16.07.2009

Новата българска външна политика: Доверието изисква ясни цели и повече прагматизъм

Теодора Каменова

Впечатляващата победа на Бойко Борисов и партия ГЕРБ определено изненадаха мнозина социолози и породиха смесени чувства у западните коментатори. Уважаваното издание „Икономист” определи Борисов като „непредсказуем” и допълни, че в стремежа си да изгонят старото правителство гласоподавателите избраха „неизвестното”. Действително, външнополитическата партийната програма на ГЕРБ ¹ поражда повече въпроси, отколкото да дава отговори. Досегашните медийните изяви на партията са все още недостатъчни парченца, за да се подреди пъзела на бъдещата външна политика на България.

Николай Младенов, като бивш евродепутат и потенциален бъдещ министър при новото управление, заяви пред агенция „Фокус”, че по отношение на външната политика ГЕРБ ще завари „…едно наследство на загубената посока, на една политика, която се лута без ясна политическа цел”. Програмата на партията дава също толкова неясни сигнали, колкото твърди, че е получила от предшествениците си.

Външнополитическите приоритети на ГЕРБ започват с твърдението, че главна цел ще е възвръщането на доверието на Европа и размразяването на еврофондовете. Странното в случая е, че това съвсем не влиза в стандартната графа външна политика, защото доверието на Европа не може да се възвърне с думи, а изисква реални реформи в страната. Фокусът тук определено пада на вътрешната политика, която ГЕРБ трябва да проведе в България и действията, които ще бъдат предприети в борбата с корупцията, злоупотребите и организирана престъпност. Дори парите по някоя от програмите да бъдат пуснати като кредит на политическо доверие, ако не бъдат въведени радикални реформи в механизмите за разпределение и контрол, България може да претърпи много по-сериозни загуби в дългосрочен политически и икономически план.

В своята външнополитическа програма ГЕРБ подчертава многократно стремежа си за външна политика съобразена с общите цели и ценности на ЕС. Една от тези цели, които новото българско правителство ще подкрепя, са инициативите на Европейската народна партия за създаване на пакт за Европейска сигурност и отбрана и на общи сили за защита на Европейския съюз. ГЕРБ заявява ясно и своята подкрепа за ЕС и НАТО в ангажирането с мисии, които ще доведат до по-голяма сигурност в международен план и в рамките на евроатлантическото партньорство. Това е ясен сигнал, че България ще продължи да спазва своите международни договорености, както направи в Афганистан, но ще задълбочи още повече своята прозападна подкрепа. За съжаление, конкретните политики като тази, почти се изчерпват дотук.

В най-важния регион за България- Балканите, ГЕРБ демонстрира желание за проактивна политика и участие в реализирането на „политическата визия на ЕС” за Балканите, както и политиката за „Източно партньорство” особено във връзка с Черноморския регион. Партията казва, че ще подкрепи отстояването на европейската перспектива за Балканските си съседи, но не конкретизира позицията си за членството на Турция в ЕС. Дали ГЕРБ ще го подкрепят е неясно не само, защото от партията не включват подобно уточнение в своята програма, но и заради по-ранни изказвания на лидера Бойко Борисов. Турция беше упреквана от различни партийни лидери, включително и ГЕРБ, за допусните неточности в изборния ден в секциите на южната ни съседка. Провеждането на изборите обаче трябваше да стане под контрола на българското посолство в Турция и ако са допуснати пропуски едва ли за това трябва да се вини турската държава. . В този смисъл,обвързването на евентуална българска подкрепа за евро-членството на Турция само с този казус не формира достатъчно обективна позиция. .

В Черноморския регион ГЕРБ ще се стреми към политика, която да е в общите рамки на тази на ЕС. Той е жизненоважен от гледна точка на енергийните въпроси и е изключително комплексен, защото не само, че там Русия е един от най-големите играчи, но са включени и страни с много разнообразна история и геополитика. ГЕРБ не е обявило конкретна позиция за едни от най-ключовите държави в региона, като Украйна и Грузия, като особено първата е изключително важна, когато се разглеждат енергийните перспективи на България. Това допълнително внася още повече въпросителни във външнополитическото уравнение, което подготвя ГЕРБ.

Българо-руските отношения могат и е редно да бъдат обект на отделен анализ, но засега се налага един извод за външната политика на ГЕРБ. Новото правителство трябва да формулира по-конкретни политически цели, особено по въпроси, които са жизненоважни за България. Непредсказуемите партньори се ползват с по-малко доверие по света, а ако България иска да обърне радикално насоката в някои отношения, тя трябва ясно да сигнализира за това. Нейната позиция за страни от Черноморския регион и Балканите трябва да е ясна и обоснована. След официалното формиране на новото правителство, такива въпроси най-вероятно тепърва ще се изясняват от новите управляващи. За момента обаче, новата посока на външната политика на България сочи неизвестност.

¹ Управленска Програма на ГЕРБ, достъпна на www.gerb.bg

Новата българска външна политика: Доверието изисква ясни цели и повече прагматизъм

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Новата българска външна политика: Доверието изисква ясни цели и повече прагматизъм

АрхивБизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Архив
Бизнес Индустрия Капитали