Последен брой    Абонамент    Анализи и коментари    Опознай България    Публикации    English  Архив
13.08.2009

Българската енергийната политика на кръстопът или в безизходица?


Теодора Каменова

На 6 август 2009г. премиерите на Турция и Русия, Реджеп Ердоган и Владимир Путин подписаха споразумение за строителството на газопровода „Южен Поток”, който ще доставя 63 милиарда куб.метра руски газ годишно към Румъния и югоизточна Европа. По-малко от месец след подписването на договора по проекта „Набуко”, това ново развитие на нещата породи редица спекулации относно мотивите на страните и евентуалните последствия за всяка от тях. Чрез споразумението Русия ясно даде да се разбере, че ако България се откаже от „Южен поток” това няма да е фатално за нейните планове. Много анализатори изтъкнаха, че именно стремежа на руското правителство да втвърди своята позиция спрямо България е подтикнало новото споразумение с Турция. Важен елемент разбира се е и заобикалянето на акваторията на друга държава, която често показва непостоянство в своята политика- Украйна.

Вероятността „Южен поток” да заобиколи България, е напълно реална ако тя категорично се откаже от този проект. Засега обаче дори самото правителство няма единно становище по този въпрос. Докато новия министър на финансите, Симеон Дянков твърди, че споразумението ще бъде преразгледано, то министърът на икономиката, енергетиката и туризма заяви, че „ кризата не трябва да принуждава България да преразглежда участието си...в „Южен поток”. Така непоследователността при вземането на решения и липсата на ясни бъдещи планове на България в областта на енергийната политика, спомогнаха за това Турция да се превърне в ключов играч в тази област. Благодарение на тази своя нова роля тя ще има възможността да отстоява още по-умело своите интереси и стремежа си да стане членка на Европейския Съюз (ЕС).

В следствие на новите договорености, строителството на „Южен поток” може да започне още през 2010- една година по-рано от „Набуко”. Това определено ще се отрази на втория проект. Така началната еуфория от споразумението за ”Набуко”, подписано в Анкара на 13 юли, се стопи като несигурните количества газ, които трябва да пълнят тръбата. С позицията си Турция не показва особена заинтересованост от това, че може да затрудни европейския проект. Колкото и критики да понесе за това свое действие от европейски политици и експерти, за тях би било трудно да използват това срещу нея и плановете й за членство в Съюза. Такива критики се обезсмислят поради факта, че официалната позиция на Европейската Комисия е, че „Южен поток” не е в противоречие с „Набуко”.

Друг проект, който може да измени параметрите си в следствие на българските колебания е изграждането на нефтопровода Бургас-Александруполис. Несигурността, която България породи с намеренията си за евентуално преразглеждането на проекта, подтикна Русия да подпише с Турция споразумение за проекта Самсун-Джейхан, който тя дълго обмисляше и бавеше преди това. Този нефтопровод предлага алтернативен път за нефта и ще намали претоварването на Босфора и Дарданелите. Новата тръба от 555 км ще има потенциала да пренася над 1,5 млн. барела суров нефт на денонощие и е напълно възможно да осуети плановете за българо-гръцката тръба, предлагайки заобиколен маршрут. В резултат на това, дори Бургас-Александропулис да се осъществи, новото споразумение между Русия и Турция ще попречи за договарянето на по-добри цени и оптимизирането на условията по договора.

Тези примери показват, че на България липсва умението освен да сключва изгодни за страната сделки, така и целенасочена и последователна енергийна политика, която да служи като опора в предоговарянето им. Тя трябва да зависи от дългосрочните и краткосрочни български интереси, но да бъде конкретна и ясна, за да не вдъхва несигурност у нейните партньори и да рискува те да предпочетат да я оставят извън големите планове и проекти. За разлика от България, Турция следва ясно заявената от външното й министерство: “Енергийната стратегия на Турция” и това вече дава резултати. Благодарение на целите, които е формулирала, държавата не само успява да се възползва от стратегическото си географско разположение, но и да засили позициите си спрямо ЕС- урок, който може да е полезен за България.

При правенето на международни споразумения и изготвянето на външнополитически стратегии , интересът на дадена държава трябва да бъде водещ и трябва да се договарят най-изгодни условия. Само така може да има истинска последователност и приемственост при смените на управляващите партии. Енергийната политика не прави изключение. Когато обаче някое правителство не е свършило достатъчно добра работа в тази насока, развалянето на договорености се превръща в нож с две остриета и може да предизвика неочаквани резултати. Последните събития в Анкара доказаха това. Ако тази тенденция не се промени е напълно възможно потенциалните бъдещи инвеститори и партньори да се замислят сериозно дали да сключват споразумения с България, защото няма гаранция, че следващото правителство ще ги спази и какви ще са последствията от това. Именно затова са нужни ясни цели във формулирането, както на бъдещата външна политика, така конкретно и по енергийните въпроси.

Общество - всички публикации
 10.11.2023: България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни
 03.08.2023: Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса
 02.08.2023: Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало!
 11.07.2023: Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път?
 28.06.2023: Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ?
 22.05.2023: Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси
 23.02.2023: Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България
 06.02.2023: Минималната работна заплата да надмине максималната :)
 11.01.2023: Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства
 11.10.2022: По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете
 11.08.2022: Българският износ – показател за развитие и възможност за развитие
 13.07.2022: Най-големите 50 производители на стомана в света
 20.06.2022: България на световната карта за производство на велосипеди
 26.05.2022: България сред най-големите износители на сирена в света
 18.05.2022: Българският износ на етерични масла (2017-2021 г)
 08.04.2022: 30 години от първата борсова сесия в България – 8 април 1992 г.
 21.02.2022: Вносът на сухо мляко в България е колкото този на Сърбия, Гърция, Румъния и Швейцария, взети заедно
 16.02.2022: Мащаб, структура и външнотърговската евроинтеграция на балканските държави
 07.04.2021: Цифровото общество в България 2021 - какви са реалностите?
 07.11.2012: В стандарт ли се превръща монополисткия рекет в България?
 30.09.2011: Шенген: барометър за неуспех не само на национално, но и на европейско ниво
 14.04.2011: Инвестиции в знания: лукс или необходимост?
 01.07.2010: Готова ли е България за Шенген?
 10.06.2010: Ще остане ли икономическия потенциал на Черноморския регион далечна перспектива за България?
 27.05.2010: Неясните приоритети на правителството: бариера за българската външна политика?
 15.05.2010: Какво липсва в „анти-кризисната” рецепта?
 22.04.2010: Достатъчно радикална ли е новата реформа в българското висше образование?
 15.04.2010: Крачка назад за България ли е отказа от ERM-2?
 18.03.2010: ЕС планира „Интелигентен растеж” в Стратегия 2020- България свива разходите за иновации, технологии и образование
 04.03.2010: България, Румъния и Дунав мост 2 - шанс за развитие, а не конкуренция
 18.02.2010: Кризата в Гърция- криза за Европейския съюз?
 04.02.2010: Срещата Борисов- Ердоган, нов тласък за „Набуко”?
 28.01.2010: Провал за ЕС ли е трагедията в Хаити?
 21.01.2010: Аденския залив и предизвикателствата пред Европа
 14.01.2010: Испанското председателство и България
 07.01.2010: 2010: под сянката на безработицата
 10.12.2009: Портфолиото на новия български еврокомисар – поражение, реалност или потенциална възможност?
 03.12.2009: Необходимост от ясна и ефективна „зелена” стратегия
 26.11.2009: Европа избира, България се съгласява?
 19.11.2009: България начело на Организацията за Черноморско Икономическо Сътрудничество - исторически шанс за взаимодействие
 12.11.2009: Българската външна политика 2009-2013: между амбиции и реалност
 05.11.2009: Европейската перспектива пред Сърбия - възможности за икономическо сътрудничество и добросъседство
 29.10.2009: Близкия изток: търговски перспективи и предизвикателства
 23.10.2009: Външнополитическите приоритети на България под натиска на икономическите интереси между Европа и Русия
 15.10.2009: Готова ли е България за Лисабонският договор?
 08.10.2009: Европа в обсега на Шахаб-3 - Техеран дава смесени сигнали на света
 01.10.2009: Г-20 си гласува доверие да се справи с кризата, но резултатите са още далеч
 24.09.2009: Обама и Новата Европа: отива ли ПРО на изток?
 17.09.2009: България-Гърция и дилемата Бургас-Александруполис
 10.09.2009: ЕС санкции – от моркова до тоягата
 03.09.2009: Българският контингент в Афганистан – дълг по време на криза
 27.08.2009: ОНД без Грузия- международно предизвикателство или ПР за Тбилиси?
 20.08.2009: Правата на българите в Македония - казус по оста „София-Брюксел-Скопие”
 13.08.2009: Българската енергийната политика на кръстопът или в безизходица?
 07.08.2009: Анализ за констатираните нередности в конкурсната документация, процеса и процедурите за оценка и публичност на проектите по схемите по ОП Конкурентоспособност
 06.08.2009: Българското участие във войната в Ирак – интереси, необходимост или партньорство?
 30.07.2009: България-САЩ: изток-запад или право напред
 23.07.2009: Споразумението за „Набуко” – риторика и реалност на българо-руските отношенията
 16.07.2009: Новата българска външна политика: Доверието изисква ясни цели и повече прагматизъм
 09.07.2009: Избирателите отлагат очакванията за по-социална Европа
 02.07.2009: ЕНП – отговорност за бъдещето на ЕС и възможности за България
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната
 04.06.2005: Позиция на Българската стопанска камара относно актуалната икономическа и политическа ситуация в страната


Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика

Общество

 България е устойчиво и тревожно самоНЕдостатъчна за основни храни 10.11.2023
 Финансовото министерство стовари нова порция административна тежест върху бизнеса 03.08.2023
 Днес ви представяме бр. № 6000 на "Бизнес Индустрия Капитали" - едно добро начало! 02.08.2023
 Кой печели ако държавата задължи работодателите да изплащат трудовите възнаграждения по банков път? 11.07.2023
 Пазарът на хардуер в България 2023q1: за втора година под ръста на БВП. Кои продукти увеличиха обороти, кои потънаха ? 28.06.2023
 Пътят към успеха в професионалното обучение и консултиране: 20 години БИК Капиталов пазар ЕООД - изключителен представител за България на РЕФА-Германия за обученията и консултациите в областта на оптимизацията на производствените процеси 22.05.2023
 Безпристрастно: Изкуственият интелект за МРЗ в България 23.02.2023
 Минималната работна заплата да надмине максималната :) 06.02.2023
 Външнотърговския стокооборот на България и ЕС27 (2002-2021) – постижения и предизвикателства 11.01.2023
 По-важно е не кой, а как управлява Фонда на фондовете 11.10.2022

Бизнес

 Бумът на електронните магазини в България 01.02.2021
 Развитието на софтуерния бизнеси в България - стратегически за страната. 20.10.2020
 България - от страна на розите към страна на лавандулата 11.08.2020
 Разрушителният ефект на COVID-19 върху външната търговия в ЕС през 2020 г. 30.07.2020
 България е сред водещите световни производители и износители на велосипеди в света 23.07.2020
 Водещите експортни сектори на България - електротехника, енергоресурси и машиностроене 30.06.2020
 България е сред 10-те най-големи износители в света на благородни метали (злато), нерафинирана мед, биодизел и пшеница 19.06.2020
 От основен производител, България се превръща във вносител на плодове и зеленчуци 10.06.2020
 Стокообменът на България - тенденции и аномалии 05.06.2020
 Становище на БСК по проект на Закон за уреждане на отношенията, свързани с личните сметки за безналични ценни книжа, водени в централния регистър на ценни книжа от „Централен депозитар“ АД, публикуван от Министерството на финансите за обществено обсъждане 01.06.2020


Издава БИК Капиталов пазар ЕООД, София 1527, ул. Чаталджа 76,
тел. 980-10-90, факс 981-45-67, e-mail bic@bia-bg.com, http://www.bic.bia-bg.com/
Copyright © 1999-2024. Всички права запазени.