30.07.2009

България-САЩ: изток-запад или право напред

Теодора Каменова

Много български политици се изкушават да разглеждат отношенията с Америка в архаичните рамки на Студената война и изборът Изток-Запад. През 2003г. президентът Георги Първанов правилно улови тази тенденция във вътрешно политически план, казвайки пред списание „Международни отношения”, че някои партии все още се опитват да монополизират връзките със САЩ. Истината е, че каквато и да е историята на българо-американските отношения, естеството на днешните международни връзки е съвсем различно. Те предполагат нова перспектива и разчупване на старите рамки, както и повече яснота по някои ключови въпроси.

Твърденията на някои политици, че само десните партии могат да гарантират добри взаимоотношения със САЩ освен че са неточни, представляват опит за прекалено опростяване на външната политика. През последните години България си извоюва позиция на сигурен и последователен партньор в отношенията с евро-атлантическите си партньори, независимо от смяната на управляващите партии и носените от тях политически “етикети”. България подкрепи мисиите както в Ирак, така и в Афганистан. Признаването на суверенитета на Косово също беше много сериозна, но и изключително трудна стъпка по редица причини. Въпреки това, именно ляво-центристкото правителството призна суверенитета на страната с всички произтичащи рискове и така потвърди посоката на последователност в отношенията си със САЩ. Тези усилия бяха забелязани и благодарността за тях беше изразена не само чрез подкрепата на САЩ по делото с нашите медици в Либия, но и чрез визитата на Джордж У. Буш в България през 2007г. Това беше едва второто посещение на американски президент в България, след това на Бил Клинтън през 1999г., но ясно сигнализира, че отношенията между двете страни се развиват в посока на задълбочаване на тяхното партньорство. Американската посланичка в България- Нанси Макълдауни- също в интервюта преди и след изборите, сложи край на спекулациите, че САЩ имат каквито и да било предпочитания коя партия ще спечели.

Втората заблуда, която потвърждава остарелите виждания за българо-американските отношения е, че страната ни трябва да избира между добри отношения или със САЩ или с Русия. Странното възприятие показва трудностите в разграничаването на новите реалности в международните отношения и старите рамки поставени от Студената война. В години, в които руско-американските отношения са характеризирани от постоянен диалог и стремеж за повече разбиране на многопластовите културни и политически различия между двете страни, България няма интерес да търси полюсни отношения с двете държави. Напротив, тя трябва да демонстрира желание да бъде част от този диалог и търси добри взаимноизгодни отношения и с двете държави.

Широкоразпространено е възприятието, че в България има разположени американски военни бази. Всъщност, в България има български бази, с българско командване, които се използват съвместно от български и американски войници съгласно Споразумението за сътрудничество в областта на отбраната. Взаимното ползване на базите често е обект на спекулации и голяма част от обществото не е запознато с реалния статус на базите, техните функции и дори тяхното местоположение. Съществува неяснота дали във военно-стратегическо отношение България ще бъде елемент от системата за противоракетна отбрана (ПРО), част от която ще бъдат бази в Чехия и Полша.. Българските бази обаче нямат общо с ПРО, макар че могат да бъдат също толкова значими при евентуален конфликт. От военна гледна точка, базите в България, позволяват развитието на една операция напред след като тя вече е започнала и могат да бъдат ключови за нейния успех. Тези бази обаче не са толкова мащабни като въздушната база Рамщайн в Германия или военноморската база в Испания и трудно биха могли да бъдат използвани като стартова точка за операции. Други страни, в които има подобни бази са Босна и Косово.

Някои политически анализатори открито изразяват опасенията си, че българо-американските отношения при президента Обама няма да имат същия интензитет на развитие, защото Източна Европа не е сред приоритетите в заявената от новия държавен глава външнополитическа програма. Логично е, че във време на изключително тежка рецесия, приоритетите на американския президент ще бъдат насочени към Ирак и Афганистан, където се харчат милиарди долари. Държави като Иран и Пакистан, които присъстваха постоянно в предизборната кампания на Барак Обама също поставят фокуса на външната политика в този регион. Всъщност това, че Източна Европа не присъства в листа с приоритети на държавния глава на САЩ е положителен знак, че там вече има функциониращи предпоставки за задълбочаване на партньорството и развитие на политическите и икономическите връзки. Американските инвестиции в България заемат важно място за икономиката на страната ни и до голяма степен са извоювани чрез последователността на българските правителствата, българските участия в Ирак и Афганистан и други стъпки, които не само позволиха на страната ни да стане член на НАТО, но и доказаха нейното пълно право да е такъв.

Българо-американските отношения са толкова динамични, колкото и постоянно променящата се международна обстановка. Тяхното определяне в рамките на остарели разбирания и изкуствено създадени ситуации на избор между изток и запад са не само лишени от смисъл, но и ограничават бъдещите перспективи. Именно затова е важно отношенията между САЩ и България да бъдат ясни и така да се лимитират възможностите за спекулации от страна на партиите както от ляво, така и от дясно.

България-САЩ: изток-запад или право напред

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

България-САЩ: изток-запад или право напред

АрхивБизнес Индустрия Капитали

Общество

Бизнес

Архив
Бизнес Индустрия Капитали