Стокообменът на България - тенденции и аномалии

Борислав Георгиев - експерт по външна търговия

Обща картина

В настоящият анализ са ползвани световните данни на UN/COMTRADE и EUROSTAT (обработени от ITC/UNCTAD/WTO) към април 2020 за периода 2010 – 2019 за 239 страни в света. Първите 10 от тях за 2019 в евро имат дял в износа от 52 %, водещите 26 страни имат дял от 80 %. Китай е водещия износител в света за десетилетието с дял от 13.3 % за 2019, следвани от САЩ с 8.8 % и Германия с 7.9 %. България е на 60 позиция с дял от 0.2 % за 2019 г.

ЕС-28 има общо износ от близо 34 % от световния износ в евро за 2019 г. В рамките на ЕС-28 България е на 21 позиция с дял от 0.54 % за 2019 г. от общия европейски износ. След нас са само Литва, Хърватия, Люксембург, Латвия, Естония, Кипър и Малта.

При вноса 10 водещи страни са с 53 % дял, 27 страни с общо повече от 80 %. За 2019 г. САЩ е водещия вносител в света с дял от 13.5 %, следват Китай с 10,9 % и Германия с 6.5 %. България е на 60 място с дял от 0.2 %.

ЕС-28 има общо внос от близо 33 % от световния внос в евро за 2019 г. В рамките на ЕС-28 България е на 21 позиция с дял от 0.61 % за 2019 г. от общия европейски внос. След нас са само Литва, Хърватия, Люксембург, Латвия, Естония, Кипър и Малта.

Страните с положителен баланс в стокообмена са 70 и 169 с отрицателен баланс. България е на 177 позиция от всички страни и на 107 позиция сред тези с отрицателен баланс.

Българският стокообмен по години и в милиарди евро е:

	2010	2011	2012	2013	2014	2015	2016	2017	2018	2019
Износ	15,5	20,2	20,8	22,2	23,2	24,1	24,1	28	28,2	29,7
Внос	19,1	23,3	25,4	25,8	26,1	26,4	26,1	30,3	32,1	33,2
Баланс	-3,6	-3,1	-4,6	-3,6	-2,9	-2,3	-2	-2,3	-3,9	-3,5

Балансът и за предишните години 2001 – 2009 е устойчиво отрицателен в границите между 2,4 - 9,9 млрд. евро годишно. Т.е. за периода 2001 - 2019 е налице устойчив проблем- значително отрицателно салдо със или без членство в ЕС. В различните публично достъпни световни, европейски и национални данни липсват професионално или политическо споменаване или пък дори срамежлив опит за анализ.  

География

Използването на световните външнотърговски статистически данни ни позволява да обърнем специално внимание на част от съществените характеристики на различни явления като „Черен лебед“ (крайно голям ефект и предвидимост в ретроспектива) на г-н Насим Талеб, изложени в неговата книга ЧЕРНИЯТ ЛЕБЕД – въздействието на слабо вероятното в живота и на пазара – 2011 г. Това става като се сравняват националните с огледалните данни поне за десет годишен период. Например при износ на България за РФ огледалното число е внос на РФ от България. Сравнението и разликите в огледалната картина в диапазона от 5 до 10 % е очаквана и приемлива. Всичко извън този диапазон обаче подсказва за различни явни или неявни интереси, политики и практики.

Партньорите в стокообмена на България формално са 220 страни в света. Икономически значимата българска търговия е с не повече от една трета от тях:

• при вноса, 45 страни за този период формират повече от 95 % от българския внос. Страните от ЕС-28 са сред тях с общ дял от 59 до 64 % през годините. За 2019 делът е близо 63 %. Водещите осем български партньора по намаляващ дял в евро за 2019 са: Германия, Руска Федерация, Италия, Румъния, Турция, Гърция, Китай и Испания, чиито дял с натрупване е повече от 43 % за 2019;
• при износа, 60 страни имат дял повече от 95 % от българския износ. ЕС-28 са сред тях с общ дял от 61 до 68 % за различните години. За 2019 делът е повече от 66 %. Водещите осем по намаляващ дял в евро са: Германия, Румъния, Италия, Турция, Гърция, Франция, Белгия и Китай с общ дял повече от 54 % за 2019;

Износ – Страни с намаляващ дял в стойността за 2019	Внос – Страни с намаляващ дял в стойността за 2019
1. Германия   –     14.8 %	1. Германия     –           12.2 %
2. Румъния   –        8.7 %	2. Руска Федерация –  9.9 %
3. Италия     –        7.4 %	3. Италия –                  7.5 %
4. Турция     –         7.2 %	4. Румъния –                  7.3 %
5. Гърция     –        6.8 %	5. Турция –                    6.4 %
6. Франция     –      3.8 %	6. Гърция –                    4.7 %
7. Белгия       –            2.9 %	7. Китай –                      4.5 %
8. Китай         –              2.7 %	8. Испания –                 3.8 %

 Към март 2020 г. има случаи когато използваната огледална статистика е на база девет години, тъй като редица държави все още не са предоставили своите данни за 2019. Членките на ЕС, Канада, Руската федерация вече са направили това и техните данни бяха качени в базата на UN/COMTRADE обработени от ITC/UNCTAD/WTO през януари – февруари 2020 и могат да бъдат сравнени с българските, качени в средата на март 2020, за целия 10 годишен период.

При вноса, огледалните световни данни са средногодишно с 1,5 млрд. евро по малки от българските данни за вноса или 5 % спрямо българските данни. През годините тази разлика се изменя от 1,1 млрд. до близо 3,2 млрд. Тази разлика е в рамките на възможната и практическа грешка и сама по себе си не би трябвало да ни тревожи.

При проверка на числата за разликите за водещите български партньори, заради тяхната повторяемост и мащаб възникват въпроси.

За вноса, водеща е Канада с разлика от 209 % за 2019. През годините българските числа са значително по-малки от канадските числа и се изменят в диапазона от 33 до 185 млн. евро, а за 2019 разликата е повече от 122 млн. евро. Следва РФ с 46 %, но с обратен знак. Отново устойчива картина в диапазона между 240 млн. евро и близо 3,5 млрд. евро, като за 2019 е 880 млн. евро. Винаги РФ дава значително по-малки числа от българските за вноса у нас. Следва Кипър с 42 %. Изменят се от 19 млн. евро до 126 млн. евро за 2019. Винаги българските числа са по-високи от кипърските числа за техния износ за България. Украйна е с 36 % за 2010 – 2018. За деветте години разликата е между 31 и 460 милиона евро. За 2019 все още не са достъпни данните. Българските числа са по-големи от числата на украинския износ за България. Със същата разлика от 36 % е и Швейцария. Разликата е между 13 млн. евро до 144 млн. евро през годините, като за 2019 е 127 млн. евро. Всяка година българските числа за вноса са по-малки от швейцарския износ за България.

 При износа, огледалните световни данни са средногодишно с 1,15 млрд. евро по малки от българските данни за износа или близо 4 % спрямо българските данни. През годините тази разлика се изменя от 176 млн. евро до 2 млрд. евро. За 2019 все още не са достъпни всички данни. Тази разлика на износа е в рамките на възможната и практическа грешка, но може да има и други съществени причини. На пръв поглед няма основание за тревога, но когато това се случва с години може би попадаме в зоната на Черния лебед. Тук водещи са САЩ с разлика от близо 37 % за 2019. За 2010 разликата е плюс 6 млн. евро и през останалите 9 години са отрицателни от 43 млн. евро да близо 388 млн. евро, като за 2019 е близо 286 млн. евро. Последните девет години редовно българските числа за износа са по-малки от американските числа за вноса от България. Следва Канада с разлика от близо 36 % за 2019. През годините българските числа са значително по-малки от канадските числа и разликите са в диапазона от 21 до 52 млн. евро, а за 2019 тя е повече от 24 млн. евро. Швейцария с разлика от близо 34 % за 2019. През годините тя е била положителна от 26 и 31 млн. евро за 2010 и 2011 и отрицателна за 2012 до 2019 между 56 до 127 млн. евро, като за 2019 е 115 млн. евро. Република Корея с близо 31 % разлика. За 2010 близо 6 млн. евро положителна, а за 2011 – 2019 тя е отрицателна между 4 млн. евро до близо 100 млн. евро за 2019. Египет е с разлика повече от 28 %. Разликата се променя между 2010 и 2018 между положителна 323 млн. евро и отрицателна 56 млн. евро.

 Огледални разлики за 2019 г. (Според данните към март 2020 г.) в българския износ са представени в жълто. След това са посочени позициите на тази държава според нейния дял на разликата във вноса. Разглеждането едновременно на разликите в износа и във вноса е с цел да се изясни дали става дума за еднопосочен проблем или нещо друго. Пример – при Швейцария и Египет разликата на българските и огледалните данни и при износа и при вноса е почти еднаква и не и изключено да се дължат на познати търговски практики, като например реекспорт.  Докато при Канада, САЩ, Руската Федерация, Република Корея, Кипър, Украйна има съществена асиметрия. Числата са показани в следната таблица:

Износ – намаляваща разлика на българските и огледалните числа	Внос – намаляваща разлика на българските и огледалните числа
1. САЩ – 38 %	24. САЩ – 9 %
2. Канада – 36 %	1. Канада – 209 %
3. Швейцария – 34 %	5. Швейцария – 36 %
4. Република Корея – 31 %	32. Република Корея – 4 %
5. Египет – 28 %	6. Египет – 33 %
27. Руската Федерация – 6 %	2. Руска Федерация – 46 %
6. Кипър – 26 %	3. Кипър – 42 %
13. Украйна – 15 %	4. Украйна – 36 %

Пример - последните десет години българските данни за вноса от РФ са винаги значително по-големи по стойност от руските данни за износа за България (между 240 млн. евро и близо 3,5 млрд. евро). Българският износ за РФ по стойност е практически равен на българския износ за Северна Македония през последните 10 години. Съществени огледални разлики в стойността има с Швейцария, Канада, САЩ, Египет, Украйна и др. Затова е необходим всеобхватен анализ и сравнение за да бъдем сигурни дали става дума за един или ято от „черни лебеди“.

 

 Продуктова структура

Износът на стоки за 2019 на ниво ХС-8 на България са формално повече от 12 хиляди митнически тарифни подпозиции. Първите 100 от тях, подредени по намаляващ дял на стойността в евро за 2019 формират повече от 54 %, започвайки с дял от малко повече от 33 % за 2010 година. Съществената част от тях са суровини, зърно, компоненти, т.е. стоки без или с малка степен на добавена стойност.

Вносът на стоки, определен на ниво ХС-8 на България е повече от 13 хиляди митнически тарифни подпозиции, като първите 100 от тях, подредени по намаляващ дял на стойността в евро за 2019 формират повече от 45 %, започвайки с дял от малко повече от 36 % за 2010 година. Това са предимно суровини, части, компоненти.

Ето още примери за потребността от анализ и сравнение:

• Цигари от митническа тарифна подпозиция 240220. При вноса и в стойността и в натура числата показват постоянни отрицателни разлики за времето 2015 – 2019 г. Т.е. светът казва, че доставя повече в стойност и в тонове цигари в България, отколкото българската статистика показва. Това са между 19 и 58 милиона евро през тези години (-24 % до -64 %) и в натура между 1,2 до близо 5 хиляди тона през тези години (между 16 % и 52 %); При износа на цигарите също има съществени разлики за времето 2015 – 1018, поради все още липсващи данни за 2019 на основни български партньори. В стойностно отношение разликата е винаги отрицателна, защото българските числа винаги са по-малки от това което света казва,  че внася от България. Те са между – 39 - 200 млн. евро или в проценти между – 27 % - 151 %. При натурата има особеност. За 2015 и 2016 г. разликата е положителна от 2000 и 3000 тона или 12 % и 24 %, т.е. за тези две години количеството цигари според българските данни са повече от количеството цигари, което партньорите казват че внасят от България. За 2017 и 2018 разликата е - 4,5 хил. тона и - 500 тона или – 38 % и – 5 % съответно. Т.е. за тези две години България заявява че изнася по-малки количества цигари, отколкото партньорите заявяват че внасят от България.
• Пшеница от митническа тарифна подпозиция 100199. В стойностно отношение за последните пет години 2015 – 2019 винаги българските числа са между 48 и 313 млн. евро (от 7 до 38 % разлика през годините) повече отколкото числата за внос на българска пшеница в другите страни. Същата устойчива разлика е в сила и за натурата. Най-малкото число там е 329 хиляди тона (от 8 % до повече от 30 %), отново огледалните данни са по-малки от българските;
• Електроенергия от 2716. При износа, разликата в евро за 2019 е 22 %. Разликите през годините са между 18 и 291 млн. евро, като винаги огледалните данни са по-малки от българските. За 2019 е 74 млн. евро за целия износ, разликата с Турция е 486 %, със Северна Македония е 398 %, с Румъния е 206 % а със Сърбия за 2018 е 80 %. Съществените разлики за 2019 се потвърждават и за количествата измервани в мегават часа. При вноса е трудно да се търси картината, тъй като едва за 2019 България предоставя данни в натура. Откъслечните огледалните данни и в частност за 2019 водят до разлики от няколко стотин процента. Безспорните числа са цената при износа на български мегават час е в диапазона от 22 до 71 евро, с преобладаваща около 50 евро. При вноса, тя е между 19 и 61 евро, с преобладаваща около 48 евро за мегават час.
• Нефт от митнически тарифен код 270900. Винаги на първа позиция в българския внос. Делът в стойността на българския внос е между 6,5 % и 14,5 % през тези години, като за 2019 е повече от 8 %. Разликата за 2018 г. е близо 41 % в тона. През годините тя се изменя от 442 хиляди тона до 3,3 млн. тона, като винаги българските числа са по-високи от това, което РФ дава като износ за България. През годините тази разлика се изменя от близо 46 млн. евро до 2,5 млрд. евро, като за 2019 тя е близа 1,4 млрд. евро. Отново винаги българските числа са по-високи от огледалните данни. В стойностно отношение разликата за 2019 г. е близо 37 % и конкретно за РФ тя е близо 24 %;
• Лекарства от митническа тарифна подпозиция 300490. При вноса за времето 2015 – 2019 има разлики в стойността между 45 и 150 млн. евро, т.е. българските числа са по-малки от огледалните (т.е. между 6 % и повече от 17 %). При натурата – разликите при вноса в тона са от близо + 2 % до – 47 %. При износа за същия период те са между – 31 млн. евро и повече от 86 млн. евро (От - 5 % до 12 %), а в количествено отношение между + 7 хил. тона до – 3 хил. тона (от + 24 % до - 24 % ).  
•  Пластмасови отпадъци от митническа тарифна позиция 3915. При вноса, разликата в евро за 2019 е 67 %, като през години само за 2010 и 2011 и 2013 е била положителна, след това от 2012, 2014 и нататък българската сума е по-малка от огледалната на стойност между от 580 хил. евро, за да достигне 4,8 млн. евро за 2019 г. Още по значителна е разликата в тоновете пластмасов отпадък от тази тарифна позиция. Само през 2013 г. разликата е положителна. През всичките останали години огледалната стойност е по-висока, т.е. България обявява по-малки количества и тази разлика се изменя между 638 тона и повече от 18 хиляди тона за 2019 г. За 2018 това са повече от 27 %, а за 2019 това са повече от 37 %.
• Велосипеди от 871200 – Последните 10 години в България от Китай се внасят велосипеди като разликата за 2019 г. е повече от 122 % в стойността, тъй стойността на българската митница е по-малко от половината на стойността в евро, при която износът тръгва от Китай. През всичките тези години велосипедите тръгват от Китай на цена поне три пъти по-висока от тази на която влизат в България – за 2019 числата са 33 евро за бройка напускат китайската митница и този велосипед влиза през българската митница на 11 евро бройката?

Водещите 20 стоки в българския износ за 2019 г. определени с намаляващ дял в евро на осмо ниво на хармонизираната система формират общо близо 31 %. За съжаление съществената част от тях са с ниска степен на преработка и по-скоро изходна суровина и горива с едно изключение - лекарствата. Износът от автоклъстъра сред тези 20 са кабелните снопове за транспортни средства, където сме на 18 позиция в света. Преди нас са страни като Мексико, Румъния, Китай, Виетнам, Мароко, Филипините, Украйна, Тунис, Сърбия, Индонезия, Северна Македония, Република Корея, Тайланд, Никарагуа и други. Т.е. евтина работна ръка тук не е стратегическо предимство.

Заключение

КОВИД 19 подсказа, че ще оцелеят и развиват само образованите, подготвените, функционално грамотните нации, за които няма неизяснени и/или премълчани въпроси. България има устойчиво с десетилетия отрицателно салдо в стокообмена. Огледалните разлики, част от които са описани тук разширяват темата. Т.е. световната външнотърговска статистика ни дава един лабораторен анализ, който не е диагноза. Той не трябвало да бъде премълчаван, заобикалян или пропускан. Образно казано този български „Черен лебед“ е, че ние повече консумираме, отколкото произвеждаме и това става с устойчиви разлики в данните от стотици милиони евро между нас и наши партньори!

Разбира се, ако към стокообмена добавим положителното салдо от сектора на услугите (който е част о общата картина, без да се разглежда тук), България има малко положително общо салдо, без да пропускаме постъпленията у нас от българите на задгранична работа. Този общ баланс (стокообмен, услуги, външни парични потоци) позволява някакво оцеляване, но трудно може да бъде определен като показател за стратегическо българско развитие.

Някои основни въпроси произтичащи от стокообмена, които трябва да имат отговор за след КОВИД-19 са например:

1. Защо България има посолства и други официални представителства в близо 80 държави, след като данните показват, че икономически значими за нас са около 40 – 60 страни. Какво и как допринасят българските посланици например за българския износ и/или ефективността на българския внос. Не може ли да има една структура, вместо три - МВнР, Министерство на икономиката, министерство на туризма при наличието на държавни агенции, работодателски организации, по няколко браншови организации в един сектор? Водещи държави в света имат всичко до 1-2 административно бюджетни структури и по едно отраслово НПО, при стокообмен надхвърлящ десетки пъти българския такъв.
2. Има ли въобще анализи и сравнения за данъчните постъпления от износителите осъществяващи например износ за повече от един милиард лева? Сравняват ли се например отчетите на инвеститорите у нас с данните от присъствието им например в Румъния, Гърция, Чехия…Как и дали се управлява икономика, която не използва световни аналитични данни и сравнения за десетилетия по продукти, огледални данни, позиция в света….?      

 

София, май 2020

Бизнес - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика