Българската външна политика 2009-2013: между амбиции и реалност

Теодора Каменова

Публикуването на управленската програма на ГЕРБ предизвика учудващо малко реакции в публичното пространство. Не е ясно дали това се дължи на липсата на доверие, че целите заложени в нея ще бъдат изпълнени, но със сигурност в ситуация на криза е нормално икономическите аспекти от програмата да получат по-голям отзвук. Въпреки това, външнополитическите приоритети представени в нея са също от толкова голямо значение - това ще бъде външната политика на България до 2013 година. Какви се очертават да бъдат те и къде е границата между амбиции и реалност?

Три основни приоритета са заложени във външнополитическия аспект на програмата: активна външна политика, модерна отбранителна политика и активна политика в европейски, регионални и международни инициативи. Всяка от трите части предвижда изпълнението на няколко отделни цели, като за тяхното постигане са посочени редица мерки. Като цяло, програмата често преминава от клишета до направо учудващи амбиции, като например това страната да бъде превърната в „основен фактор за мира и стабилността в региона и света”¹. По-малко амбициозно, но също толкова невероятно звучи и желанието на правителството да утвърди мястото на България „в центъра на европейската политика”. Как точно ще стане това  не е ясно, нито кога тя всъщност е заемала подобна позиция, за да я утвърди. Въпреки това, програмата не е изцяло лишена от конкретност. Тя посочва множество ясни действия и включва доста нови акценти и приоритети, за които преди това е имало значително по-малко гласност.

В първата част на програмата, освен потвържденията затова, че страната ще участва в изготвянето на общи европейски политики в рамките на всички значими  области, от правосъдие до енергийна политика, се виждат и задачи, които са изключително целенасочени и детайлни. Един от проблемите е отново липсата на специфичност по въпроси, като прилагането на Лисабонския договор, но във повечето други сфери правителството се ангажира с ясни цели. Обнадеждаващ е факта, че такива мерки има предвидени, както във връзка с Балканите, така и с Черноморския регион и те включват действия в сферите на инфраструктурата, трансграничния контрол, околната среда и други. В графата „Развитие на евро-атлантическо партньорство като гаранция за мира и глобалната сигурност” също са включени редица конкретни направления. Сред тях са подготовка за присъединяване към Шенген в област „Граници”, обучение на експерти за участие в дейността на работните органи на ЕС и НАТО, както и изготвяне на национална стратегия и адекватни способности за участие в международни мисии, включително на НАТО и ЕС.

Правителството също очертава и приоритети, свързани с глобалната икономика. Измежду тях има ключови, като подпомагане на достъпа на българските производители до пазари извън ЕС, пълноценна роля в международни организации и ефективно участие в международни инфраструктурни проекти. Тези мерки несъмнено за много важни, но те до голяма степен зависят от успеха на цялостната управленска програма и развитието на българската икономика в следващите няколко години. Финансовите трудности, които държавата има в осъществяването на собствените си инфраструктурни проекти пък поставят под въпрос как страната ще заяви участие в международни такива.

Голяма част от външнополитическите акценти на новото правителство са свързани с българите в чужбина, подпомагането на техните общности зад граница, както и улесняването на завръщането им в България. Тези намерения сигнализират за нова инициативност в тази посока, нещо, което не беше достатъчно застъпено преди. Изготвяне на нов законопроект в тази област е определено сериозна крачка, както и предвижданите промени в закона за придобиване на гражданство, обещанието за повече културни инициативи и други проекти, които да допринесат за изготвянето на цялостен подход по тези въпроси. Тази част от програмата е много амбициозна, но и изисква значително финансиране. Предвид целите, които правителството си е поставило в други области ще бъде доста трудно да бъдат намерени ресурси за осъществяването й.

Управленската програма съдържа и доста конкретни стратегии за участие в европейските, регионални и международни инициативи. Роля във формирането на европейска политика в областта на транспорта, както и в глобални инициативи свързани със социалната политика, миграцията, интеграцията и свободно движение на хора, определено изисква предприемането на множество мерки, с които правителството се ангажира, в своята програма. При все това, всички тези бъдещи действия, са изискване от ЕС и други международни организации, а не самостоятелна българска инициатива, която да потвърждава амбициите на правителството, че се стреми да води „проактивна политика”. От друга страна, заявената енергийната политика до известна степен се различава от тази, която досега води правителството. Така например, в програмата се твърди, че България ще участва активно в изпълнението на проекти за транзит на природен газ през територията на страната, а засега официалната позицията на кабинета е, че не знае дали някои от газовите проекти, освен „Набуко”, ще минават през страната.

Новата управленска програма на българското правителство съдържа както някои приоритети, които далеч надхвърлят възможностите на страната във външната политика,  така и конкретни мерки, които са ясни, необходими и реалистични. По-голямото препятствие пред тяхното изпълнение е ограничения бюджет, с който то разполага за това. Дори при оптимистични прогнози за подобрение в икономическата обстановка след 2011, доста от целите може са останат само на хартия. Мерките за съкращаване на разходите, като например предложеното оптимизиране на дипломатическите представителства, от своя страна противоречат на някои от другите поставени задачи като разработването на нови икономически перспективи и пазари извън ЕС, популяризирането на България в чужбина и т.н. Друг проблем пред реализирането на външнополитическата програма, поне на този етап, е липсата на достатъчно подготвени кадри, които да осъществят „активната политика”, която иска да постигне правителството. А първите сигнали, че програмата е издигнала българската външна политика на ново ниво, ще бъдат, когато най-накрая страната стане инициаторка на общоевропейски или регионални предложения и проекти. Докато това не стане, е трудно политиката на което и да е правителство да бъде определена като „активна” или като „основен фактор”, в дадена област, независимо какво пише в програмата му.

¹ Програма на Правителството на европейското развитие на България, стр. 137

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика