10.12.2009

Портфолиото на новия български еврокомисар – поражение, реалност или потенциална възможност?

Теодора Каменова

Новините за получения от Румяна Желева ресор в Европейската Комисия (ЕК): "Международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реагиране при кризи”, предизвика истинско оживление в публичното пространство и най-вече сред политическите опоненти. От една страна, опозицията веднага побърза да определи поста като незначителен и като поражение за ГЕРБ в Европейския Съюз (ЕС), от друга - управляващите провъзгласиха същият този факт като успех за България, ГЕРБ и Желева. Загуби ли наистина България, получавайки този ресор и имаше ли реален шанс да получи друг?

С обявяването на новите назначения в Еврокомисията, в България незабавно се тиражира едно доста нелепо твърдение. Позицията, която ще заеме бъдещият български комисар бе определена като поражение за страната, на базата на това колко пари ще „разпределя” Желева като еврокомисар в сравнение със своите колеги. На подобен популистки довод едва ли искрено вярват и самите автори, защото тук изобщо не става въпрос за разпределяне на пари. Независимо кой ресор получава България, тя не може да си „разпредели” каквото и да било и поради тази причина нищо не е загубила от финансова гледна точка. ЕК управлява, а не разпределя бюджета. Истина е, че други ресори са със значително по-голям бюджет, например ресор „Земеделие”, но е погрешно да се смята, че получавайки този ресор Румъния ще може да пренасочи повече средства за нея от другите държави.

Други коментатори определиха Румяна Желева като „помощник-комисар”, защото нейният ресор е тясно свързан с този на върховния представител за външна политика на ЕС, Катрин Аштън. Въпреки че, подобно определение е неточно, то не е изцяло лишено от истина. До голяма степен, българският еврокомисар ще раздели своите задължения с тези на г-жа Аштън. При каквито и да е кризисни ситуации или хуманитарни инициативи на Европейския съюз, именно представителката за външна политика ще бъде видимото лице на Съюза, а в много по-малка степен комисарят в тази област.

Ресорът на България беше определен като незначителен и поради факта, че е новосъздаден и преди не е съществувал самостоятелно, а в комбинация с ресор „Развитие”. В този случай, датската комисарка Кони Хадегаард също трябва да е получила незначителен пост, защото борбата с климатичните проблеми също е нов ресор, който тази година е отделен от ресор „Околна среда”. Такива промени се наблюдават и в много други ресори, където има разделяне или добавяне на задължения и те засягат почти всички комисари. Именно затова е важно да се подчертае, че това по никакъв начин не омаловажава позицията, а просто отразява управленската стратегия на Жозе Мануел Барозу.

Спекулации предизвика и твърдението, че ако Меглена Кунева бе запазила поста си на еврокомисар тя вероятно щеше да получи по-добър портфейл. Факт е, че при Барозо всички комисари от администрацията на неговия предшественик Проди държаха ключови портфейли. Подобна е ситуацията и сега с комисарите, които повтарят мандата си. Това означава, че Кунева вероятно би имала шанс за по-значим портфейл, особено предвид нейната репутация в предишната комисия. Допълнителна роля играе и фактът, че предимство имат и комисарите, които са си спечелили име с упорита работа и силно медийно присъствие, нещо, което Кунева успя да постигне. Въпреки това, репутацията на България в Европейския съюз достигна толкова ниска точка преди няколко месеца, че независимо чия кандидатура беше издигната от страната, тя нямаше да има особен успех и България вероятно щеше да получи абсолютно същия ресор независимо от това.

Барозо увери света, че няма маловажен портфейл, но както той често е определян като „пръв сред равни” в ЕК, така и някои ресори са определяни като по-значими от другите. Реалните възможности на страната за друг ресор не бяха големи. България имаше малко “козове”, с които да играе при разпределянето на портфейлите, защото дори не номинира свои кандидати за двата нови поста в ЕС: този на президент и на върховен представител за външна политика на ЕС. При все това е жалко, че тя не успя да се пребори за ресор „Разширяване”, защото там щеше да има изключителна възможност да задълбочи връзките си със страните от региона, включително Македония и Сърбия. Това действително щеше да увеличи нейното влияние и да й даде достъп до един от най-значимите политически лостове, а именно предприсъединителната политика. От друга страна обаче, подобно решение можеше да се окаже не особено уместно предвид опасенията за “балкански страсти”, които могат да обземат процеса на разширяване. От гледна точка на влияние в Европа и място в дебата по редица въпроса от дневния ред на ЕС, като цяло България наистина загуби от това че не успя да вземе този ресор.

В колегията на комисарите всеки един представител има глас при вземането на решения. Сред задълженията на ЕК са да предлага средносрочни стратегии за развитието на ЕС, да изготвя проектозакони, да управлява бюджета, да следи за прилагането на клаузите от основния договор и вторичното законодателство и да създава разпоредби и правила в различни сфери. Политическото влияние на който и да е европейски комисар зависи от неговите лични качества и идеи. Висока компетентност за поста, който заема е ключов елемент за това, както и тясната координация с другите комисари. Ако това бъде налице, всеки ресор може да се превърне в трамплин към много по-значим портфейл и висока репутация. Именно затова, ресорът, който получи Румяна Желева не е най-важното нещо, а какво ще бъде постигне тя в рамките на своята нова позиция. Това предстои да видим.

Портфолиото на новия български еврокомисар – поражение, реалност или потенциална възможност?

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Портфолиото на новия български еврокомисар – поражение, реалност или потенциална възможност?

АрхивБизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Архив
Бизнес Индустрия Капитали