Министерският съвет даде 9,37 млн. лв. за насърчаване на инвестиции за 429,59 млн. лв. на 14 дружества. Парите отиват в Министерство на иновациите и растежа в бюджета му за 2022 г. Тези 14 компании изпълняват проекти, сертифицирани по Закона за насърчаване на инвестициите и ще открият 3671 работни места. Сертифицирането на проекти се извършва от Българската агенция за инвестиции. Финансовите стимули по закона са предназначени за насърчаване на инвестициите на местни и чужди предприятия за изграждане на нови производствени мощности и създаване на дългосрочни нови работни места.

През третото тримесечие на 2022 г. брутният вътрешен продукт (БВП) нараства с 3.3% в сравнение с третото тримесечие на 2021 г. и с 0.6% спрямо второто тримесечие на 2022 г. За същия период брутната добавена стойност се повишава с 3.1% на годишна база и с 0.6% на тримесечна база, по предварителни данни на Националния статистически институт (НСИ). Произведеният през третото тримесечие на 2022 г. БВП възлиза на 44 959 млн. лв. по текущи цени според предварителните данни. На човек от населението се падат 6 601 лв. от стойностния обем на показателя. При среден за тримесечието валутен курс от 1.941935 лв. за 1 щатски долар БВП възлиза на 23 151 млн. долара и съответно на 3 399 долара на човек от населението.

Италианският консорциум Exe Solar обяви, че започва изграждането на завод за производство на фотоволтаични модули в Ямбол. Инвестицията е в размер на 13 милиона лева. Според плана на компанията строителството ще стартира през април, а заводът се очаква да заработи до края на следващата година. Предстои разкриването на 50 нови работни места за инженери и IT специалисти. За наемането на кадрите ще се търси сътрудничество с базирания в Ямбол факултет "Техника и технологии" към Тракийския университет - Стара Загора. Фабриката ще се намира в местността "Рибарника", където компанията е закупила 11 дка терен частна собственост за около 200 000 евро. Съоръжението ще бъде със застроена площ около 3 дка.

PlanDelta, българският финтех стартъп разработващ решения за гъвкаво финансово планиране, наскоро набра нови 2,3 милиона евро рисков капитал. Кръгът е ръководен от международния инвеститор RTP Global, фонд, който в миналото е подкрепял компании от ранга на SumUp и Delivery Hero. В кръга се включват и 17 бизнес ангели, много от които са настоящи инвеститори в първия български еднорог Payhawk. PlanDelta ще използва инвестицията, за да излезе официално на пазара в началото на 2023 година и да разшири своите екипи във Великобритания, Холандия и България. PlanDelta предлага на малки и средни предприятия достъп до платформа за финансово планиране и анализ (FP&A), която е значително по-достъпна от алтернативите на пазара.

Турската Odelo, част от холдинга Bayraktarlar, вече има втори работещ завод в България. След като през 2019 производителят на фарове за автомобилни гиганти като Mercedes, BMW и Audi пусна в експлоатация първата си база край Пловдив, в началото на тази година оперативна дейност стартира и нова фабрика, в която общата инвестиция е около 50 млн. лв. С нея се oтдeлят cepийнoтo пpoизвoдcтвo нa aвтoмoбилни фapoвe зa нoви aвтoмoбили, което остава в първия завод, oт тoвa на peзepвни чacти, което се реализира във втория. Общият брой на работещите в „Одело България“ вече надхвърля 500 души, като в новата база към момента са заети 50 души. Плановете са до края на следващата година към този екип да бъдат добавени още 100 души. Компанията има и развоен център в София, в който в момента работят около 50 души. Основните клиенти на компанията са Mercedes, BMW, Audi, Dacia, както и Porsche и Rolls-Royce.

Компанията за споделена градска мобилност Spark гледа към Германия и Полша, след като наложи модела си в Литва (от 2016 г.), България (от 2017 г.) и Румъния (2019 г.). На българския пазар през 2023 г. планира значително увеличаване на автопарка в София и в Пловдив, а през 2024 г. е възможно стъпването и във Варна. В България Spark расте с близо 90% през 2021 г. и очаква същия резултат и за настоящата година.

Основният акционер на „ФеърПлей Пропъртис“ АДСИЦ - „Феърплей Интернешънъл“ АД, е увеличило дела си в дружеството със специална инвестиционна цел след увеличението на капитала на компанията чрез упражняването на варанти. Делът на „Феърплей Интернешънъл“ АД в АДСИЦ-а нараства от 17,03% на 27,25%. Капиталът на „ФеърПлей Пропъртис“се увеличава от 64 045 400 лева на 73 045 400 лева, разпределени в 73 045 400 броя обикновени, безналични, поименни акции, с право на глас и с номинална стойност от 1 лев всяка. Основните активи на дружеството, които генерират приходи, са офис сгради в София, хотел „Св. Иван Рилски“ в Банско, вилното селище „Санта Марина“ край Созопол, почивна база в Черноморец, като в Банско и черноморските комплекси има и ваканционни апартаменти за продажба. Дружеството има и парцели в Сандански, София, Сапарева баня, Созопол и к.к. Паничище.

Технологичната индустрия в Европа загуби над 400 млрд. долара от стойността си през настоящата 2022 година, според компанията за рисков капитал Atomico. Общата стойност на всички публични и частни европейски технологични компании намалява до 2.7 трилиона долара спрямо пика си от миналата 2021 година, който възлизаше на 3.1 трилиона долара. Размерът на рисковото капиталово финансиране на европейските стартъпи се очаква да намалее до 85 млрд. долара през тази година. Това е спад от 18% на годишна база, след като през миналата година европейските стартъпи успяха да наберат финансиране от над 100 млрд. долара. Това е втората най-голяма сума, инвестирана някога в европейската технологична екосистема до момента. Инвестициите в европейските технологични компании достигнаха рекордни нива през миналата година, благодарение на участието на инвеститори от САЩ, което достигна нови висоти. През тази година се наблюдава обръщане на тенденцията, тъй като чуждестранните инвеститори се оттеглят. Броят на активните инвеститори от САЩ в „мега рундове” от 100 млн. долара и повече са намалели с 22% на годишна база. През първата половина на 2022 година, европейския технологичен сектор се представяше добре с набрани инвестиции, надхвърлящи с 4% размера, привлечен през същия период на предходната година, посочват от Atomico. От тогава насам месечният размер на инвестициите падна до средно между 4 и 8 млн. долара, приравнявайки се с нивата от 2018 година. Темпът на създаване на еднорози (компании с оценка над 1 млрд. долара) също намалява през тази година. Докато през миналата 2021 година се появиха 105 компании, чиято оценка преминава заветната граница, то през тази броят спадна до 31 стартъпа. Междувременно, процедурите по първично предлагане на акции (IPO) на практика се изпариха през тази година. Едва три технологични IPO-та с пазарна капитализация от над 1 млрд. долара се случиха по света през 2022 година, като две от тях се реализираха в Европа. За сравнение, през 2021 година имаше 86 такива IPO процедури. Компаниите с централи в Европа съкратиха над 14 000 служители през тази година, което представлява 7% от общия брой съкратени работници в сектора по света през 2022 година, според доклада.

Американските федерални власти започнаха разследване на компанията „Нюралинк“, собственост на предприемача Илон Мъск. Според източници на агенцията причината за действията на компетентните органи са доклади за експерименти с животни. Разследването е предприето от Службата на генералния инспектор на Министерството на земеделието на САЩ в отговор на оплаквания от служители на компанията за нарушения на американското законодателство, което регулира опитите с животни. Службата се е запознала с няколко десетки документи на компанията и е разговаряла с 20 бивши и настоящи служители на „Нюралинк“. Според интервюираните тестовете са извършени набързо, причинявайки ненужни страдания и смърт на животни, включително поради желанието на Мъск да ускори разработването на новите медицински продукти. Около 1500 животни са умрели по време на експериментите от 2018 г. насам, включително над 280 овце, прасета и маймуни. Освен тях на експерименти са били подложени мишки и плъхове. Предполага се, че компанията на Мъск не води стриктна отчетност на унищожените животни. Стартъпът „Нюралинк“ е създаден от Мъск през юли 2016 г., за да обедини усилията на водещи експерти в разработването на невронни интерфейси. Целта е създаването на роботи, които позволяват имплантиране на почти неограничен брой електроди в мозъка в напълно автоматичен режим. В дългосрочен план такива невронни интерфейси ще позволят на човек да се противопостави на изкуствения интелект. Те също така ще помогнат на хората да се научат как директно да управляват компютър, използвайки силата на мисълта. През февруари 2021 г. „Нюралинк“ проведе изследване на чипа върху маймуни. Според компанията контактът с чипа е през „айФон“. Експертите са изследвали и дешифрирали връзката на невронната активност с определени действия, което им е позволило да възпроизведат обратната връзка. Така маймуна била научена да движи курсора на екрана без помощта на джойстик.

Японският министър-председател Фумио Кишида нареди рязко увеличаване на разходите за отбрана, което може да доведе до увеличаване на бюджета за отбрана на страната, която отдавна е пасифистка, до нива, близки до тези на Русия. Кишида инструктира министрите да съставят бюджет от около 43 трилиона йени (315 млрд. долара) за петгодишния период, започващ през април, заяви министърът на отбраната Ясуказу Хамада в понеделник. Това е с 57% повече от първоначално предвидените 27 трилиона йени за настоящия петгодишен период. Парите ще бъдат използвани за такива дейности като складиране на ракети, които могат да поразяват военни обекти в съседните държави Русия, Китай и Северна Корея. Друга цел през следващите 10 години е да се утрои броят на военните части, оборудвани с прехващачи на балистични ракети в югозападната островна верига, която се простира към Тайван, съобщи Kyodo News, позовавайки се на проект на правителствен документ. Увеличението, поискано от Кишида може да означава, че Япония ще прескочи страни като Саудитска Арабия и Франция и ще стане петият по големина производител на отбранителни средства в света и ще достигне годишни разходи приблизително на нивото на тези на Русия, въз основа на данни за 2021 г., предоставени от Стокхолмския международен институт за изследване на мира.  Правителството ще разкрие как планира да използва средствата в преработените документи за националната сигурност и в годишния бюджет, който ще бъде представен по-късно този месец. Кишида също така нареди на министрите да се стремят да увеличат общите разходи, свързани с отбраната, до 2% от брутния вътрешен продукт за същия петгодишен период. Макар Япония да не е член на Организацията на Северноатлантическия договор, това би било в съответствие с целта, определена за нейните членове.