България начело на Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество - исторически шанс за взаимодействие

Теодора Каменова

Преди броени дни България официално пое председателството на Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество (ЧИС) - позиция, която ще изпълнява до май 2010 г. Организацията, която обхваща два континента, 350 милиона души, капацитет за международна търговия от над 300 милиарда долара годишно и е вторият по-големина източник на петрол и природен газ в света, се превръща във все по-значим фактор в международната политика и един от най-важните коридори за транспорт и енергиен транзит на Европа. Какви цели си постави България като неин председател и от какво значение е този пост?

Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество е от изключителна важност за България: седем от двадесетте водещи страни в износа на България са част от нея (Русия, Украйна, Грузия, Румъния, Турция, Гърция, Сърбия). Добрата координация и партньорство между държавите членки е ключова както за развитието на региона, така и за Европа като цяло. С встъпването си като председател, България заяви, че ще преследва три основни цели: подобряване ефективността на организацията, засилване на диалога между ЧИС и ЕС и поставянето на акцент върху сътрудничеството в областите на енергетиката, туризма, науката и технологиите, транспорта, както и сигурността на границите ¹.

Ефективността на ЧИС наистина е от голямо значение за бъдещото на организацията. В тази област обаче, България се ангажира единствено да продължи вече започнати процеси и дебати, без да предлага, поне до момента, по-иновативни решения. Това съответства на принципа на последователност, който страната посочва, че ще следва, но пък лишава от шанса за даване на нов тласък в тази сфера, която традиционно е една от най-критикуваните от външни наблюдатели. Разбира се, продължаването на вече започнатите процеси е важна стъпка, но и минавайки една крачка напред би подобрило значително позицията на организацията на международно ниво.

В областта на сътрудничеството в различни сектори, България умело е подбрала своите приоритетни области: към момента, в две от тях (енергетика и наука и технология) тя е начело на Работните групи към организацията, което определено може да бъде предимство, особено от гледна точка на подготвеност по съответните въпроси. След събитията миналата зима, първата сфера придоби още по-голямо значение за страната и сега България има реална възможност да се възползва от председателството си на ЧИС и от позицията си в Работната група в областта на енергетиката, за да насочи диалога в нужната посока за справяне с ред предизвикателства. За тази цел тя трябва да покаже инициативност и лидерство като постави важни за нея и другите членки проблеми свързани с енергийните въпроси в дневния ред на организацията. България е в особено благоприятна позиция, в която може да координира, да прави предложения и да използва ЧИС като платформа, която да допринесе както да бъдат избегнати ситуации като газовата криза от миналата зима, така и за по-голяма информираност при вземане на бъдещи решения относно различни енергийни проекти.

Във втората област, наука и технология, страната трудно може да допринесе на този етап за осъществяване на заявената от нея визия: регионът да бъде достоен съперник на други по света в научноизследователската работа. Подобна амбиция изисква огромни финанси, равностоен технологичен напредък на държавите членки, доста по-близка координация между тях, както и желание за постигане на общи цели. Засега това е трудно постижима цел и е малко вероятно точно в тази област България да отбележи сериозни постижения, затова е странно, че тя я е посочила като свой приоритет.

Туризма и транспорта, които също бяха определени от българското правителство за приоритетни сектори, са от голяма важност за икономическото развитие на региона и ако страната действително успее да доведе чрез председателството си до напредък в тези области, това би бил голям успех. В сферата на туризма, формулирането на общи стратегии за привличане на повече туристи в Черноморския регион съвсем логично е водещата инициатива. В транспорта, целите също са конкретни и те са свързани с реализирането на проекта за магистралния пръстен около Черно море, развитието на транс-европейските и евро-азиатските морски транспортни връзки. Тези цели са ключови за утвърждаване на региона и за неговото устойчиво развитие и затова, като председател, страната наистина трябва да акцентира на тях.

Друга сфера, която България е определила като свой приоритет е сигурността. В тази област правителството се фокусира на мерките свързани с граничния контрол и това е съвсем естествено предвид факта, че тя вече е членка на ЕС и това допълнително поставя нови отговорности пред нея. Тук България внимателно трябва да координира различни проекти и цели с Румъния, както и да постигне адекватни резултати, които да отговарят на европейските норми. От полза за страната са две програми, които могат да я улеснят значително в тези задачи: Пред-присъединителните фондове във връзка с границата й с Турция и Европейския Регионален Фонд за Развитие за границата с Румъния. Отделно, България трябва да работи в рамките на формулираната от Европейската комисия програма за граничен контрол, която е част от политиката на съюза за съседство и партньорство. Засега единствената планирана от страната инициатива в този сектор обаче е работно посещение на Центъра за гранична координация и информация  за Черно море, намиращ се в Бургас.

Третата цел, която страната си е поставила като председател, е ускоряването на диалога между ЕС и ЧИС. Това е една от ключовите области за бъдещото развитие на региона и именно тук България има наистина историческа възможност, заедно с Гърция и Румъния, да изиграе ролята на мост между двете организации. В изложението на целите си, страната се ангажира да работи с Европейската комисия и държавите членки със статус на наблюдатели в ЧИС за подобряване на тяхното ефективно взаимодействие с организацията. Това е наистина важна крачка и може да доведе до ползотворни резултати. Правителството обаче трябва да помисли и каква подкрепа може да окаже в рамките на Съседската политика и на Работната група за Източна Европа и Централна Азия (КОЕСТ), защото това са едни от основните елементи на европейската политика спрямо региона. Инициирането на диалог по по-широк спектър от въпроси също би допринесъл за това България да се възползва напълно от възможностите на своето председателство. Такива сфери са, например, проблема със „замразените” конфликти, човешките права, възможностите за развитие в областта на морските сектори (риболов,  мореплаване и т.н), както и други.

Времето, в което ще продължи българското председателството на ЧИС може да се окаже и малко и много. Целите, които българското правителство си е поставило са умерени и на моменти изглежда България дори не се възползва напълно от реалната възможност да се превърне в лидер в регионалната политика. Българското правителство също така изненадващо не посочва като приоритетна областта на търговията, която е от огромно значение за страната, а посочва сфери като науката и технологията, в които, за съжаление, няма особена възможност да допринесе значително с опит или ресурси, поне засега. Наистина би било трудно за толкова кратък период България да формулира конкретни цели в много от сферите, но дори поставянето на по-голям фокус върху наистина належащи проблеми, както и предложения за бъдещи насоки и нови инициативи биха били успех за председателството и доказателство за една активна външна политика. От друга страна, членството на България едновременно в ЧИС и ЕС дава на страната историческа възможност да изиграе ролята на мост между двете, както и най-ефективно да преследва своите национални интереси. Седем месеца са достатъчни за представянето на българска визия по такива въпроси и страната не трябва да пропуска този шанс.  

¹ Презентация на приоритетите на българското председателство на ЧИС- 1 Ноември 2009- 31 Май 2010, Н.П. Мартин Райков (Истанбул, 10 Ноември 2010);

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика