Достатъчно радикална ли е новата реформа в българското висше образование?

Теодора Каменова

Според министърът на образованието и науката, Сергей Игнатов, новият закон свързан с промените във висшето образование е „най-голямата реформа, правена през последните 20 години”. Ще успее ли тази инициатива да приближи България към европейските цели за „интелигентен, устойчив и приобщаващ растеж” или е твърде малка крачка в сравнение с проблемите, пред които е изправена образователната система в страната?

Нуждата от реформи в областта на образованието, особено в България, е повече от ясна: то е една от най-важните предпоставки за реализация на пазара на труда, а повишените нива на заетост от своя страна спомагат за дългосрочни цели като намаляването на бедността в една държава. Високите образователни нива са също така ключови за развитието на научноизследователска дейност и създаването на нови технологии, които са жизненоважни за развиването на всяка съвременна икономика. Именно затова една от основните цели, които Европейският съюз (ЕС) си постави за следващото десетилетие е увеличаване на процента хора, които за придобили висша образователна степен.

Водеща европейска инициатива в тази област е „Младеж в движение”. Програмата обхваща различни аспекти, като един от стремежите на Европейската комисия (ЕК) е модернизация на висшето образование, включително чрез съпоставяне на резултатите на университети и образователните нива в глобален контекст. Европейската стратегията включва и няколко препоръки на национално равнище към държавите членки. От една страна, те трябва да осигурят ефективно инвестиране в образователните системи на всички равнища: от предучилищна възраст до висше образование. Необходимо е също така да се повиши отвореността и пригодността на образователните системи, като се изградят национални квалификационни рамки и се съгласуват по-добре образователните резултати с нуждите на пазара на труда. До каква степен новата реформа в българското образование е крачка напред към тези препоръки и към цялостно подобряване на висшето образование в България?

Най-голямата промяна според министър Игнатов е, че всеки университет ще създаде и ще се развива по свой правилник. Подобна независимост определено би била полезна, но зависи от едно много важно условие и то е желанието за реформа на академичния състав в даден университет. Ако от тази страна няма желание за въвеждане на такава, то това изменение в закона има малко смисъл. Без ясна рамка, която да определи основните критерии за статута на един ВУЗ, собствения правилник няма да допринесе с нищо за подобряване на образователната система. Подобна рамка може да дефинира различни условия от които да зависи статута на дадена институция. Пример за това могат да бъдат: развиване на научноизследователска дейност,  сътрудничество с чуждестранни университети и преподаватели, програми съобразени с конкретните изисквания на работния пазар и бизнеса, включително въвеждане на нови специалности, както и такива за хора, които искат да повишат своята квалификация след като вече са придобили известен работен стаж.

Други изменения в закона включват възможността човек бързо да придобие докторска степен. Освен съкращаването на редица срокове, ще има и жури с повече външни хора при защитата на дисертация, а също и чуждестранни учени в неговия състав. Новото жури ще замести досегашната Върховна атестационна комисия (ВАК), критикувана от много хора като архаична структура. Друго изискване е, за доцент и професор, да се кандидатства със специализирани трудове във външни издания. Тези промени действително са крачка към модернизацията на българското висше образование и ще бъдат полезна справка за нивото на кандидатстващите в много по-глобален аспект, а не само в национален мащаб. Те също гарантират повишена обективност при вземане на решения от оценителната комисия.

Приетият в парламента Закон за развитието на академичния състав също така цели да създаде състезателна среда сред университетите в страната, като първите 15 ще получат различно финансиране, включително и за отделни специалности, в които те са най-добри. Очаква се през май месец независима агенция да започне оценяване на научния потенциал на висшите учебни заведения, на нивото на студентите и тяхната реализация. Тази мярка е може би една от най-значимите за подобряването на образователната система в България и приближаването й до световните стандарти, защото ще създаде условия на конкуренция. Подобна среда, може да има положителен ефект върху вузовете и върху тяхната преподавателска и научноизследователска дейност.  

Опитът за реформа в българското висше образование е нужен и навременен. Той се налага не само, защото като част от ЕС страната трябва да е в крачка с целите, стандартите и нововъведенията приети от Съюза, но и защото от това, до голяма степен, зависи бъдещото развитие на България. Притеснително е обаче, че приетите нововъведения са определени като „най-голямата реформа, правена през последните 20 години”, защото те не са нито радикални, нито са значима крачка напред в тази област. Голяма част от мерките описват процедурите по придобиване на различни научни степени- нещо, което отдавна е стандартизирано в редица европейски държави и е много закъсняло въведение, което само напомня колко дълго време не е реформирано висшето образование в България. Положително е, че някои от нововъведенията поставят образованието в страната в международен контекст, но тези промени също са само частични. Пример за това е, липсата на ясни критерии за признаване на българските дипломи в чужбина, както и чуждите дипломи в България, включително тези от Европейския съюз. От новите реформи също така не става ясно и какви стъпки се предприемат за по-добро съгласуване на образователните резултати с нуждите на пазара на труда, а това е един от главните елементи на общата европейска стратегия. Той е и ключов за българската икономика, която има остра нужда от добре подготвени кадри.

Залогът при евентуален неуспех на тези реформи е твърде голям и последствията за България в дългосрочен план ще са изключително негативни. Има реална опасност тенденцията млади хора да предпочитат чужди университети, което често е прелюдия към търсене на възможности за реализация в чужбина, да стане още по-силно изразена. Единствено след въвеждането на по-всеобхватни мерки, които да вземат под внимание тези пропуски и всички заинтересовани страни, България ще успее да се приближи към европейските цели.

 

Общество - всички публикации

Архив
Бизнес Индустрия Капитали

Коментарна рубрика