Посещението на българския премиер Бойко Борисов в Турция беше дългоочаквана крачка в обсъждането на редица въпроси в отношенията между двете съседни страни. Борисов и Реджеп Ердоган дискутираха важни теми в сфери като туризма, търговията, строежа на язовир по поречието на Тунджа, взаимната подкрепа за културни паметници пред ЮНЕСКО, членството на Турция в Европейския съюз (ЕС) и компенсациите по Ангорския договор. Какви обаче бяха резултатите от тези разговори по един от ключовите за българската енергийна политика въпроси, а именно строежа на „Набуко”?
Като основен елемент за газопровода, Турция играе изключително важна роля във формирането на бъдещата енергийна карта на Европа. „Набуко” има за цел да доставя природен газ от Каспийския басейн към Западна Европа и по този начин да осигури алтернатива на руския газ. След срещата си с Реджеп Ердоган, българския премиер Бойко Борисов заяви, че и двете страни силно подкрепят проекта и ще бъдат „мотори” за „Набуко”. Турският премиер дори поиска от колегата си да постави пред ЕС въпроса за ускоряване на енергийната диверсификация на Европа и Борисов заяви, че е готов да се ангажира с това. Тези изявления определено сигнализират за нов тласък по проекта и за нова по-активна енергийна политика на българското правителство. По-внимателен поглед обаче показва, че един от „моторите” на проекта до голяма степен го придвижва назад, а не към бъдещата му реализация...
От известно време насам, много от усилията на Турция са насочени към това страната да се превърне в стратегически енергиен център- и те наистина са ползотворни. Една от целите, които страната иска да постигне чрез това е членство в Европейския съюз. Ако Турция се утвърди като ключов кръстопът за енергийната политика на Европа, страната ще може успешно да окаже по-голям натиск върху ЕС за ускоряване на процеса за нейното членство.
Още през август миналата година, Турция подписа споразумение с Русия за изграждането на смятания за конкурентен проект „Южен поток”. Експерти предвиждат, че строителство му може да започне още през есента на 2010г, което означава, че той със сигурност ще изпревари „Набуко”. Така финансирането на подкрепяния от ЕС газопровод ще се окаже истинско предизвикателство, а нужните количества газ трудни за осигуряване. Особено важна роля за това играе споразумението между Турция и Азербайджан за доставки на природен газ. Цените, за които са се договорили двете страни правят транзита на туркменски газ през Азербайджан неизгоден, а това директно афектира проекта „Набуко”.
Последната среща между Владимир Путин и Реджеп Ердоган през януари 2010г. потвърди турската подкрепа за „Южен поток”. На пресконференция премиерът на Русия заяви, че Турция е подкрепила всички големи руски енергийни проекти, газови, петролни и ядрени. Резултатите от тази среща задълбочиха съмненията на повечето експерти, че „Набуко” въобще някога ще стартира и затвърдиха някои предположения, че Анкара се стреми да увеличи своето влияние в Средна Азия и Близкия изток.
Действията на Турция рефлектират желанието й на всяка цена да попадне във възможно най-изгодна позиция за определяне на бъдещата енергийна политика на Европа. Тя изказва подкрепа както за „Южен поток” така и за „Набуко”, като в същото време не обръща гръб и на изток и оставя отворена възможността за сътрудничество с Иран и за интеграция в Шанхайската организация за сътрудничество (ШОС). Подобна заплетена политическа игра обаче, може да доведе до неочаквани последствия дори за самата Анкара. Чрез действия като подкрепата си за „Южен поток”, който много вероятно ще замрази „Набуко” за неопределен период от време, страната трудно може да спечели доверието на Европа, а още по-малко прозвището „мотор” за проекта „Набуко”. Това е урок и за Европа. Тя не успя да реагира навреме на динамичните промени в геополитическата ситуация и ще се окаже двойно по-зависима в своята енергийна политика и без много място за маневри в преговорите за членство на Турция. В този контекст, оптимизма от срещата Борисов-Ердоган и в частност ентусиазма относно „Набуко” със сигурност ще намалее и е малко вероятно да доведе до големи промени в шансовете за бъдещата реализация на газопровода.