Според данни на Организацията на Обединените Нации (ООН), Сомалия е една от страните нуждаещи се най-много от хуманитарна помощ. Миналата година беше определена като най-тежка за страната след глада от 1991-92г., а статистиката показва, че половината население, или над 3 милиона и половина души, страдат от остро недохранване и се нуждаят от външна помощ, за да оцелеят. Доставката на хуманитарни помощи обаче е силно затруднена, както от липсата на ефективно и некорумпирано правителство, така и от продължаващата гражданска война, племенни вражди, насилие и мародерства както по море, така и на сушата. Как е ангажиран Европейския съюз (ЕС) в района и какви предизвикателства очакват там новия комисар в ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи”?
Годишният бюджет за хуманитарна помощ на ЕС в последните години възлиза общо на около 700 млн. евро, като от тях 55% са отделени за Африка. Измежду страните нуждаещи са най-много от храна като хуманитарна помощ, Сомалия е на четвърто място по отделени от Съюза средства (23 млн. евро), като се нарежда веднага след Судан, Палестинските територии и Етиопия. За съжаление, тази сума трудно би могла да нарасне през следващите няколко години, поради тежестта на икономическата и финансова криза в Европа и затова бъдещите стратегии трябва да бъдат концентрирани по-скоро към по-ефективно разпределение на средствата, а не към опити за набиране на повече такива от страните членки. По този начин помощите могат да достигнат до възможно най-голям брой нуждаещи се, дори и бюджета отделен за този ресор да не нарасне. Това може да бъде постигнато основно по два взаимосвързани начина.
Първият е засилено взаимодействие на ЕС с международни и неправителствени организации. Координиран международен диалог осъществен чрез платформата, която предлага ООН е една от възможностите както за намиране на нови решения и стратегии спрямо региона, така и за оказване на натиск върху представляващите Сомалия политически фигури. Резултатите от такива опити за видни, както от вече приети резолюции по въпроса (1814 (2008), 1816 (2008), 1838 (2008), 1846 (2008)), така и от международната ангажираност проявена в дискусиите на Третия Комитет към Общата Асамблея на ООН, който разглежда социални, хуманитарни и културни въпроси.
Именно подобни резолюции и дебати служат за основа на инициативи на Европейския съюз като ЕUNAVFOR Сомалия- Операция „Аталанта”, която е вторият ключов аспект за справяне с предизвикателството. Операцията е част от Европейската политика за сигурност и отбрана и е стартирана в подкрепа на горепосочените резолюции на ООН. Тя има за цел да противодейства и предотврати пиратски нападения, които осуетяват доставките на хуманитарна помощ за Сомалия през Аденския залив, както и да предпазят уязвими съдове в региона. Световната програма за изхранване на ООН е основната организация доставяща хуманитарна помощ в региона и, чиито кораби пътуват под закрилата на европейската операция.
За момента в инициативата участват над двадесет плавателни съда и самолета, както и над 1,800 човека персонал. Държавите с постоянен принос в нея са Германия, Холандия, Испания, Франция, Гърция, Великобритания, Италия, Швеция, Белгия и Люксембург. От Август 2009, Норвегия е първата страна, не-членка на съюза, която се включи към „Аталанта”. За момента, бюджета на ЕС покрива само оперативните разходи по инициативата (близо 8.3 млн. евро), а основните разходи свързани с логистика, разгръщане, заплати и др. се поемат от участващите държави. Ако някои от ресурсите предвидени за хуманитарна помощ бъдат пренасочени за покриване на тези разходи, може би по-голям брой държави-членки на ЕС биха участвали в операцията, което в комбинация със сътрудничество и ресурсите на Световната програма за изхранване имат по-голям шанс успешно да доставят помощ на нуждаещите се. Имайки предвид, че на организацията се наложи да намали доставките си именно поради затруднената логистика през Аденския залив, подобна комбинация може да предложи по-добро решение за подход към въпроса.
Ситуацията в Сомалия и честите пиратски нападения срещу кораби доставящи хуманитарна помощ за страната, в която една четвърт от децата умират преди да достигнат петгодишна възраст, представляват истинско предизвикателство както за Европейския съюз така и за световната общност. Новият комисар в ресор „Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи” ще има задачата да продължи усилията на ЕС като се концентрира върху два основни аспекта: сътрудничество с международни и неправителствени организации, както и по-ефективно разпределяне на предвидените средства, с акцент върху финансирането на Операция „Аталанта”. Подобна стратегия е напълно осъществима и адекватна във време, в което набирането на допълнителни ресурси би било изключително трудно, а взаимодействието с политическите фигури в бедстващата страна е невъзможно. Разбира се, ЕС е само един от играчите, необходими да допринесат за справяне с проблема. Единствено чрез обединените усилия на международната общност подобни хуманитарни катастрофи, като тази в Сомалия, могат да бъда облекчени.
