03.09.2009

Българският контингент в Афганистан – дълг по време на криза

Теодора Каменова

На фона на песимистичните прогнози относно бюджета за отбрана и изказванията на новия министър Николай Младенов, че всички сделки за модернизация на армията ще бъдат ревизирани, новината, че българските войски поемат охраната на външната линия на летището в Кабул звучи наистина мрачно. Обстановката в Афганистан става все по-напрегната, особено след проведените избори там, а прогнози за подобрение в близко бъдеще не само, че няма, но вече никой не се наема и да прави подобни предположения. Политиците изразиха своето притеснение относно новите задачи, които ще изпълнява българския военен контингент в Афганистан. Какво ни очаква там и ще се справим ли с новите предизвикателства, които предстоят?

Повече от седмица след изборите в Афганистан, резултатите са неясни, а сигналите за нарушения растат и е възможно, ако бъдат доказани да поставят под съмнение легитимността на бъдещото политическо управление. Кървавите атентати и увеличаването на броя жертви предизвикват недоволство и у други страни членки на НАТО. Неотдавна, вестник „Индипендънт” заяви, че Запада може би вече е загубил войната в Афганистан и, че тази мисия може да разруши единствено самото НАТО, заради противоречията, които поражда между членките на Алианса. Тези разногласия са свързани освен с друго и с разпределението на различните контингенти по зони, които често са с доста различни степени на риск. Новите функции на българските войници ще бъдат свързани със значително повече опасности отколкото преди и това породи опасенията, че те ще се превърнат в „пушечно месо”.

Ако фундаменталния проблем на НАТО е свързан със споделяне на бремето между САЩ и Европейския съюз (ЕС), то описаните по-горе разногласия определено не помагат в разрешаването на този проблем. Случая с България обаче има друг нюанс. Страната ни никога не е поставяла под съмнение ангажиментите си към Алианса. Нейното участие на територията на Афганистан е част от съюзническия й дълг. Тя самата определя своя принос в рамките на ръководените от НАТО Международни сили за поддържане на сигурността в Афганистан – ИСАФ, като „сериозен” ¹ и ключов за сигурността и възстановяването на държавата. България дори разглежда мисията на НАТО в тази страна като приоритетна в своята външна и отбранителна политика и осъзнава важността й за запазването на „политическото доверие в способностите на Алианса за отговор на новите предизвикателства пред сигурността” ². От самото начало на мандата на новото правителство обаче бяха установени някои мащабни злоупотреби в Министерството на отбраната, които в условията на очертаващ се сериозен бюджетен дефицит, се отразяват директно както на способността за адекватна подготовка нашите военни части в Кабул, така и на всички подразделения от професионалната ни армия..

Независимо от финансовите трудности в България обаче, Министерството на отбраната не може да си позволи да не подсигурява адекватно своите войски. Първата и най-важна причина е, че това може да коства човешки животи. Втората е, че с удовлетворяването на желанието на страната ни да бъде член на НАТО, тя поема и съответните отговорности и ангажименти, сред които модернизация според спецификациите на Алианса. Колкото и изкушаващо да звучи орязването на военните бюджети по време на криза, подобни действия могат да се окажат опасни, защото според своя съюзнически дълг България ще остане в Афганистан за още неопределен период от време и това може само да саботира сигурността на контингента там.

Участието на страната ни е част от нашите задължения като пълноправен член на Алианса, но се наблюдават и някои обнадеждаващи индикации от икономическа гледна точка. По данни на МнВР положителното салдо от стокообмена с Афганистан се е увеличило многократно от 2001 година насам, като за 2007г. година е достигнало 34 млн. щатски долара. Наши фирми проявяват активен интерес за участие в проекти свързани с реконструкцията на страната и досега има вече спечелени търгове свързани с това. Ако се постигне по-голяма стабилност в Афганистан може да се очаква, че ще има още възможности в тази насока, но ако България оттегли участието си оттам, това би намалило значително нейните шансове.

Предвид сегашната ситуация в Афганистан не може да се очаква мисията на НАТО в страната скоро да приключи. Афганистан отдавна се е доказала като държава, която в исторически план е създавала много главоболия на всяка чужда сила стъпила на нейна територия. Това означава, че България ще продължи да изпълнява своите задължения към Алианса за още неопределен период в бъдеще време. До момента, в който тя ще може напълно да се възползва от възможностите за пълноценни икономически връзки със страната тя ще трябва да помогне в най-трудната част: сътрудничество в осигуряването на стабилност и мир в този регион. Именно затова е от първостепенна важност българския военен контингент в Афганистан, който в момента наброява 470 военнослужещи, да бъде оборудван адекватно и в съответствие най-малкото на статута на страната ни като членка на НАТО. Само тогава новините, че нашите военнослужещи поемат по-сериозни функции ще бъдат посрещнати с гордост от гласуваното им доверие, вместо страх от новото предизвикателство. А дали всичко това е имало някакъв смисъл, засега ще остане загадка не само за нашата страна, но и за всички държави, които изпратиха свои контингенти в Афганистан.

¹ Министерство на Външните работи на Република България (МВнР), http://www.mfa.bg/
² МВнР, http://www.mfa.bg/

Българският контингент в Афганистан – дълг по време на криза

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Българският контингент в Афганистан – дълг по време на криза

АрхивБизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Архив
Бизнес Индустрия Капитали