От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци

Борислав Георгиев - експерт по външна търговия

Световните външнотърговски данни са една добра основа за последващ цялостен анализ за развитие на производството на плодове и зеленчуци в България след 2020 г., като част от световния пазар.

Външнотърговски данни за българското зеленчукопроизводство

	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019
Общо износ (глава 7) в тона	52 931	69 938	73 349	56 875	53 269	47 152	93 930	146 609	114 428	283 489
Общо внос (глава 7) в тона	200 191	195 744	208 007	225 027	254 946	288 158	289 123	298 771	341 606	332 405
Експортен баланс (Износ - Внос)	-147 260	-125 806	-134 658	-168 152	-201 677	-241 006	-195 193	-152 162	-227 178	-48 916

Източник: UN/COMTRADE, систематизирани от ITC/UNCTAD/WTO - Geneva - www.trademap.org

 

От представените данни е видно, че българският износ за 2019 на зеленчуци (по глава 7) е на обща стойност от близо 142 милиона евро или повече от 283 хиляди тона, като по този показател - България е на 44 позиция в света. Делът на ЕС-28 е 88 %. Анализът на данните на ниво митническа тарифна подпозиция – ХС6 показват, че при общо повече от 60 групи различни зеленчуци само 12 формират повече от 90 % от износа в евро и само 8 от износа в тона.

Българският внос на зеленчуци за 2019 по глава 7 е на обща стойност от близо 172 милиона евро или повече от 332 хиляди тона, като България е на 49 позиция в света. Делът на ЕС-28 е 48 %. На ниво митническа тарифна подпозиция – ХС6 числата показват, че при общо 70 групи различни зеленчуци само 20 формират повече от 90 % от вноса в евро и само 15 от вноса в тона.

Балансът между износа и вноса на зеленчуците от глава 7 в евро за последните десет години е устойчиво отрицателен, като се изменя в границите между 21 и 52 милиона евро, а за 2019 година отрицателното салдо е повече от 30 милиона евро. Балансът в тона за последните десет години е също устойчиво отрицателен, като се изменя в границите между 49 - 241 хиляди тона, като за 2019 година отрицателното салдо е повече най малкото за периода 2010 – 2019 – 49 хиляди тона.

Съотношението на вноса към българското производство (в тона) за традиционни за българия плодове и зеленчуци през различните години се изменя значително. В редица случаи вносът за редица продукти е близо половината от обема на българското производство, например вносът на лук у нас през 2015 е три пъти по-голям от българското производство.

Друг определящ показател е съотношението на разликата между българските и огледалните данни за вноса като съотношение на тази разлика с българските данни. Световната практика е винаги свързана с разлики в огледалните данни, но най-често те са в диапазона 5 – 10 %. В приложената таблица за типични български продукти те надхвърлят значително тези стойности.  

 

 

За последните 10 години по представените стокови групи се забелязва ясно изразена тенденция на по-бързо нарастване обема на вноса в сравнение на вътрешното производство при домати, краставици, лук, картофи, ягоди и череши. Единствено при дините и пъпешите се забелязва благоприятна тенденция за задоволяване във все по-голяма степен ва вътрешното потребление, основно от родно производство.  

Тези данни, допълнително анализирани от експерти зеленчукопроизводители, биха позволили ясна диагноза и най-важното, подсказали национална стратегия за стабилизиране и развитие на бившата зеленчукова градина на Балканите.

 

Юни 2020,
Борислав Георгиев

Бизнес - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика