Българската икономика ще продължи да се възстановява плавно, като до края на тази година може да се върне на предкризисните нива. БВП ще се увеличи с 3,5% през 2022 г. и с 4% през 2023 г. Това прогнозират от компанията за застраховане на търговски кредити Euler Hermes. Тези темпове са по-бавни в сравнение с очакваното за глобалната икономика и еврозоната. Основният риск за българската икономика е нейната силна експортна ориентация, включително за услуги като туристическите. Това я прави силно уязвима при външни турбуленции, предупреждават експертите на Euler Hermes.

За деветте месеца на 2021 г. строителните фирми са изработили продукция за 11,5 млрд. лв., докато през 2020 г. е била за 14,7 млрд. лв. за същия период, съобщиха от Камарата на строителите в България. Причината за сегашния спад според камарата е невероятно големият ръст на цените на основните строителни материали. Трендът започна още в края на 2020 г., като до момента бетонът, дървеният материал и металите поскъпнаха с около 60-70% спрямо година по-рано, а някои видове дори със 100 процента и повече. Спадът е повсеместен и обхваща всички видове строителни дейности. Само при инженерното строителство той е малко по-малък – 18,9% на годишна база, докато при сградното строителство е 23,6%, показват данните.

"Топлофикация Перник" планира да използва като гориво природен газ и въглища поне още десет години, става ясно от писмен отговор на вицепремиера и министър на околната среда Борислав Сандов. Дружеството планира да закупи три когенериращи мощности на природен газ. Те ще работят до 8000 часа годишно - основно в периода от май до октомври, когато топлинното потребление не е толкова високо. В зимните месеци топлофикационното дружество ще продължи да използва въглища и брикети. Отпадъците при изгарянето ще се обезвреждат в сгуроотвал "Кудин дол", който е в процес на реконструкция. Проверка на Районната инспекция по околна среда и водите (РИОСВ - София) през септември 2021 година е показала, че площадката, на която ще бъдат монтирани газовите мощности, вече се изгражда.

Българският емигрант Антон Стефов, който е собственик на производител на бронирани автомобили в световен мащаб - International Armored Group (IAG), се насочва към преки инвестиции във военната промишленост в България. Първата му стъпка е наемането на полигона в Змейово, Старозагорско, за провеждане на задължителните изпитания за качество и надеждност на произвежданите от него автомобили по стандартите на НАТО, съобщиха от компанията. Направените инвестиции до момента са в размер на около 150 000 лв. Междувременно IAG изпълни задълженията си като подизпълнител на българската "Самел - 90", която през 2020 г. сключи договор за доставка на бронирани автомобили за нуждите на "Силите за специални операции" към Министерството на отбраната. Първите 45 машини вече са в България.

Компанията за биосертифицирани eтерични масла, екстракти, биокозметика и хранителни добавки "Екомаат" е единственият български участник в изследователски проект, финансиран по програма "Хоризонт 2020" на ЕС за научни изследвания и иновации. InnCoCells ("Иновативни козметични продукти с висока добавена стойност от растения и растителни клетки") включва 17 партньора от 11 европейски държави. Изследването, което се финансира от Европейската комисия, е с бюджет 7.9 млн. евро и се координира от VTT (Технологичен изследователски център на Финландия). За българското дружество ще отидат 80 хил. евро от сумата. Дружеството приключва последния етап от инвестиция в нова производствена лаборатория, която ще повиши четири пъти капацитета за производството на крайни продукти. Инвестицията е около 1.5 млн. лева и част от нея е субсидия по Програмата за развитие на селските райони.

Завод за базалтови влакна с прилежаща електроцентрала за над 380 млн. eвро, който ще осигури близо 600 работни места с възнаграждения доста над средните за страната, е подложен на обществено обсъждане в Павликени. Вложението осигурява и близо 6 млн. за местния общински бюджет под формата на концесионни възнаграждения и е на компанията „Петрургия“, собственост на Румен Гайтански – Вълка. Компанията вече придоби правото да експлоатира находищата от ценна суровина в района за период от 35 години и изкупи хиляди декари земи и гори в околията. Това е второто поред обществено обсъждане на казуса, като първото, което бе по повод възстановяването на базалтовите кариери, бе отнесено към съда през 2013 година. Великотърновският административен съд призна процедурата за редовна. Край Върбовка се намират единствените на Балканския полуостров залежи на базалт с много високо качество.

До средата на 2022 година в България ще се появи нова добавка за животинска храна, която е направена изцяло от преработката на отпадъците от скариди. Тя ще бъде произвеждана в един от двата завода за преработка на скариди в България - „Алмар Сийфуд“ в Айтос. В предприятието в момента се монтира нова производствена линия, която ще позволи дневното производство на добавката да достига 1 тон, съобщи собственикът на предприятието Ивайло Русинов. Инвестицията в съоръжението около 500 000 лева. До март първата производствена линия трябва да влезе в действие. Технологията отделя главите и черупките на скаридите, които се преработват в прахообразна смес, изключително богата на хитин, астаксантин и протеин. Добавката ще бъде предложена на българските фуражни заводи. Предприятието в Айтос разполага с 2800 кв. м застроена площ. Плановете на собствениците са да изградят още едно предприятие със същата големина в близост до сегашното. Източник: divident.eu

Германия затвори три от останалите си шест атомни електроцентрали точно на Нова Година. Планът на страната е да изведе от експлоатация основния си източник на нисковъглеродна енергия. За част от енергията ще се разчита на природен газ, който сега на рекордно високи цени. Планира се до края на 2030 година енергията да се осигурява от възобновяемите източници, пише Quartz. Затворените централи произвеждаха около 6% от електроенергията на страната през 2021 г., което се равнява на около 1000 вятърни турбини. Остават три, които трябва да затворят до края на тази година. Въпреки амбициозните цели, свързани с изменението на климата, Германия е главният противник на ядрената енергетика сред държавите в Европа или поне стана такъв след катастрофата във Фукушима в Япония през 2011 г. След нея бившият вече канцлер Ангела Меркел ангажира Германия с пълно прекратяване на ядрената енергия. Междувременно Франция настоява за изграждане на повече реактори, а проектопредложение, цитирано от Reuters тази седмица, показва, че Европейската комисия ще позволи повечето нови ядрени проекти да бъдат определени като "зелена инвестиция".

Представители на Федералния резерв смятат, че засилването на икономиката и ускоряването на инфлацията може да доведат до по-ранно и по-бързо повишаване на лихвите от предишните очаквания, като някои ръководители подкрепят също свиване на програмата за изкупуване на активи скоро след това. „Участниците като цяло отбелязаха, че предвид индивидуалните им прогнози за икономиката, трудовия пазар и инфлацията, може да е оправдано по-скорошно и по-бързо повишаване на лихвите от първоначалните очаквания на участниците“, става ясно от публикуваните протоколи от заседанието на 14 и 15 декември на Комисията за отворения пазар (FOMC) на американската централна банка, който определя паричната политика. В края на заседанието FOMC обяви, че ще забави програмата за изкупуване на облигации на Фед повече от очертаното на предишното заседание в началото на ноември, като се позова на рисковете от инфлацията.

Акциите на казахстанските банки Kaspi Bank и Halyk Bank паднаха в сряда съответно с по 25.1% и 17.7% на Лондонската фондова борса на фона на протестите в страната. Така акциите на Kaspi Bank се котират на нивото от 88.3 долара за един брой, което е с 28.2 долара по-ниско спрямо цените, при които затвори борсовата търговия във вторник. Котировките на Halyk Bank загубиха три долара от стойността си - до 13.8 долара за акция. Освен това, с 8.8% се сринаха ценните книжа на казахстанската компания "Казатомпром", която се занимава с добив на уран. От 2 януари в Казахстан не спират митингите, свързани с почти двойното повишение на цената на втечнения газ, ĸoйтo ce изпoлзвa ĸaтo aвтoмoбилнo гopивo. Новите цeни нa cиньoтo гopивo влязоха в сила oт 1 янyapи 2022 година. Президентът Касим-Жомарт Токаев въведе извънредно положение в Мангистауска и Алмаатинска област, а също така в най-големият град в страната Алмати /до 1992 г. се наричаше Алма Ата/, в който са най-силни опозиционните настроения, и в столицата на страната Нур-Султан. Протестите са се разширили и в други региони на страната.