Владимир Заимов (1888 - 1942)

Владимир Стоянов Заимов е български офицер, генерал от артилерията, военен деец. Участник във войните за национално обединение (1912 – 1918). Владимир Заимов е роден на 8 декември 1888 г. в гр. Кюстендил. Завършва Военно училище в София през 1908 г. Участва в Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война. Той е участник в щурмуването на Одрин. Известно е какво място заема завземането на Одринска­та крепост в българската военна история. По-късно, в Междусъюзническа война, той е при Брегалница и Калиманци. Тук се водят най-тежките и кър­вави боеве. На 18 юли 1913 г. Владимир Заимов е тежко ранен и награден с орден за храброст. Капитан Заимов участ­ва в Първата световна война и е навсякъде, където положението е тежко. Участва в атаката на Тутракан. Това е може би най- трудната и тежка бойна операция на целия Северен фронт. Вла­димир Заимов отново е ранен и не напуска своя пост. Форт № 8 от прочутата крепост пада с негова помощ. И отново младият офицер е награден с орден за храброст. По време на Втората световна война е противник на участието на България на страната на Тристрания пакт. Произведен е във военно звание генерал-майор. Арестуван по обвинение в шпионаж в полза на СССР на 22 март 1942 г. Осъден на смърт чрез разстрел на 1 юни. Разстрелян е на стрелбището на ШЗО на 1 юни 1942 г. в деня на издаването на смъртната присъда.