Инвестиции в знания: лукс или необходимост?

Теодора Каменова

Във време на криза инвестициите в образование, наука и технологии могат да бъдат непопулярно и трудно решение както за бизнеса, така и за политическите лидери. За много развиващи се държави подобни разходи изглеждат по-скоро като лукс. Въпреки това редица международни изследвания сочат, че инвестиции спомагащи прехода към икономика базирана на знания са необходимост и стратегия с висока възвращаемост. Какви са предимствата на такъв подход, важен ли е той за България и какви мерки могат да се предприемат в тази посока?

В последните години¹, определени групи държави бележат стабилен икономически растеж, а други, дори такива с традиционно силни икономики, отчитат значително по-бавни темпове. Въпреки, че първите се характеризират с много различия, всички те имат една отличителна черта: висок процент инвестиции в научни изследвания, технологии, подобряване на квалификациите на работната сила и политика поощряваща и стимулираща този подход. Всички тези фактори са ключови за развитието на икономика на знанието, при която знанията и информацията се превръщат в основни продукти.

Държавите отговарящи на тези критерии са разпределени на няколко континента, като начело стоят Финландия, Дания, Швеция, Швейцария, САЩ, Сингапур, Тайван, Белгия, Норвегия и Холандия.²  С 14 европейски държави измежду първите 20 в класацията, необходимостта България да се изкачи  от своето 48-мо място и да се превърне в конкурентоспособна членка на Европейския Съюз е наистина наложителна. Намаляването на числеността на населението в трудоспособна възраст поставя още по-големи изисквания към повишаването на производителността на труда и наличието на висококвалифицирана работна сила като главен определящ фактор за икономически растеж. В допълнение на това, от гледна точка на научни постижения и образование има много сфери, в които страната сериозно изостава спрямо останалите членки на ЕС.³ Темповете, с които България трябва да адресира тези проблеми обаче изискват сериозен политически ангажимент, всестранни реформи, политическа последователност и големи инвестиции.

С развитието на науката и технологиите, квалификационните стандарти непрекъснато нарастват и наваксването на всяко изоставане коства все повече ресурси. Обратно пропорционален е обаче броят на държавите, които адресират адекватно това предизвикателство, както от гледна точка на инвестиции, така и чрез политика, която да поощрява бизнеса и да създаде благоприятна среда за това. България също не се различава в това отношение. За постигането на квалификационни умения гарантиращи конкурентоспособност и висока производителност на човешките ресурси се изискват дълбоки промени както в  сферата на образованието, така и в политиката за поощряване на бизнеса в неговия стремеж да развие своите служители.

Въпреки, че подобни стратегии звучат много общо, редица държави са намерили начини да ги приложат. В Сингапур например, учителите получават високи възнаграждения, както и допълнителни бонуси свързани с представянето на техните ученици. Учебната програма е съобразена и актуализирана според най-новите изисквания за доброто бъдещо развитие на учащите се. В Холандия пък редица компании подпомагат училищата и сътрудничат в измислянето на начини природните науки да се популяризират сред младежта. В Дания, държавата поема заплатата на служители, под риск от съкращение или намаляване на работната седмица, ако компанията работодател се ангажира, че през този период ще ги обучава и подпомага да развият допълнителни умения и квалификации.

Това са само някои от предприетите мерки в държави, които към настоящия момент са сред най-развитите и конкурентоспособни в света и, които демонстрират, че има различни начини за прилагане на стратегии за постигане на икономика на знанието. Какъвто и подход да бъде избран от дадена държава в него трябва да присъстват три основни елемента: академичните, работни и уменията за работа в международна и постоянно променяща се среда трябва да се разглеждат като взаимосвързани; уменията за конкурентоспособност и иновации изискват интердисциплинарен подход, в който образователните институции, бизнеса и правителството да си сътрудничат в дългосрочен план; постиженията трябва постоянно да се съпоставят и едновременно с това да се идентифицират най-добрите практики, които могат да доведат до по-високи нива на конкурентоспособност, иновации и качество.⁴  

В основата на всеки един успешен бизнес стоят три взаимосвързани фактора: капитал, идеи и екип. Човешкия ресурс тук играе ключова роля, защото без него първите два елемента не могат самостоятелно да доведат до успешната реализация на една бизнес идея. Това означава, че в България има крайна необходимост от добре подготвени кадри като основа за стабилен икономически растеж.

Именно затова инициативи, които обвързват бизнеса с развитието на своите бъдещи или настоящи кадри трябва да се превърнат в приоритет. Координация между бизнеса и учебните институции е една от първите и най-важни стъпки в тази посока. Тя е най-добрия начин за качествена подготовка на кадрите, която едновременно с това да е съобразена с нуждите на бизнеса. Правителството също трябва да потърси начин да използва възможно най-добре финансовите средства отделени за образование и наука. Всички разходи, които не допринасят за подобряване на образователните стандарти и развиването на научно-изследователска дейност само ще увеличат изоставеното на България спрямо другите държави. Публично-частните партньорства са ефективен начин за постигане на резултати в тази сфера. Те са честа практика в повечето европейски страни и определено са нещо върху което България трябва да помисли. Друга важна стратегия както за Европа, така и за България, е пренасочването на структурните фондове за обучение и преквалифициране в сфери, които  ще допринесат най-много за увеличаването на конкурентоспособността на държавите.  

Въпреки, че икономическата криза продължава да служи като оправдание за политическите и бизнес лидери както в България така и в редица други държави, е нужно да се знае, че инвестициите в знания са необходимост. Без подобряване на уменията на човешкия капитал на една страна, разходите за нови технологии и инфраструктура са напразни, а привличането на инвестиции трудно.⁵ Това обаче е дълъг процес, за който са необходими политическа ангажираност, ясна стратегия за реформи и сътрудничеството между управляващите, бизнеса и академичните среди. Именно във време на криза нуждата от подобни мерки става все по-изразена и е време България да поеме по-сериозни крачки напред. Чрез създаването на икономическа и институционална среда, благоприятстваща развитието и обучението на човешкия капитал, развитието на предприемачеството и иновациите и на съответната информационна инфраструктура, страната може да си гарантира не само по-бързо излизане от кризата, но и дългосрочен икономически ръст.

¹ Статията се основава на докладите на ИНСЕАД, „Economic Tigers: Sustaining the Roar” (2010) и Who cares? Who dares? (2009)
²  ИНСЕАД, „Economic Tigers: Sustaining the Roar” (2010)

³  Световната Банка, „България - образование и умения за икономиката на знанието: Анализ на политиката” (2006)
⁴ ИНСЕАД ,„Economic Tigers: Sustaining the Roar” (2010)
⁵  ИНСЕАД,”Who cares? Who dares?” (2009)

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика