През тази седмица парламентът прие на първо четене промените в Закона за данък върху добавената стойност. С преходните и заключителни разпоредби на законопроекта се приеха и промени в Закона за ограничаване на разплащанията в брой, с които се намалява прагът на плащанията в брой от 10 000 лв. на 5 000 лв. По този начин България се присъединява към наложилата се практика в други държави-членки, където този праг е 2000-3000 евро.
Доколко подобна мярка би довела до очакваната по-голяма прозрачност на стопанския оборот, оценките не са еднозначни, но повечето се обединяват около тезата, че тези промени подаряват нови възможности на търговските банки да налагат допълнителни такси върху бизнеса и гражданите.
Преглед на тарифите за лихвите, таксите и комисионните на някои от водещите банки у нас показва, че те все по-често започват да прилагат нови, непопулярни такси и комисионни към своите бизнес клиенти. Такъв пример е „комисионна наличност“, която начислява Райфайзенбанк (България) ЕАД, когато общата наличност по разплащателни сметки на клиента във всички валути надхвърля 5 млн. лева. Размерът на комисионната е 0,4% на годишна база, приложима върху среднодневното салдо на ниво валута и е платима месечно. Същата практика е възприета и от Банка ДСК, като при тях комисионната е по-висока - 0,6% на годишна база върху цялото салдо, за всеки ден, в който общата сума по разплащателни сметки на бизнес клиенти надвишават праг от 1 млн. лева.
Безспорно основният мотив на предложението за понижаване на прага за разплащане в брой на 5 000 лева, като по този начин се увеличат броят и обемите на безналичните плащания, е намаляване на „сивата“ икономика, борбата с контрабандата, и увеличаване на приходите в бюджета. От друга страна банковото посредничество при бизнес разплащанията все още няма равностойна и широко разпространена алтернатива, а независимата политика, провеждана от търговските банки е насочена към устойчиво повишаване на цените на предоставяните от тях услуги.
Когато се предприемат законови стъпки за изсветляване на икономиката, които на практика въвеждат безалтернативен и по-скъп начин на разплащане между икономическите субекти, би следвало да се предвидят и механизми, с които да се гарантира обоснованост и прозрачност при формиране на цената на платежните и свързаните с тях услуги.
