ОНД без Грузия- международно предизвикателство или ПР за Тбилиси?

Теодора Каменова

Напускането на Организацията на Независимите Държави (ОНД) от Грузия на 18 Август не предизвика изненада у никой, най-малкото защото този процес беше започнат още миналата година след кратката война на страната с Русия. Грузинският зам. министър на външните работи Давид Джалагания обоснова решението на Тбилиси именно с това, че „…един от членовете на ОНД обяви война на друг…,окупира територията му и призна независимостта на части от нея.” Разнообразните версии за войната се конкурират по разнопосочност единствено с коментарите относно последствията от хода на Грузия, с който тя реши да прекъсне членството си в ОНД. Например според някои български издания това няма да има особен ефект, докато според председателя на Съвета на Федерацията на ОНД г-н Вадим Густов, по този начин Грузия прекъсва шансовете си за икономическо развитие. Какви ще са всъщност възможните последици от решението на Тбилиси и ще се отрази ли то по някакъв начин на връзките й с България, която е част от „Новата Група на приятели на Грузия”?
На 4 февруари 2005 г., България подписа меморандум с Грузия за развитие на сътрудничеството в областта на европейската и евроатлантическата интеграция наричан от грузинска страна „Нова Група на приятели на Грузия” ¹.  Двете области са дефинирани от Кавказката страна като нейни външнополитически приоритети и тя определя новосформираната група като ключова за тяхната реализация. Въпросът е наистина до каква степен това е така и как България може да допринесе за постигане на целите на грузинската страна по нейния път към НАТО и Европа? Ще бъде ли улеснен този процес от напускането на ОНД от Грузия?
Западните анализатори не са единодушни относно шансовете на Грузия да стане член на Алианса. Въпреки че страната се присъедини към програмата „Партньорство за мир” през 1994г., по времето когато и България, тя все още е на етап „Засилен диалог”. През февруари 2006г. Грузия даже напусна Съвета на Министрите на отбраната на ОНД заявявайки, че поради стремежа си да се присъедини към НАТО, страната не може да бъде членка на два военни съюза едновременно. Това също не даде еднозначен резултат за амбициите на страната. След войната в Южна Осетия някои предрекоха, че това е края на грузинските надежди за присъединяване към Алианса, защото САЩ никога не би рискувал нова Студена война с Русия и това само е доказало, че статуквото устройва всички. Въпреки това западната подкрепа за Грузия не намалява и страната дори получи 1 млрд. долара, за да модернизира военния си капацитет по стандартите на НАТО и да обучи войските, които изпраща в Афганистан. Според Ерик Валберг ²  това ясно показва, че независимо дали ще бъде част от Алианса или не, Тбилиси ще бъде част от Американската световна военна стратегия.
Интересно е обаче да се отбележи, че от „Новата група на приятели на Грузия” България не се присъедини към отвореното писмо на няколко източноевропейски бивши лидери ³  и политици, с което те призоваха  засилване на връзките между САЩ и Източна Европа, както и приемането на Украйна и Грузия в НАТО. България, която традиционно не обръща особено внимание на дългосрочните си интереси може би пропуска да отбележи стратегическото значение на Грузия за редица енергийни проекти, включително нефто- и газо-проводи. Друг възможен отговор за сдържаната българска позиция е трезва преценка на това как би повлияло на отношенията с Русия, нещо което Германия и Франция взеха по внимание, когато отказаха да подкрепят изработването на конкретен план за действие по приемането на Грузия в НАТО. Липсата на обща и ясна политика на ЕС по въпроса също играе роля, имайки предвид позицията на България да изчака мнението на нейните „европейски партньори”. Във всеки случай, засега не изглежда България да губи много от това или от напускането на Грузия на ОНД, организация, с която страната ни има подписани множество споразумения за развитие на икономическите връзки и свободната търговия.
Това се дължи на факта, че основния обем инвестиции в България, така или иначе идва от Русия, а в областта на взаимната търговия с Грузия „…външнотърговския оборот не отразява икономическия потенциал на двете страни…” ⁴. Така дори прекратяването на членството в ОНД от страна на Тбилиси няма да се отрази драматично на отношенията на двете държави. Дори икономически негативните последици, които вещаят руските анализатори на Грузия след напускането й на организацията да се сбъднат, те надали ще  имат голям ефект върху България. Самата Грузия пък заяви, че ще остане страна по около 70 от споразуменията в ОНД, което вероятно допълнително ще смекчи „раздялата”.
Именно тази подробност по напускането на организацията от Грузия, даде повод за спекулации, че тя в бъдеще пак ще се завърне в ОНД и, че това е само още един ПР ход на жадното за внимание правителство в Тбилиси. Ако това наистина е така е време Грузия да се замисли докъде ще доведат подобни действия. Подкрепата, която получава от САЩ няма да надхвърли допустимите граници, които негласно е поставила Русия, въпреки че те засега изглежда се характеризират с доста високи нива на търпимост дори в традиционно проблемни региони. Подкрепата от Европа и нейните „нови приятели” явно е също толкова несигурна. Възможно с различни изказвания и меморандуми и други държави да не правят нищо повече от ПР и подкрепата за европейските и евроатлантическите пориви на Грузия да остане само на хартия.  Независимо дали е член на ОНД или не, на този етап тя остава прекалено рискована за да бъде включена в плановете за разширяване на Алианса, дори според най-оптимистичните западни анализатори.  

¹ Членове на групата са още: Естония, Латвия, Литва, Полша, Румъния, Чехия и Швеция
² Валберг, Е. (19 Август, 2009) „САЩ и НАТО се стремят да балканизират Кавказ”, Онлайн Журнал
³Сред които Лех Валенса (Полша), Ваклав Хавел (Чехия), Вайра Вике- Фреиберга (Латвиа), Валдас Адамкус (Литва) и др.
⁴ www.mfa.gov.bg

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Общество

 България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни 10.11.2023
 Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса 03.08.2023
 Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало! 02.08.2023
 Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път? 11.07.2023
 Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ? 28.06.2023
 Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси 22.05.2023
 Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България 23.02.2023
 Минималната работна заплата да надмине максималната :) 06.02.2023
 Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства 11.01.2023
 По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете 11.10.2022

Бизнес

 Бумът на електронните магазини в България 01.02.2021
 Развитието на софтуерния бизнеси в България - стратегически за страната. 20.10.2020
 България - от страна на розите към страна на лавандулата 11.08.2020
 Разрушителният ефект на COVID-19 върху външната търговия в ЕС през 2020 г. 30.07.2020
 България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света 23.07.2020
 Водещите експортни сектори на България - електротехника, енергоресурси и машиностроене 30.06.2020
 България е сред 10-те най-големи износители в света на благородни метали (злато), нерафинирана мед, биодизел и пшеница 19.06.2020
 От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци 10.06.2020
 Стокообменът на България - тенденции и аномалии 05.06.2020
 Становище на БСК по проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане 01.06.2020