Трето поредно тримесечие спестяванията на 3,9 млн. българи за втора пенсия се топят. Един единствен фонд от деветте универсални отчита доходност над нулата за третото тримесечие на тази година на база 2-годишен период, показват данните на КФН. Това е фондът на ЦКБ-Сила, при който доходността е едва 0,46%. Загуби на стойността на индивидуалните партиди отчитат вече осем фонда. Най-лошите резултати се отчитат при универсалния пенсионен фонд на "ДСК-Родина", където доходността за периода 30 септември 2020 към 30 септември 2022 г. е минус 5,42%. При най-големия фонд на пазара на "Доверие" доходността е минус 4,79 на сто, следват "Съгласие" с минус 3,83%, "Топлина" с минус 3,08%, ОББ с минус 3,02%, "Алианц-България" с минус 2,83 на сто и "Бъдеще" с отрицателна доходност от 0,82%. Най-малкият фонд ПОИ отчита минус 0,5 на сто доходност.

Брутните финансови активи на българските домакинства са нараснали с 6,1% през 2021 г. до 100 млрд. евро, което е под дългосрочната средна стойност от 7,5% годишно през последното десетилетие, сочи докладът на Allianz Global Wealth Report. Един от двигателите на ръста са активите под формата на застрахователни и пенсионни фондове, които отбелязват стабилно увеличение от 13%, подхранвани от нарастващия дял на новите спестявания в размер на 1,4 млрд. евро. По-голямата част от новите спестявания обаче се озоваха в банкови депозити (3 млрд. евро), увеличавайки тeзи активи с 9,8%. Ценните книжа отбелязват ръст с едва 2,2% през 2021 г., доста под дългосрочната средна стойност от 6,0%. Освен на колебливия български фондов пазар, това се дължи и на слабите приходи в държавата от едва 0,5 млрд. евро (-75% спрямо 2020 г.).

Проверка на МВР и МРРБ откри дефицити при строежа на втори и трети лот на магистрала "Тракия". Констатирано е, че е положен по-тънък от изискуемия слой асфалт и фракция с до 5.5 сантиметра на места, а предстои да излязат и резултатите от тест на качеството на вложените материали. Установени са загуби от 40 млн. лева в ущърб на държавата. В третия лот липсват от дебелини на конструкцията 17.5 процента, което като стойност на лота означава 23.6 млн. лева. На втори лот липсват 12.5 процента от пътя, което прехвърлено върху стойността на строителството означава 17.5 млн. лева, Гаранционните срокове са изтекли и сега държавата ще се наложи да ремонтира тези участъци. Първият проверен участък (лот 2) е Стара Загора - Нова Загора (31.8 километра), строен при управлението на ГЕРБ в периода 2010 - 2012 г. Строители са фирмите "Трейс груп" и "СК-Пътстрой", а стойността на договора е 137.8 млн. лева.

Един от едрите винопроизводители в региона на Централна и Източна Европа - молдовско-румънската група Purcari Wineries, която притежава няколко изби в Молдова и Румъния и е листната на борсата в Букурещ, група купи мажоритарен дял от 76% в Angel's Estate, в която акционери са старозагорската фамилия Ангелови, позната основно като собственик на производителя на пилета "Градус". Досегашният собственик засега ще запази 24% от акциите си, макар че договорът позволява на Purcari да изкупи и тях след 5 до 10 години. В последните няколко години приходите та "Ейнджълс естейт" надхвърлят 5 млн. лв. годишно , но досега компанията не е излизала на печалба според отчетите й. За 2021 г. загубата е 680 хил. лв. Purcari управлява над 14 хил. декара лозя и има шест производствени обекта в Румъния и Молдова с общо годишно производство от над 20 млн. бутилки и широко портфолио от марки и стилове вина във всички ценови сегменти. От 2018 г тя е листвана на фондовата борса в Букурещ - първото IPO на компания с корени в Молдова.

Екосистемата на "Емаг Маркетплейс" (eMAG Marketplace) в България наброява над 5000 търговци, които предлагат над 2 милиона активни продукта. За последната година трафикът на българския "Емаг Маркетплейс" е нараснал с 14 на сто, с реализирани 1,4 милиона поръчки. Средният ръст на приходите на търговците се е увеличил с 20 на сто, а 29 на сто от тях имат повече от удвоени приходи. Основана през 2001 г. в Румъния, "Емаг" е водеща платформа за онлайн търговия на дребно с дъщерни дружества в България и Унгария.

„Захарни заводи“ АД ще изплати предсрочно част от главницата по облигационния си заем. Това са решили облигационерите на дружеството на общо събрание, проведено на 7 октомври 2022 г. В тази връзка дружеството променя падежа на емисията облигации и периода на лихвените плащания. Предвижда се деветото лихвено плащане по емисията облигации да бъде изтеглено по-рано – на 29 ноември 2022 г. вместо на 22 февруари 2023 г. За периода от осмото лихвено плащане до новата дата на деветото лихвено плащане размерът на лихвата ще се определи според броя дни между двете дати. 

Платформата за B2B търговия на сурово кафе Almacena привлече инвестиция в размер на 3.5 млн. евро. Рундът водят българският фонд за рискови инвестиции Eleven Ventures и гръцкият VentureFriends. Участва още и досегашният инвеститор в стартъпа - американският фонд Acequia Capital. Целта е средствата от инвестицията да позволят на Almacena да достигне оборот от 100 млн. долара през продажби в платформата си. През 2021 г. Димо Янчев създава платформата за B2B търговия на сурово кафе Almacena, която свързва африкански производители на кафе директно с крайните купувачи на продукта. За една година платформата успява да установи контакт с над 160 кооператива и вече предлага в сайта си кафето на над 300 000 фермери от Африка, като вече предлага над 12% от общия капацитет за износ на кафе на Африка в платформата си.

Износът на стоки от България за ЕС се увеличава с 44,4% през периода януари - юли 2022 г., спрямо същия период на 2021 г. Основни търговски партньори на България са Германия, Румъния, Италия, Гърция, Франция и Испания, които формират 67.4% от износа за държавите - членки на ЕС. Износът през юли 2022 г. за ЕС нараства с 43,2% спрямо същия месец на предходната година.  Вносът на стоки в България от ЕС през периода януари - юли 2022 г. се увеличава с 32.9% спрямо същия период на 2021 г. През юли 2022 г. вносът на България от държавите - членки на ЕС, нараства с 31,4% спрямо същия месец на предходната година. През периода януари - август 2022 г. общият внос в България се увеличава с 45,3%, спрямо същия период на 2021 година. През август 2022 г. общият внос на стоки нараства с 37.2% спрямо същия месец на предходната година.

Следващата седмица големите американски банки ще представят финансовите си отчети за третото тримесечие на годинатая, които се очаква да бъдат с по-малки печалби заради свиването на икономиката. Според анализатори големите банки ще заделят над 4 млрд. долара за покриване на потенциални загуби от лоши кредити.  Сега, когато търсенето на заеми продължава да нараства, банките се подготвят за възможността покачващите се лихвени проценти да забавят икономиката и да доведат до по-високи загуби заради невръщане на кредити. Това притеснение на банкерите вече се отрази на цените на банковите акции. Шестте най-големи американски банки по размер на активите - JPMorgan Chase, Bank of America, Citigroup, Goldman Sachs, Wells Fargo и Morgan Stanley, ще заделят общо около 4.5 млрд. долара провизии за загуби от кредити в отчетите си за третото тримесечие. Това сочат прогнозите на анализатори, съставени от Bloomberg. Индексът KBW Bank се е понижил с около 22% през тази година в сравнение с приблизително 20% спад на референтния индекс S&P 500. Тази тенденция отразява опасенията, че повече заеми ще се влошат, въпреки че нарастващите лихвени проценти помагат на банките да увеличат нетния си лихвен доход - разликата между това, което плащат за депозити, и това, което печелят от заеми и други активи. Анализаторите очакват печалбата на JPMorgan да спадне с 24%, докато тези на на Citigroup и Wells Fargo да намалеят със съответно 32% и 17%, според данните на Refinitiv I/B/E/S, цитирани от Reuters. Goldman Sachs се предвижда да отчете 46% по-ниска печалба през третото тримесечие, а конкурентът Morgan Stanley - с 28%.

Автомобилният производител Stellantis откри нов софтуерен център в Бенгалуру, Индия - неговият втори в страната, фокусиран върху технологиите, като системите за подпомагане на водача. Софтуерът се превръща във все по-важен елемент при новите автомобили и нарастващ източник на приходи за автомобилните компании, докато последните увеличават инвестициите в разработки и наемат повече специалисти, за да предложат на клиентите повече функции, движени от свързаност, данни и електронна търговия.  Stellantis се стреми да генерира 20 млрд. евро допълнителни годишни приходи до 2030 г. от своята базирана на софтуер стратегия. Новият център в Индия ще бъде основният развоен комплекс на компанията за разработка на една от трите технологични платформи, които Stellantis ще започне да внедрява през 2024 г. - STLA SmartCockpit, с фокус върху дигиталното интегриране на превозните средства и водачите.