбата на полупроводници, съобщи Ройтерс. Планира се в него да бъдат инвестирани 20 милиарда долара. Смесеното дружество, което стои зад проекта, е получило субсидии от щата, включително за капиталови разходи и за сметките за електричество, съобщи Ройтерс. Ппроектът предвижда край Ахмедабад, най-големият град в Гуджарат, да бъде изграден завод за полупроводници и шоурум. Властите в западния индийски щат обявиха, че се очаква благодарение на проекта да бъдат създадени повече от 100 000 работни места. Гуджарат, в който е роден индийският премиер Нарендра Моди, се конкурираше за проекта с най-развития щат в Индия - Махаращра. "Фокскон" отговаря за техническата част на проекта, а миннодобивнната и петролна корпорация "Веданта" за неговото финансиране.