България, Румъния и Дунав мост 2 - шанс за развитие, а не конкуренция
Теодора Каменова
Призив за сътрудничество, а не съревнование беше акцентът от срещата между премиерите Бойко Борисов и Емил Бок. Изграждането на Дунав мост-2 може да се окаже доказателство за този нов етап в техните взаимоотношения. Ще успее ли тази дългоочаквана инициатива и защо въпреки всичко, отношенията между България и Румъния в последно време предизвикват именно асоциации за съперничество, а не безпроблемно съседство?
Още в процеса на присъединяване към Европейския съюз, България и Румъния често се дистанцираха една от друга. Именно по тази причина не е учудващо, че преди известно време Букурещ заяви, че двете страни не трябва да се разглеждат заедно що се отнася до влизането в еврозоната. Според Румъния, България не се справя по-добре по отделните икономически показатели нужни за приемането на еврото, независимо, че такава е експертната оценка на институции като Международния валутен фонд и Европейската централна банка. Въпреки, че подобно изказване надали ще повлияе сериозно на българските амбиции, то определено пробужда асоциации за безсмислено съревнование, което не е от полза за нито една от двете държави.
Липсата на координиран диалог между тях ясно пролича и по отношение на „Южен поток”. Докато България се опитваше да вземе решение за политиката си спрямо газопровода, Румъния изненадващо предложи да заеме нейното място в проекта. Изведнъж София се оказа в изключително слаба позиция за каквито и да било преговори с Русия. Нерешителността на България определено изигра голяма роля за тази развръзка, но подобна ситуация можеше да бъде избегната ако между двете съседни страни имаше по добър информационен обмен и желание за сътрудничество. Предвид факта, че и двете държави са членки на Европейския съюз (ЕС) и имат общ интерес за диверсифициране на енергийните доставки към Европа, е учудващо, че между тях нямаше по-усилени предварителни разговори с цел да се намали шанса от подобни изненади.
Друга сфера, в която се оказа, че е имало тихо съревнование между България и Румъния е разполагането на части от американската противоракетна система ПРО. Още в началото на мандата си, правителството на ГЕРБ изяви своето желание да участва е програмата. Оказа, че подобни усилия е имало и от румънска страна и то със значително по-голям успех. България отново се оказа, че не е осведомена за тези развития, а Букурещ единствено обеща, че ще информира по-редовно южната си съседка относно преговорите си със САЩ. В този контекст, Дунав мост-2 определено вдъхва надежди за нов етап в отношенията между двете държави. Проектът е от изключително значение както за България и Румъния, така и за ЕС като цяло, тъй като е част от предвидения Пан-Европейски Коридор IV, който започва от Солун и преминава през София, Видин и оттам в Румъния към Централна и Западна Европа. Той също е и ключов елемент във връзката Дрезден-Истанбул.
Румъния е на пето място както по отношение на износа, така и вноса на България за 2008г., по данни на Министерството на Икономиката, енергетиката и туризма. Изграждането на втори мост между двете е от огромно значение за развитието на икономическите връзки между тях, които имат доста по-голям потенциал от отчитания в момента стокообмен. Проектът е и от изключително регионално значение и значително ще подобри условията във Видин и близките населени места. Ръст в търговията и туризма, намаляване на транспортните разходи, увеличаване на регионалните инвестиции и създаването на нови работни места са едни от най-големите предимства, които ще осигури бъдещият проект. Очаква се също и тенденция за увеличаване както на румънски, така и на други чуждестранни инвестиции в България. Именно затова изграждането на връзката Видин-Калафат трябва да бъде приоритет за правителството.
Въпреки това, бавните действия на София и Букурещ едва не костваха голяма част от финансирането на Дунав мост-2 по програмата ИСПА. Сам по себе си този факт не говори добре за отношенията между Румъния и България и за усилията, които те полагат за развитието на връзките помежду си. За съжаление, временното активизиране на двете страни се дължи единствено на заплахата, че предвидените по инфраструктурния проект пари можеха да не бъдат усвоени и изглежда, че в никоя друга сфера съседните страни не координират добре своите действия и не вземат под внимание своите общи цели като членки на Европейския съюз. Подобно разединение не е от полза на нито една от двете държави. Независимо от тихото съревнование, те трябва да положат повече усилия за промяна в тази насока, защото това е в дългосрочен интерес и за двете страни. Съгласието на Европейската комисия с обединеното искане на България и Румъния да удължи срока за финансирането на Дунав мост-2, може да постави добро начало и да послужи за пример, че не винаги самостоятелните действия са най-ефикасни и, че взаимните усилия могат да доведат до положителни резултати.
