През периода януари - ноември 2021 г. от България общо са изнесени стоки на стойност 61 992,4 млн. лв., което е с 23,3 на сто повече в сравнение със същия период на 2020 г., съобщи Националният статистически институт (НСИ). Само през ноември 2021 г. общият износ на стоки възлиза на 6 196,1 млн. лв. и нараства с 26,3 на сто спрямо същия месец на предходната година. През януари - ноември 2021 г. общо в страната са внесени стоки на стойност 69 356,5 млн. лв. (по цени CIF), или с 26,3 на сто повече спрямо същия период на 2020 година. През ноември 2021 г. общият внос на стоки нараства с 32 на сто спрямо същия месец на предходната година и възлиза на 7 551,9 млн. лева.

България е една от двете държави в Европейския съюз (ЕС), в които заетостта остава без промяна през третото тримесечие на 2021 година в сравнение с второто, отчита Евростат. През третото тримесечие заетостта в България е била 73,2%, колкото и през второто тримесечие. Другата държава със стабилна заетост в този период е Хърватия. Единствено във Финландия е отчетен спад на заетостта през третото спрямо второто тримесечие – с 0,2 пр.п. до 76,8% от 77%.

"Булгаргаз” сам се е отказал от това да получаваме пълните количества евтин азерски газ. Това е станало с анекс към договора за доставка на горивото, съобщи министърът на енергетиката Александър Николов. “Съгласно сключения между “Булгаргаз” и Azerbaijan Gas Supply Company (AGSC) договор, IGB (междусистемната газова връзка Гърция-България) е посочена като една от точките за доставка на природен газ. Това обаче не означава, че за “Булгаргаз” не е имало възможност да получи пълните обеми природен газ”, посочва министърът. Другият маршрут е през Неа Месемврия и от там до Сидорокастро-Кулата. “В следствие на всички извършени действия от “Булгаргаз”, включително сключените анекси към оригиналния договор за доставка, ситуацията е такава, че за доставката към настоящия момент на пълните количества природен газ, е необходимо изричното съгласие на AGSC”. Според договора от 2013 г., азерската компания трябва да ни доставя по 1 млрд. куб. м газ годишно. Азерският газ е по-евтин от руския, но в момента България получава само една трета от това количество.

Предприятия за сушени бутове, бахур, ядки и нови фотоволтаични централи заработват във Великотърновска област. Фирма „Агро Сторм 08“ ЕООД има намерение да изгради система за напояване на насаждения от царевица в землището на с. Къпиново, както и да закупи нова поливна барабанна машина и нова навигация за самоходна земеделска техника. Фотоволтаична централа ще изгражда „Темпо“ ЕООД в Лясковец. Предвижда се тя да бъде с максимален проектен капацитет 1,2 MWh, помещение за поддържащи дейности и трафопост. Той ще бъде изграден на около 19 м от далекопровод 20 kV. В Лясковец „Йовевелектрик“ ЕООД има намерение да разкомплектова излезли от употреба моторни превозни средства. В Елена „Млекопреработвателно предприятие“ ще изгражда производствено хале, в което ще се преработва червено месо и ще се произвеждат сурово-сушени продукти. Проектният капацитет на производство е транжиране и разфасоване на 50 прасета седмично и влагане на 100 бута за сушене. Денимес“ ЕООД променя дейността си, като ще реконструира и промени съществуващия си цех за печене и пакетиране на ядки в Павликени в предприятие за преработка на месо, месни продукти и заготовки.

"Теленор България" се отказва от намерението си да актуализира тарифите си, като включи инфлацията за две години назад - за 2020 и за 2021 г. Това се посочва в писмо на изпълнителния директор на компанията като обръщение към абонатите. Преди дни Комисията за защита на потребителите забрани на телекома да "натрупва" индекси на поскъпване, и припомни, че компаниите имат право да осъвременяват цените си, но само с инфлацията за предходната година.Забраната се отнася и за другия оператор - А1, който също предупреди абонатите си, че ще им увеличи сметките заради поскъпването през 2020 и 2001 г. Единствено "Виваком" се съобрази с правната база и обяви, че ще преизчисли тарифите си, но ще вземе предвид само инфлацията за миналата година.

Недостигът на кадри в „БДЖ-Пътнически превози“ съществува предимно в експлоатационните звена, като приблизително 7% е изчисления траен недостиг на работна ръка от средносписъчната численост на персонала, заявиха от дружеството. До края на януари 2022 г. дружеството трябва да представи инвестиционна програма за подобряване на условията на труд в железопътните депа. Мярката е в резултат на извършени инспекции в Локомотивно депо София и Вагонно депо Надежда. Като на място е констатирано, че служителите изпълняват задълженията си в лоша работна среда. Основно липсват хора на ключови позиции, без които дружеството трудно може да съществува. Става въпрос за локомотивни машинисти, началник влак и кондуктори, маневристи, маневрени стрелочници, механици, ревизори на вагони, шлосери, електромонтьори, стругари, заварчици.

Столичният общински съвет реши да даде заем от 10 000 лева на своето дружество „Метрострой“, което се намира в ликвидация от 1999 година. Със същото решение бе прието още процесът по ликвидация на дружеството да бъде удължен поне до 31.12. 2022 г. Дружеството притежава дълготрайни материални активи – недвижими имоти, които следва да бъдат реализирани и с постъпилите средства да бъдат погасени задълженията. От 2008 г. насам има сменени 7 ликвидатори на „Метрострой“. А последно действия по продажбата на имоти на фирмата има през 2004 г. Само за 5 г. – между 2013 и 2018 г. има натрупани задължения в размер на 100 000 лв., които очевидно са възнагражденията на ликвидаторите и други текущи разходи, каза Бойко Димитров, общински съветник от „Демократична България“.

Европейската комисия (ЕК) е изпратила запитване до всички доставчици на природен газ в Европа, включително и "Газпром", относно тяхното поведение в последните месеци, стана ясно от коментар на комисаря по въпросите на конкуренцията Маргрете Вестагер. По време на брифинг в Брюксел тя коментира, че намалените доставки на газ в момент, в който търсенето е голямо, "будят размисли" и в ЕК очакват отговора на руската компания по този въпрос. Засега от "Газпром", както и още някои компании, не са изпратили обяснения и от Брюксел изчакват, преди да приключат анализите си за цените на газовия пазар в Европа. Въпросът с цените на енергията е с много висок приоритет за Европейската комисия и очакваме тази информация, за да си свършим работата, допълни още Вестагер. Тя не коментира дали може да се стигне до санкции, ако ЕК установи нарушения, посочвайки че проучването е още в много ранен етап. Коментарът на Вестагер беше свързан с изявлението на директора на Международната агенция за енергетика (МАЕ) Фатих Бирол, който преди ден заяви, че Русия подклажда енергийната криза в Европа.

Канада ще се сблъска с предизвикателства в опита да запази статута си на глобална петролна и газова сила в свят, насочен към въглероден неутралитет с хоризонт до 2050 г., предупреждава Международната агенция по енергетика (МАЕ), цитирана от Bloomberg. Страната, която може да се похвали с третите по големина петролни запаси в света, се стреми да остане „основен глобален доставчик на петрол и газ“ след 2050 г., дори когато страните, включително самата Канада, се насочват към намаляване на емисиите, изтъква агенцията в своя преглед на енергийната политика в Канада за 2022 г. Най-големите производители на петрол в Канада се ангажираха да намалят въглеродните емисии от своите операции до средата на века, главно чрез използването на технология за улавяне и съхранение на въглерод, в опит да запазят сектора. Но тези цели не включват нищо за много по-големите обеми емисии, които са резултат от изгарянето на горивото, което произвеждат, от рафинерии, фабрики, превозни средства и домакинства.

Индонезия, водещият световен износител на въглища за производството на електроенергия, ще разреши на някои оператори да възобновят експорта, заяви днес високопоставено лице, цитирано от Франс прес. Спирането на износа на индонезийски въглища бе постановено на 1 януари. На 37 кораба, транспортиращи въглища за износ, е било разрешено да потеглят на 12 януари, съобщи в комюнике координиращият министър Лухут Панджайтан. Ембаргото върху износа на въглища, което влезе в сила в началото на януари, създаде объркване на пазара, тъй като цените рязко се повишиха. Индонезийското правителство взе това решение, след като установи, че производителите на въглища не са изпълнили миналата година задължението да задържат минимум 25 на сто от производството си за централите в страната. Поради това държавният доставчик на електроенергия PLN предупреди за непосредствен риск от спиране на тока. Производителите на въглища, които са изпълнили задълженията си за доставки към оператора през 2021 година, ще получат разрешение отново да изнасят, обяви министерството.