През третото тримесечие на 2022 година брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.2% спрямо същия период на предходната година, показват експресните оценки на НСИ. За сравнение - в трите месеца преди това (април-юни) икономиката расте с 4% на годишна база. Експресни оценки се правят с много допускания и с постъпването на още данни може да претърпят ревизия. В сравнение с периода април - юни БВП расте с 0.6%. В номинално изражение БВП през третото тримесечие достига 44.539 млрд. лв.

Възстановяването (реституцията) на земеделската земя в реални граници в България доведе до нейното раздробяване, разпределена в повече от 900 000 индивидуални партиди, собственост на различни български граждани, твърдят от Българската асоциация на собствениците на земеделски земи (БАСЗЗ). Според БАСЗЗ площта със селскостопанско предназначение през 2021 г. в България е 52,273 млн.км2, което представлява около 47,1 % от територията на страната. Обработваемите земи заемат 34, 867 млн. или 69,1 процента от използваната земеделска площ. Необработвани земи са 1,63% от площта на страната.

Върховният административен съд (ВАС) окончателно отсъди в полза на Георги Гергов относно прехвърлянето на акциите на Община Варна в "Международен панаир Пловдив" АД към дружеството на бизнесмена "Пълдин туринвест" АД. С решението на ВАС, което не подлежи на обжалване, Гергов ще придобие 79,3% от контрола над дружеството. През април 2022 Административният съд във Варна реши да блокира скандалното решение на Общинския съвет във Варна, който беше гласувано през декември 2021 г. акциите в Пловдивския панаир, притежавани от общината, да бъдат апортирани в дружеството "Пълдин Туринвест" АД. Разпореждането с тези акции стана въпреки искането на Министерството на икономиката акциите да бъдат върнати на държавата. С решението общинските съветници от Варна предадоха на практика пълния контрол на Панаира на Гергов, защото той държи 2/3 от акциите на "Пълдин Туринвест". С решението на ВАС се позволява изпълнение на решеното от Общинския съвет на Варна.

Националната електрическа компания (НЕК) отчита 822 млн. лв. печалба на фона на 278.2 млн. лв. за същия период на м.г. Задълженията на НЕК намаляват до 2.9 млрд. лв. на фона на над 4 млрд. лв. година по-рано, показва още финансовият отчет на дружеството. Това стана, след като дружеството погаси милиарден заем към държавата. Намаляват и краткосрочните задължения към т.нар. свързани лица (като групата на БЕХ например), като сумата е 176.5 млн. лв. на фона на 305.6 млн. лв. за същия период на 2021 г. Общите приходи на НЕК са нараснали до 3.9 млрд. лв. (при 2.6 млрд. лв. година по-рано). Само приходите от продажби са 3 млрд. лв., или с над 90% повече спрямо м.г., когато са били малко над 1.5 млрд. лв.

Кандидатът за листване на пазар BEAM на Българската фондова борса (БФБ) „МФГ Инвест“ ЕАД ще предложи още до 1 млн. броя съществуващи акции на инвеститорите, ако предложената емисия до 1 775 200 броя нови акции с номинал 1 лв. бъде презаписана. Емисионната стойност на акциите е 3,38 лева, а съветник по емисията е ИП „БенчМарк Финанс“ АД. По-голямата част от набраните средства ще бъдат използвани за инвестиции в нови компании, ползващи, внедряващи или развиващи собствени технологични решения, независимо от икономическия сектор, вкл. и в сферата на финансовите услуги, в която оперира компанията майка на дружеството. Компании в портфолиото на „МФГ Инвест“ са онлайн търговецът на бързооборотни стоки eBag, първият български еднорог Payhawk, компанията за онлайн застраховки „Болерон“ и др.

„Адванс Терафонд“ АДСИЦ очаква за текуща 2021-2022 г. стопанска година да реализира приходи в размер на малко над 9 млн. лева. Дружеството е увеличило дела на отдадените под наем имоти за стопанската 2022-2023 г. до 85,9% (156 853 дка от общо 182 705 дка, които дружеството може да отдаде). За изминалата стопанска година делът на отдадените под наем имоти беше 84,5%, а за 2020-2021 г. – 83,8%. Към края на месец октомври 2022 г. „Адванс Терафонд“ притежава 186 677 дка земеделска земя и 60,8 дка земя в урбанизирани територии. През октомври са купени 788 дка земеделски земи при средна цена 1822 лева/дка. Цената е близо до рекордните 1868 лева/дка, които дружеството плати за придобитите имоти през август.

Индустриална зона "Загоре" обяви търг за продажбата на терен с площ 5691 кв. м край с. Хрищени в община Стара Загора, предназначен за производствен и складов обект. Минималната тръжна цена на обекта е 393 470 лв. без ДДС. Депозитът за участие е в размер на 39 347 лв. Купувачът няма да има право да променя предназначението за ползване на имота за срок от 5 години. Също така той ще трябва да започне строителство в имота не по-късно от 12 месеца от датата на сключване на договора и да въведе готовия обект в експлоатация в срок до 72 месеца от подписване на договора.

На 15.11.2022 год. в БИК Капиталов пазар ЕООД постъпи уведомление за обратно изкупени акции по чл. 111, ал. 6 от ЗППЦК

Индустриалното производство в еврозоната и в целия ЕС е нараснало през септември за втори пореден месец, компенсирайки изцяло спада през юли, показват последни данни на "Евростат". Индустриалното производство в ЕС се е увеличило през септември с 0,9% спрямо август, когато е нараснало с 1,5%, като в рамките на еврозоната също е отбелязало растеж от 0,9% след скок с 2% месец по-рано и пазарни очаквания за доста по-умерено повишение с 0,3 на сто. Производството на недълготрайни потребителски стоки в ЕС и еврозоната е отбелязало солиден растеж на месечна база съответно с 3,1% и с 3,6%, а на капиталови стоки - съответно с 1,7% и с 1,5%, докато производството на дълготрайни потребителски стоки се е свило в ЕС с 0,6% и в еврозоната - с 0,8%, а енергийното производство - съответно с 2% и с 1,1%. Най-силен производствен скок на месечна база е отчетен в Ирландия (с 11,99%), Белгия (със 7,1%), Унгария и Нидерландия (с по 1,6%), докато най-голям спад отбелязва производството в Литва (спад с 8,2%), Гърция (с 4,5%) и Естония (с 3,6%). Спрямо септември 2021 г. производството в еврозоната се е увеличило с 4,9% след повишение с 2,5% през август, а в рамките на целия ЕС растежът на индустриалното производство се е ускорил през септември до 5,7% от 3,8% месец по-рано. Най-голям спад на индустриалното производство на годишна база през септември е отбелязан в Естония (понижение със 7,5%).

Проучване на прогнозите и финансовите резултати, изготвено за Financial Times от S&P Global Commodity Insights, показва, че общата нетна печалба на публично листнатите петролни и газови компании, работещи в САЩ, възлиза на 200.24 млрд. долара за второто и третото тримесечие на годината. Компаниите, сред които най-големите, средните и по-малките независими шистови оператори, отчитат най-печелившите шест месеца в сектора и са напът да постигнат безпрецедентна година, пише Financial Times. Наскоро американският президент Джо Байдън определи рекордните приходи като "неочаквани печалби от войната" и обвини петролните компании, че "се възползват" от руската инвазия. Той също така заяви, че освен ако те не инвестират реализираните средства в добива на повече петрол, за да се намалят цените на горивата, той ще поиска от Конгреса да ги обложи с по-високи данъци. Подобни данъци върху свръхпечалбите вече се въвеждат в редица страни в ЕС. През юли Великобритания наложи допълнителен 25% "данък върху енергийните печалби", а новият премиер Риши Сунак обмисля да го увеличи до 30% и да удължи срока до 2028 г. В отговор на възможността за въвеждане на извънреден данък Дарън Уудс, изпълнителен директор на ExxonMobil, която има най-печелившото тримесечие в историята си, заяви, че големият дивидент на компанията трябва да се разглежда като начин за "връщане на част от печалбата ни директно на американския народ". Рекордните печалби водят до нарастване на свободния паричен поток - ключов показател за индустрията. През второто и третото тримесечие на годината средната цена на суровия петрол сорт брент достигна 105 долара за барел спрямо средната 70 долара за барел през последните пет години, пише Financial Times. Цената му достигна рекорд от близо 140 долара за барел в началото на март.

Промишленото производство в Китай е нараснало с по-бавни темпове през октомври, а продажбите на дребно регистрират неочакван спад заради засилените пандемични ограничения. Това показват най-новите официални данни на китайската статистика, цитирани от ДПА. Производството на китайската промишленост е регистрирало годишен ръст от 5 на сто през октомври, след като нарасна с 6,3 на сто през септември. Октомврийските данни са по-слаби от очакванията на анализаторите за увеличение с 5,2 на сто. Поради смущенията, причинени от нарастващите случаи на заразени с коронавирус, продажбите на дребно са спаднали с 0,5 на сто на годишна база през октомври, противно на септемврийското увеличение с 2,5 на сто.  През първите десет месеца от годината инвестициите в дълготрайни китайски активи са с 5,8 на сто повече в сравнение със същия период година по-рано. Те се повишиха с 5,9 на сто през първите девет месеца на годината, а икономисти очакваха да запазят темпа си. Нивото на градската безработица остава непроменено – при равнище от 5,5 на сто през октомври. На фона на спада на пазара на имоти и по-слабата икономическа активност, банковото кредитиране е намаляло рязко до 615,2 милиарда юана (87,02 милиарда долара) през октомври спрямо 2,47 трилиона юана през септември.