![]() | ![]() | |||||||||||||||||||
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() ![]() | |||||||||||||||||||
![]() |
![]() | |||||||||||||||||||
![]() | ||||||||||||||||||||
18.05.2022 Българският износ на етерични масла (2017-2021 г)
България е сред водещите доставчици в света и в ЕС27 на етерични масла. Това е вековен български поминък. Оценката на МТЦ/ УНКТАД/ СТО – Женева е че той има възможен потенциал за удвояване на износа на български етерични масла. Розовото етерично масло е уникален природен продукт, добиван в България от 19 век, като статистически данни за неговото производство и износ има от 1882 г. Има някои съществени особености заради природните дадености, като различните качества и други като неговото фалшифициране/смесване с други видове етерични масла е заради човешките особености. Това е луксозен продукт, който се предлага в чист вид и изнася от България на цена от близо 4200 евро за килограм до 1999 година съгласно заповед на тогавашното МВТ. Това се правеше само и единствено след неговото хамуриране в единствената национална лаборатория „Българска роза“ и запечатване на всяка партида с печат с червен восък на мускалите. Така България тогава запазваше световното си реноме за това качество налагано повече от век и практически безусловно прието от света. Днес, повече от век след успешното начало този отрасъл осигурява заетост за редица региони, българският външен пазар на розово масло и розова вода остава почти същия. За съжаление, през годините на промяната след 1989 г. са „възродени“ някои не особено добри практики, като фалшифицирането/смесването на розовото масло с други етерични масла, липсата на национална българска отчетност за производството и износа, продажби на цени в пъти по-ниски от завоюваните български позиции през миналия век и др. Въпреки че повече от 80 години до 1999 г. тези проблеми бяха решени в интерес на всички – производителите, фабрикантите и търговците. Разбира се, че на световния пазар има място и за евтини и смесени масла. Ние трябва да се определим къде остава българския интерес – да се позиционираме във високия клас качествени масла или да се целим в по-масовия, но по-нисък клас сегмент. Световният средногодишен износ на етерични масла с код по ХС 330129 за последните пет години е на стойност от близо 2 милиарда евро в обем от 58 хиляди тона. Износът на ЕС 27 е близо 745 милиона евро за близо 12 хиляди тона. Българският износ на етерични масла е за близо 77 милиона евро за 541 тона. България е на 7 позиция по стойност (близо 4 %) и на 18 позиция в тона (близо 1 %) за света. За последния век и половина, сравнявайки географските данни от 1882 – 1905 и тези от 2017 – 2021 постоянно доставяме на едни и същи пазари, със само едно ново направление – Китай. България е нетен износител на „бутикови“ етерични масла. Огледалните разлики в тона за 2017 – 2020 са между 100 и 200 тона, което е добре да бъде специално анализирано от и с активното участие на производители и износители. Три са основните групи български етерични масла – розово масло, лавандулово масло и други видове етерични масла. В рамките на КН на ЕС27 те имат при различни кода, но има признаци че са допускани смесвания и необходимо да се намери българско решение за статистиката за производството и износа. Парадоксално, но факт САЩ имат отделен тарифен код за розовото масло, а България няма. Розовото масло е с усреднен дял от 64 % от стойността и 50 % от килограмите, лавандуловото е с дял от 17 % от износа на етерични масла в евро и 34 % от килограмите. Има парадоксална близост в количествата и дори преобладаване в натура на лавандуловото масло. Има признаци че можем да станем страна на лавандулата, а не на розата. Данните за българския експорт в натура (кг.) на розово масло, отчитайки съотношението евро/килограм подсказват че се изнася смес на розово с друго масло, а не чисто розово масло. Това е познато за повече от век и половина явление за сектора в България. Данните за вноса в САЩ и Китай на етерични масла и по-специално на българските масла също са много любопитни. Парадоксът е в показателя евро/килограм. За Франция, Обединеното кралство, Испания, Швейцария и Италия този показател за розовото масло е в пъти по-голям от този за българското розово масло при вноса в САЩ !?! За лавандуловото масло България има два пъти по-добър показател от Франция, но Андора и Австрия имат по-добър такъв при вноса в САЩ. Възможно е, това да се дължи на видовете отглеждана лавандула и/или други фактори, но е добре тази разлика да бъде допълнително анализирана. Развитието на сектора би трябвало да включва и възстановяване на вековна българска практика и световното реноме на българското розово масло. Средногодишно сега се изнася близо 271 тона розово масло при цена 183 евро на килограм за общо близо 49 милиона евро. Ако се възстанови например хамурирането и гарантирането на качеството с печата от червен восък, ще могат да се предлагат най-високото качество българско розово масло от близо 4 тона средногодишно за бутиков износ при повече от 4,2 хиляди евро за килограм или близо 17 милиона евро. При останалата част – розово масло за масов износ се сведе до 60 тона при 700 евро за килограм може да се достигне износ от 42 милиона евро или общо за двете качества розово масло 59 милиона евро средногодишно.
Данните за износа и експортния потенциал на България са структурирани в 8 таблици могат да бъдат предоставени от Автора със заявка на адрес: bic@bia-bg.com Таблица №
Източник: www.trademap.org (по заявка)
София, май 2022 г Общество - всички публикации ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
Архив |
Коментарна рубрика |
---|