Ще остане ли икономическия потенциал на Черноморския регион далечна перспектива за България?
Теодора Каменова
Проведената наскоро среща на Съвета на министрите на външните работи на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество (ЧИС) отново напомни за нуждата от практична и целенасочена политика към региона. Все по-задълбочаващата се криза в Европа е още един сигнал, че възможностите за икономическо сътрудничество, които Черноморските страни предлагат са от голямо значение за българската икономика. Закономерно трябва да си зададем въпроса какво постигна България по време на своето председателство и какво трябва да предприеме за да използва съществуващия икономически потенциал на тази организация?
Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество е един от основните елементи в българската политика към страните от Черноморския регион. На срещата на ниво министри в края на месец май, българският външен министър Николай Младенов приветства Гърция като нов ротационен председател на организацията- функция, която България изпълнява през последните седем месеца.
Според министър Младенов, България, като председател, се е опитала да даде по-практична ориентация на ЧИС и е допринесла за засилване на сътрудничеството между организацията и Европейския съюз (ЕС). Тъй като страната бе координатор на работната група по енергетиката, тя е помогнала за разработването на проекто-стратегията на ЧИС в областта на енергетиката до 2011 г. Българско предложение е и създаването на Регионален инфраструктурен и енергиен фонд и общ план за действие между ЧИС и ЕС в областта на енергетиката. По време на българското председателство също така е приета и съвместна декларация, насочена към развитие на транспорта, проведено е и работно посещение, свързано с мерките за сигурност в района на ЧИС.
Тези инициативи определено са важни за региона, но България можеше да бъде много по-активна и да даде тласък и в други области освен тези, в които тя бе координатор на работна група. Една от тези области е търговията. По данни за 2009 г. на Министерството на икономиката, енергетиката и туризма, както и по-предварителни данни на Националния Статистически Институт (НСИ) за 2010 г., търговското салдо с едни от водещите търговски партньори на България от ЧИС- Русия, Украйна, Грузия и Румъния- не само продължава да бъде отрицателно, но се отчита и сериозен спад в стокообмена като цяло. Световната икономическа криза играе огромна роля за това, но недостатъчно активната българска външна политика не допринася за тази обръщане на тази тенденция.
Въпреки, че България вече не е председател на ЧИС, тя може да продължи да търси възможности за по-задълбочено икономическо сътрудничество. Такива инициативи могат да бъдат различни правни инструменти, които да спомогнат за хармонизиране на търговските отношения между страните от черноморската организация. От голяма важност е и идентифицирането на различни търговски и инвестиционни бариери и търсене на възможности за тяхното премахване като едновременно с това се вземе под внимание българското членство в ЕС и задълженията на страната произтичащи от това. Друга инициатива може да бъде организирането на специализирани събития и семинари, които да допринесат и стимулират търговските отношенията между бизнес средите в държавите от региона.
Едни от най-сериозните критики към ЧИС са мудността на организацията, липсата на значими резултати и реализацията на конкретни проекти. В комбинация със световната икономическа криза, вътрешнополитическите проблеми и двустранни диспути в региона, проблемите пред регионалното сътрудничество съвсем не са малки. Именно поради тази причина България не трябва да разчита единствено на Организацията за Черноморско икономическо сътрудничество, за да развие своите интереси в региона. ЧИС е удобна за преговори платформа, която значително намалява разходите за постигане на редица цели и, която повишава доверието между държавите членки. При все това, темпото, с което се постигат конкретни резултати е наистина неадекватно, вземайки под внимание острата нужда на България да намери бързо нови възможности за сътрудничество с цел излизане от кризата и, което е в съответствие с дългосрочните й национални интереси. Ако страната иска да се възползва от икономическия потенциал на региона тя трябва не само да е по-активна по отношение на инициативите за икономическо сътрудничество в ЧИС, но и да идентифицира страни/група от страни, които смята за приоритетни за своите политически и икономически интереси. Поставянето на конкретни цели по отношение на тези страни и активна политика за тяхното постигане е една от най-необходимите стъпки за правителството. Само в този случай, възможностите, които предлага регионът няма да останат далечна перспектива, или по-лошо- пропуснат шанс.
