18.03.2010

ЕС планира „Интелигентен растеж” в Стратегия 2020- България свива разходите за иновации, технологии и образование

Теодора Каменова

Новият доклад на Европейската комисия (ЕК) очертава няколко аспекта за бъдещото развитие на Европейския съюз (ЕС) в периода до 2020 година. Един от приоритетите описани в доклада е „Интелигентен растеж”, който цели изграждане на икономика, основаваща се на знания и иновации. Ще успее ли България да се адаптира към този курс, каква е ситуацията в момента и какви стъпки трябва да предприеме правителството, за да избегне драстично изоставане?

Според доклада на Комисията, световната криза е заличила много от постигнатото от Европейския съюз в икономически и социален план и е изкрала на показ слабостите в европейската икономика. Един от недостатъците й е, че в динамично променящите се пазарни условия, Европа все по-трудно ще може да се съревновава с развиващите се страни относно цената на работна ръка. Това означава, че тя не може да разчита на стандартните отрасли, за да постигне сериозен икономически ръст. Именно затова „интелигентния растеж” и неговите три основни аспекта: „Иновации”, „Образование” и „Цифрово общество” са едни от приоритетите в доклада на ЕК.

България като членка на ЕС трябва да следва предложената от Европейската Комисия стратегия и да се стреми към постигане на целите заложени в доклада. Подобни действия обаче са и от изключителен интерес и значение за нейната икономика. Страната все още е предпочитана дестинация за много инвеститори търсещи евтина работна ръка, но тази тенденция не само ще се промени в близките години, но и не е подход, който ще осигури значителен ръст в икономиката и покачване на стандарта на живот. Поради тази причина българското правителство трябва да превърне курса към „интелигентен растеж” в един от своите приоритети, чрез който да адресира някои проблеми както в близък, така и в дългосрочен план. Пример за такива предизвикателства са слаба конкурентоспособност, ниски доходи и силна зависимост от външни икономически фактори.

За момента обаче, страната сериозно изостава не само в материалното осъществяване на тази стратегия, но и в оформянето на конкретни идеи, които да създадат адекватни предпоставки за бъдещото й развитие. По данни на Националния статистически институт, от 2004г. насам, предвидените в бюджета средства за Научноизследователска и развойна дейност (НИРД) прогресивно намаляват, като за 2009г. предвидените средства са едва 0,49% от БВП, а за 2010г. се очаква те да паднат под 0,40%. Това нарежда България на една от последните позиции в Европа, след държави като Естония, Хърватска и Латвия. Ако тази тенденция не се промени, за страната ще бъде истинско предизвикателство да достигне целта, предвидена от доклада на ЕК и Лисабонския договор, а именно 3% от БВП за научноизследователска и развойна дейност.

Увеличението на инвестициите в НИРД обаче трябва да бъдат предшествани от смислени реформи, които да гарантират, че средствата няма да бъдат изразходвани напразно, а процесът ще е прозрачен. Започнатите дебати за преструктуриране на Българската Академия на Науките (БАН) е важна крачка в тази насока. Тази реформа не трябва да се оставя на заден план и да се отлага във времето, а трябва да получи нужното внимание и да бъде поместена високо в приоритетите на правителството. Ако това не се случи, средствата, които се отделят за институцията могат да се окажат напразни и да не доведат до истински резултати. Ще се отнася до инвестиции в иновации в частния бизнес, България отново е на едно от последните места според експерти от Международната банка (0,15% от БВП). Именно това обаче може да бъде разликата, която ще определи, конкурентоспособността и благосъстоянието на икономиките на редица държави в близките години. Поради тази причина е важно правителството да разработи мерки, които да стимулират подобни инвестиции за създаване и внедряване на нови технологии в частния бизнес. Пример за такива мерки, които други държави успешно прилагат, са данъчни облекчения и преференции за компании, които отделят средства за НИРД.

Обявеното от министър Дянков намаление в предвидените за университетите средства също е в противоречие на европейските цели изложени в Стратегия 2020. Стремежът към подобряване на качеството на образованието, неговата привлекателност за младите и адаптивност към практическите нужди на пазара на труда, трудно могат да се постигнат без адекватно финансиране и сериозни реформи от страна на правителството, академичното общество и заинтересуваните страни. Въпреки, че средствата нужни за това са големи, подобна инвестиция ще промени значително облика на образователната система в България и кадрите, които университетите подготвят. Това би имало положителен ефект върху икономиката на страната и по отношение на развитието на НИРД. По данни на Европейската комисия, именно подобряването на образователната система и квалификациите за нови умения могат да се окажат ключови за бъдещото развитие на целия Европейски съюз. В България нуждата от добре подготвени кадри е също толкова голяма, а бизнесът губи всяка година хиляди левове, заради недостига на такива служители.

Третият аспект от доклада на ЕК, „Цифрово общество”, се фокусира върху икономическите и социални ползи от единен цифров пазар и използването на високоскоростен интернет. Това е една от сферите, в които България определено бележи значителен напредък. Въпреки това и в тази област е нужна по-ясна дългосрочна визия на правителството, особено що се отнася до инфраструктура и честотна политика, както и използването на информационни технологии за НИРД. Според доклада на Комисията, световното търсене на информационни и комуникационни технологии има пазарна стойност над 2000 млрд евро, но Европа има едва четвърт от този дял. Потенциалът на този сектор е огромен и разработването на ясна и конкретна законова рамка за регулирането на този пазар ще бъде от изключително значение през следващите години и е нещо, на което управляващите трябва да обърнат внимание.

Икономическата криза не трябва да бъде оправдание за пренебрегване на важни цели като „интелигентен растеж”, защото именно подобна стратегия най-адекватно рефлектира нуждите за бъдещето развитие както на Европейския съюз, така и на България. Трите аспекта на програмата свързани с инвестиции в образование, иновации и информационни технологии могат да помогнат на страната да бъде по-конкурентоспособна и да се превърнат в база за бъдещото й икономическо развитие. Създаването, внедряването и разпространението на иновации е ключово за успешното позициониране на българските стоки и услуги на европейските и световни пазари. Това е един от начините България да се справи с нарастването на отрицателното си търговско салдо и да обърне тази тенденция в положителна посока. Постигането на „интелигентен растеж” не е невъзможно. Освен предвидените от държавата средства, които в момента са крайно недостатъчни, има редица европейски програми от Структурния и Кохезионния фонд на ЕС, които могат да послужат както на бизнеса, така и на университети и изследователски институти. Единствения начин обаче, за да се увенчае Стратегия 2020 с успех е българското правителство да не бави реформите в тази сфера, а да започне още сега да планира една „интелигента политика” за „интелигентен растеж”.

ЕС планира „Интелигентен растеж” в Стратегия 2020- България свива разходите за иновации, технологии и образование

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

ЕС планира „Интелигентен растеж” в Стратегия 2020- България свива разходите за иновации, технологии и образование

АрхивБизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Архив
Бизнес Индустрия Капитали