Европа в обсега на Шахаб-3 - Техеран дава смесени сигнали на света

Теодора Каменова

Преди седмица, в рамките на поредица военни учения, Иран тества ракетите „Шахаб-3” и „Метеор”, чийто радиус на действие според Техеран е около 2000 км. Някои анализатори предупредиха, че те могат да достигнат както Израел и Турция, така и части от Гърция и югоизточна Европа, включително България. Според други пък, реалният им обхват е около 1300 км, което би трябвало да означава, че Европа няма от какво да се притеснява. Поне засега. Ракетните изпитания, в допълнение с разкритието за втори завод за обогатяване на уран, бяха поредното предизвикателство отправено от Иран към света.  Докато ООН вижда надежда в бъдещите преговори с Иран, то международните реакции бяха изключително противоречиви, поради различните разбирания за това какво трябва да последва след действията на Техеран. Какво да очаква Европа и света и взривоопасни ли са сигналите идващи от Близкия изток?

От няколко години Иран защитава амбициите си за експлоатиране на атомна енергия за мирни цели. Съмненията, че целите не са такива бяха породени от забавянето на страната да подпише допълнителния протокол за прозрачност към Договора за неразпространение на ядрените оръжия, както и разкритията, че разполага със съоръжения, които не е обявила предварително пред Международната Агенция за Атомна Енергия (МААЕ). В съчетание с острата риторика към Запада и Израел, Иран загуби доверието на международната общност и стана обект на силни критики. Последвалото преди дни разкритие, че страната е построила и втори завод за обогатяване на уран засили подозренията към Техеран. Особено съмнение предизвика факта, че съоръжението е построено до военна база и е частично разположено в планина близо до град Кум, което породи предположения, че то съвсем не е изградено за мирни цели.

Иран отхвърли подобни спекулации, заявявайки, че завода не е таен и че е посочен на МААЕ дори по-рано от сроковете поставени от агенцията, като също допълни правото подобно съоръжение да е добре защитено от въздушни атаки, което не е аргумент за това то да е с военни цели. Позицията на САЩ, ЕС, Китай и Русия на срещата в Швейцария бе единодушна: конструктивните преговори с Иран ще са приоритет, а страната ще има право на ядрена енергия за цивилни нужди стига да успее да докаже,че е предназначена за това. От Техеран изявиха съгласие инспектори на МААЕ да бъдат допуснати до новия завод и потвърди желанието си за диалог с Запада относно ядрената си програма, както и за договаряне на внос на обогатен уран от Русия и Франция, с което да докаже мирните цели  на програмата.

ООН изрази оптимизъм след срещата в Женева, но това не се оказа единодушното мнение на държавите членки в организацията. Въпреки стремежа на Обама за разрешаване на казуса чрез диалог, САЩ вече започна да подготвя план в случай, че тази възможност отпадне. Планът не е военен за разлика от случая с войната в Ирак, а става въпрос за по-сурови санкции. Съвсем скоро Конгресът ще обсъди допълнителни санкции за Иран, които да засегнат повече сектори в страната и така да спрат или поне да забавят драстично евентуалните планове на Техеран за придобиване на атомни оръжия.

В случай, че страната има подобни планове, предположенията за тяхното осъществяване сериозно варират във времето според различни източници: от 2010г. до 2014г. Някои анализатори, както и членове от администрацията на Обама, определят това като изключително тревожно и се опасяват, че с новите инициативи за преговори, Иран просто печели време да постигне целта си, което може да е по-скоро от очакваното. Ако такъв сценарий се окаже верен, то пред Иран ще има малко пречки в близко бъдеще да оборудва „Шахаб-3” и „Метеор” с ядрени бойни глави. Израел също заяви, че ситуацията може да е по-спешна от очакваното, а израелския премиер Нетаняху посети Москва, за да предаде лично на премиера Владимир Путин списък с руски специалисти, заподозрени в подпомагането на иранските ядрени амбиции. От друга страна, републиканците в Американския сенат побързаха да изтъкнат като очевидна грешка хода на Обама преди две седмици, с който той се отказа от системата за противоракетна защита в Източна Европа.

Всичко това доведе до пълно объркване в международен план. Началникът на МААЕ заяви, че има обрат в отношенията с Иран от конфронтация към сътрудничество, докато по-голяма част от света остана скептично настроена. До следващата среща на високо ниво на 19 октомври и официалното посещение на инспектори до съоръженията за обогатяване на уран, пълното съдействие на Техеран е още под въпрос. Сигурно е само, че Иран успя да внесе голяма доза несигурност в международните отношения, което според някои е и целта на страната. В момента САЩ са несигурни в добронамереността на Русия, на която разчиташе за казуса с Иран, а Европа съвсем не изглежда притеснена от обхвата на наскоро тестваните ракети, които в близко бъдеще могат и да носят ядрени глави. Икономическите връзки на ЕС с Иран и подкрепата на Съюза за диалог я правят малко вероятна мишена, освен ако ситуацията не се влоши драстично¹. От друга страна оптимизма на Израел за преговорите е ограничен и е често следван от подробна критика и детайлна история на това как Иран и преди е лъжел международната общественост в добрите си намерения.  

За Израел съвсем естествено опцията ядрен Иран е недопустима. Ако от МААЕ бъдат установени нередности или Иран откаже сътрудничество е много вероятно Израел да направи първата стъпка към военни действия, като другите държави най-вероятно ще останат в ролята на наблюдатели. Острите изказвания от страна на президента Махмуд Ахмадинеджад и коментарите, които двете страни често си разменят, ги превърнаха в бомба със закъснител за Близкия Изток. Сравнителното спокойствие на Израел за момента е единствено породено от факта, че в региона само той разполага с атомни оръжия. Ако Иран се сдобие с такива оръжия цялата политическа картина в Близкия изток ще се промени. Според някои теоретици в международните отношения това няма да е толкова лошо, докато според други това е много опасно. Поддръжниците на първата версия са убедени, че бавното разпространение на ядрени оръжия  е полезно за системата, тъй като намалява вероятността от война. Това се дължи на факта, че държавите притежателки на такива оръжия се чувстват по-добре защитени и не виждат нужда от демонстрирането на агресия, а от друга страна осъзнават колко висока цена биха платили в случай на ядрен конфликт². Песимистите в тази насока пък твърдят, че естеството на военните структури и тяхната организация в съответните държави може да увеличи риска от случайна или умишлена ядрена война. Те също изтъкват, че в съвременния свят страните, които се опитват да се сдобият с ядрени оръжия са обикновено подчинени или на военни правителства или на авторитарни режими, на които липсва възможността за цивилен натиск срещу използването на ядрени оръжия³.  

И в двата случая света е изправен пред дилема: да повярва или не, на новите усилия на Иран за възвръщане на доверието в страната, че тя иска да използва атомната енергия за мирни цели. Засега, на мнозина обаче е трудно да се убедят в това на фона на прелитащи ракети от военни учения и завод за обогатяване на уран скрит под планина. Тези смесени сигнали, които разединиха световните лидери са истинската бомба със закъснител в притежание на Техеран и нейния обхват надминава Израел и Европа. Ударната вълна може да се усети от коридорите на американския сенат, до залите на ООН в Ню Йорк и в тайния доклад на Нетаняху за евентуална руска намеса в помощ на иранските амбиции. В резултат на това, инспекторите от МААЕ ще гледат подозрително повече на своите международни колеги отколкото на центрофугите за обогатяване на уран близо до град Кум.  

¹ За 2008, ЕС е внесъл от Иран стоки за 11.3 млрд. евро, а износа към страната за същия период възлиза на 14.1 млрд.евро;

² Сейгън и Уолц (1995) „Разпространението на ядрени оръжия: дебатът”, Издателство W.W.Norton

³ Сейгън и Уолц (1995) „Разпространението на ядрени оръжия: дебатът”, Издателство W.W.Norton

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика