Представителите на българския капиталов пазар пак се събраха, поприказваха и решиха, че … държавата трябва да им свърши работата и да направи пазара по-атрактивен
Жечко Димитров
Форумът се проведе по инициатива на АИКБ на тема "Насоки за развитие на капиталовия пазар в България - стратегия за възраждане". За съжаление в представените мерки нямаше нито стратегия, нито мерки за излизане от кризата.
Държавният надзорен орган - Комисията по финансов надзор (КФН) изпрати няколко много странни послания, като:
се обяви за "водещата институция в продължаващия процес на интегриране на местния пазар с останалите европейски пазари", но пък не обясни дори какво мисли държавата да прави с БФБ - продажба на някой балкански или на някой голям световен пазарен оператор. А може би, БФБ да разширява своето пазарно присъствие в региона? Нито дума...
стана ясно, че отново са подготвени масирани промени („незабавна ревизия”) в нормативната уредба. За качеството и количеството на предлаганите от КФН промени може да се съди от факта, че за последните 5 години само в ЗППЦК са направени повече от 23 изменения и допълнения, което прави по 4,5 годишно или всяко тримесечие по една промяна!
разкри и че без клирингова институция няма как да бъде създаден деривативен пазар, но пък и никой не разбра дали изобщо някой работи по този проблем, колко ще струва, кой ще плати тази сметка, какви деривативни инструменти трябва да бъдат разработени и т.н.
обяви твърда решимост да работи и за подобряване на пазарната ликвидност, но пък забрави да обърне внимание на предложенията от БФБ за свалянето от пазара на неликвидните и неатрактивни емитенти - някои от тях са с „впечатляващите” обороти от 1 хил.лв годишно!
Браншовите организации на пазара почти единодушно защитават други странни тези:
за да се сложи край на агонията в сектора държавата трябва да спасява ликвидността на пазара като регистрира акциите на големите дружества, в които тя има участие. Никой обаче не анализира защо сега състоянието на пазара е такoва след толкова много сключени приватизационни сделки на БФБ. Дали пък лесните приходи и печалби от приватизация на борсата не са причина за това българския капиталов пазар да не направи усилия да се развие през последните 10 години? Докога пазарът трябва да бъде „побутван” от държавата по този начин?
за да се повиши търсенето на пазара, трябвало да се разреши на Държавния фонд за гарантиране устойчивост на държавната пенсионна система (т.нар. Сребърен фонд) да може да инвестира на българския капиталов пазар (?!). Извинете, но подобни съвети може да направи само човек, който има сериозен конфликт на интереси да си продаде ценните книжа на някой, и то в условия на криза и намаляващи цени на ценните книжа. А после ще обосноваваме, че пак няма пари за пенсии и трябва да се повишат вноските за социални осигуровки…
На форума се чуха и други „авангардни” (в известен смисъл и малко наглички) предложения, като например да се премахне изискването на ТЗ емисионната стойност на акциите да е най-малко равна на тяхната номиналната стойност защото пречело на закъсалите компании да наберат нов капитал чрез увеличение на капитала и привличането на нови акционери…?!
От дискусията излязоха и няколко добри идеи, като например публичните компании да могат да изкупуват обратно по-голям обем свои акции. Търговският закон позволява до 10% от капитала да бъде изкупуван обратно, а законът за ценните книжа – едва 3%. Като цяло обаче форумът показа, че за спасяването на капиталовия пазар в България няма нито стратегия, нито ясни мерки за преодоляване на кризата, а следователно и перспектива за развитие…
