Преди дни премиерът Бойко Борисов заяви, че България се отказва от амбициите си да влезе в ERM-2 - крачка необходима за приемането на еврото. Това бе рязък завой от обявените преди това от правителството намерения за приемане на единната европейска валута най-късно до 2014г. До какво ще доведат тези изказвания и какви ще са последствията за България от този ход?
Новината за отказа на страната на този етап да се бори за място в ERM-2 получи широк международен отзвук. Европейската преса веднага побърза да напомни случая със скрития от Гърция бюджетен дефицит и сравни България с южната й съседка като заподозря страната в опит да измами Европейския съюз (ЕС). Мнозина експерти дори предрекоха, че подобни икономически трудности очакват всички източноевропейски държави и, че изненадите тепърва предстоят.
В България реакциите също бяха противоречиви и някои политически партии открито разкритикуваха промяната в българската позиция, определяйки я като грешка. От своя страна, Бойко Борисов заяви, че отказът е показателен за честността на страната и обвини предишното правителство за създалата се ситуация. Какви обаче са последствията за България от този ход?
Във вътрешно-политически план, маневрите на правителството доведоха не само до разногласия в парламента, но и изиграха лоша шега на управляващите от гледна точка на тяхната способност да спазват обявения от тях курс на действия и обещания. Тъй като амбициите за приемане на еврото във възможно най-кратък срок бяха широко разгласени, гласоподавателите видяха отказа от този план като поражение. Самото разкритие, че правителството неуспешно е разчело годишния бюджет накара мнозина да поставят под съмнение неговата компетентност.
Резките промени в икономическата и политическа стратегия на България определено имат негативен ефект и върху имиджа на страната отвъд нейните граници. Чуждестранните инвеститори лесно могат да изтълкуват временния отказ на България от плановете си за влизане в ERM-2 като предвещание за още по-тежки икономически проблеми в страната. В комбинация с неясните и постоянно променящи се антикризисни мерки, които правителството наскоро предложи, страната не дава сигнали, че може да овладее потенциално по-сериозни икономически трусове. Подобни действия на несигурност и чести отклонения от предварително обявени цели могат да разколебаят доста евентуални инвеститори. Този срив в доверието води и до занижаване на кредитния рейтинг на страната, както и до спад в цената на българските държавни ценни книжа. В допълнение на това, още с обявяването на новината за по-големия от предвиденото бюджетен дефицит на страната, еврото и румънската лея паднаха значително и отново демонстрираха колко крехко е икономическото равновесие в Европа.
Спорно е дали, отлагане на въвеждането на еврото само по себе си е негативно за България, но обявяването на отказа от амбициите за влизане ERM-2 наистина не бе печеливш ход. Повечето международни анализатори не отразиха признанията на правителството като благороден жест на искреност, осъзнавайки, че новината е нямало да може да бъде крита дълго. В случая, много по-правилен ход щеше да бъде потвърждение на решимостта за присъединяване към ERM-2, придружено с представяне на новите факти, икономически показатели и проблеми, с които се сблъсква правителството и неговите планове как да се справи с тях.
Критериите за влизане в еврозоната, които включват условия като поддържане на бюджетен дефицит под 3% и ниска инфлация са препоръчителна икономическа политика независимо дали една държава планира да приеме еврото или не. В резултат на това, отказа от ERM-2 не е значителна крачка назад за икономическата стабилност на страната ако тя така или иначе постави тези показатели като своя основна цел и успешно ги покрие. Въпреки това решението на правителство да обяви временно оттегляне на намеренията си за влизане в ERM-2 по начина, по който го стори, ще има значителни последствия за страната особено в краткосрочен план и от гледна точка на потенциални чуждестранни инвестиции. Това от своя страна ще доведе и до по-бавно излизане от кризата и повишена мнителност от страна на ЕС. Именно затова, един от главните приоритети на управляващите за момента трябва да бъде бързото овладяване на бюджета и повече постоянство в политическите решения, в опит възможно най-бързо да възвърнат международното доверие в страната.