23.07.2009

Споразумението за „Набуко” – риторика и реалност на българо-руските отношенията

Теодора Каменова

Броени дни след изборите бъдещият премиер на България Бойко Борисов призова за спиране на преговорите и инициативите по всички енергийни проекти освен „Набуко”. Последният е приоритетен за Европейската комисия (ЕК) и за него бе даден нов тласък с подписването на споразумение в Анкара на 13 юли. Какво означават тези действия и до каква степен, на моменти острата риторика от двете страни, ще повлияе на развитието на българо-руските отношения?

Призивът на Бойко Борисов за временно спиране на енергийните инициативи предизвикаха вълна от дискусии и коментари за бъдещата енергийна политика на страната. Последвалото изказване на един от експертите на ГЕРБ- Росен Плевнелиев, че България няма да продължи да бъде „троянският кон” на Русия в Европа^₁ допълнително предизвикаха шум около темата. Руската преса също не остана безпристрастна в коментарите си за новоизбраното правителство в България и бе залята от заглавия акцентиращи на миналото на Борисов. Авторитетни вестници като „Известия” изразиха опасения, че срещу кабинета „Станишев” се е водела анти-руска кампания и, че новото правителство ще загърби големите руски енергийни проекти в България.

Подписването на споразумението за газопровода „Набуко”, който много експерти виждат като определящ за бъдещето на проекта „Южен поток”, още по-ясно сигнализира за бъдещите приоритети на следващото правителство. Огромните финансовите ресурси нужни за осъществяването на проекта (които според някои надхвърлят 8 млрд. евро) несъмнено ще повлияят на финансирането на „Южен поток”, ако той остане на втори план. Новото споразумение за „Набуко” обаче поражда все същите стари въпроси: кой ще запълни тръбата, има ли достатъчно газ и има ли достатъчно финанси за построяването й? Потенциалните доставчици на газ по „Набуко” са Узбекистан, Азербайджан, Туркменистан, Иран и Ирак. Съединените щати, като една от страните подкрепящи проекта, не одобрява включването на Иран в него. Узбекистан и Азербайджан вече са сключили споразумения с Русия за продажба на газ и е малко вероятно да са ключови в новия газопровод. Разработените газови находища в Ирак се намират в област с предимно кюрдско население, заради което може да се очаква Турция да не подкрепи доставките на газ от този район, за да се избегне евентуално засилване на позициите на кюрдите. В Ирак има и друго находище на газ, което е в район, който не е под кюрдски контрол, но не е ясно, кога ще е възможно да бъде пуснато в експлоатация. Така ключова за проекта се оказа подкрепата на Туркменистан, но някои специалисти се опасяват, че това няма да е достатъчна гаранция за успех на проекта, особено имайки предвид задълженията на страната към Китай.

„Южен поток” също има европейска подкрепа, защото една от най-заинтересуваните от него страни е Италия. Проектът разчита на руски газ, който трябва да заобиколи Украйна и да мине директно под Черно море. Целта е да се избегнат ситуации като тази от зимата на 2009, когато заради спор между двете страни доставката на газ към Европа бе временно спряна. Събитията тогава породиха в България вълна от негативно отношение към Русия, която не успя да овладее ситуацията дори дипломатически и не успокои по никакъв начин клиентите на „Газпром”. Възмущението на хората с основание беше насочено не толкова към Русия, колкото до недалновидността на българските управляващи да оставят страната без алтернативен източник на синьо гориво.

В този контекст, решението на Борисов за временно спиране на енергийните инициативи съвсем не изглежда като анти-руски ход. Имайки предвид неговите постоянни опасения, че старото правителство ще се опита да саботира неговото бъдещо управление, е нормално той да се опита да си остави повече място за маневриране, особено в енергийната политика. Така той не само прави ход, който е изключително популярен сред хората, но си оставя и известна свобода да определи възможностите за напред. Това означава, че инициативи като „Южен поток” не са абсолютно изключени в бъдещата политика на България.

Новината, че ГЕРБ ще управлява без да включи формално съюз със Синята Коалиция също показва, че новото правителство може да е по-умерено в политиката си към Русия. Ако Синята Коялицая официално се бе присъединила към управлението на ГЕРБ, можеше да се очаква значително по-твърда линия спрямо Москва. В програмата на Синята Коалиция открито се заявява, че : „…със своите сепаративни и неизгодни за страната сделки с Русия в областта на енергетиката кабинетът “Станишев” подкопава европейските усилия за обща енергийна политика…”. За разлика от тях, посланията на партията на Борисов в тази насока са много по-меки и позволяват по-широк спектър за маневриране и избиране на различни възможности.

Събитията от миналата зима показаха, че Европа трябва не само да намери алтернативни източници на енергия, но и да потърси възможности за нови трасета за доставка на природен газ. За Русия приходите от продажбата на синьо гориво към Европа са от изключително значение. По тази причина може да се очаква, че подкрепа от ЕС и България ще има както за „Набуко”, така и за „Южен поток”. Ако руският политолог Станислав Белковски е прав, че на руските политици трябва да се гледа като на бизнесмени, то е нормално да има напрежение, когато става въпрос за два конкуренти проекта. Финансовата подкрепа нужна за единия, в условията на световна рецесия неизбежно ще забави построяването на втория, независимо че той може също да получи политическа подкрепа за осъществяването си. Изказването на Бойко Борисов в отговор на опасенията за влошаване на отношенията между двете страни, бе че България има много приятели в Русия и че „…всичко, което е от интереса на двете страни ще бъде изпълнявано" . Независимо дали това е само риторика, тя показва, че взаимноизгодните отношения ще са главния приоритет в новото управление на ГЕРБ, а тази практичност може да е точно това от което имат нужда българо-руските отношения на този етап.

¹ БНТ, „Панорама”, 10.07.2009

Споразумението за „Набуко” – риторика и реалност на българо-руските отношенията

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Споразумението за „Набуко” – риторика и реалност на българо-руските отношенията

АрхивБизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Архив
Бизнес Индустрия Капитали