В стандарт ли се превръща монополисткия рекет в България?
Жечко Димитров
Още не е преминал милият спомен от „скъпите” топлофикационни счетоводители, които ни обясниха че вместо да се сменят батериите на топломерите, е по добре и трябва да си закупим и инсталираме нови такива срещу някакви си скромни 30-тина лева и на хоризонта се задава следващият монополист, който има мераците да си оправи финансовото положение за сметка на парите, времето и нервите на милиони български граждани. Да кажем „добре дошли” този път и на „В и К”… Каква щедра „услуга” ни предлагат този път? Дават ни възможност на всеки 5 години да си тестваме, закупуваме, инсталираме и пломбираме нови водомери. А за тези, които ползват и топла, и студена вода – ще имат възможността да си купят по 2, 4 или повече, ако имат толкова действащи в момента.
Откъде тръгва всичко? В началото беше законът – Закона за измерванията1. Един невинен чл.43, ал.42 от Закона за измерванията дава правото на Председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор (ДАМТН) със заповед да определи на какъв период време за бъдат проверявани за точност всички водомери в нашата държава. И този „страж” на стандартизацията (тогава се е казвала Ани Тодорова, а сега щафетата е поета от някой си Ангел Ангелов) в България е изпълнил стриктно своята работа като след дълъг, професионален и безпристрастен размисъл е отсякъл със Заповед № А-412/16.08.2004г. на ДАМТП срокът да бъде на всеки 5 години?! Въодушевени от „стандартното” решение на председателя на ДАМТН, „скъпите” монополисти от „В и К” веднага предложиха своята щедра „услуга” на гражданите, която изглежда горе-долу така: 1. по правило в работно време, всеки собственик на имот е длъжен да осигури достъп до водомерите по домовете за да бъдат проверени кога са пломбирани и инсталирани. 2.ако са изминали въпросните 5 години, срещу 25 лв. (на водомер) водомерът се сваля и се изпраща "за замерване в лаборатория", която самите те избират и няма някакъв механизъм за гарантиране на обективност (а вероятно лабораторията се сертифицира от същата тази ДАМТН?). 3. за времето докато се проверява водомер се инсталира "права връзка" и консумацията се замерва "на база". 4. пак в работно време, същият този горд собственик на имот е длъжен да осигури достъп до дома си за да му бъдат монтирани обратно водомерите или бива уведомен, че трябва да си закупи и инсталира нови. 5. закупува си за 50 лв. нов водомер (ако има и топла вода - закупува 2 нови) и си го монтира (или плаща допълнително и за това). 6. пак вика услужливите служители на „В и К” (като внимава пак да е в работно време) да ти го пломбират (естествено срещу скромно възнаграждение). 7. след 5 години всичко се повтаря отново?!
Да замълчим за момент и преклоним глава пред гения на българския законодател и държавен чиновник!
Ако в тази държава е останал един разумен управник, той трябва да си даде сметка, че в ръцете на Председателя на ДАМТН е предоставено едно безконтролно право за злоупотреба с власт, което има огромна цена (пари, време и нерви на милиони български граждани) и е предпоставка за огромна финансова злоупотреба в полза на монополистите от „В и К”-сектора. За драгия гражданин остава задължението да вземе поредния си отпуск за да има удоволствието да ползва услугите на "скъпия" монополист. Необходима ли е цялата тази безумна процедура при положение, че във всеки вход е ясно колко вода влиза през общия водомер, ясни и известни за монополиста „В и К” са показанията на всеки един водомер? Ако има някакво сериозно разминаване между общото и индивидуалното потребление, очевидно че тогава и само тогава се налага в този вход да се потърси откъде идва разликата. Или пък ако се налага, на всеки 5 години да се сменя общия водомер или да се пусне водата и се прецени дали водомера отчита количество или ако един водомер отчита подозрително малка консумация... и т.н. Варианти за преценка дали работи един водомер вероятно може да бъде направена по много начини (все пак не става въпрос за ядрен реактор!), но... Но да дадеш възможност с подписа на един държавен чиновник да отвори врата за милионен бизнес е все едно да оставиш ключовете на вратата и да поканиш любезно поредния грабител в къщи с обява по радиото! Няма такъв човек, не в тази държава, ами на този свят който може да устои на подобно изкушение. Именно заради това е необходима бърза реакция от страна на държавните органи (в частност на уважаваните: Ангел Ангелов – Председател на ДАМТН, регионалния министър Лиляна Павлова, кмета на София Йорданка Фандъкова и т.н.), които да спрат поредното безумие на „Софийска вода” в София, а и на другите „В и К”-дружества по страната. България трябва да спре да бъде мястото, където монополите си имат държава.
1 В сила от 09.11.2002 г. Обн. ДВ. бр.46 от 7 Май 2002г., изм. ДВ. бр.88 от 4 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.95 от 29 Ноември 2005г., изм. ДВ. бр.99 от 9 Декември 2005г., изм. ДВ. бр.36 от 4 Април 2008г., изм. ДВ. бр.82 от 16 Октомври 2009г., изм. ДВ. бр.39 от 20 Май 2011г., изм. ДВ. бр.38 от 18 Май 2012г., изм. ДВ. бр.77 от 9 Октомври 2012г. 2 „Периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията.”
