![]() | ![]() | |
![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
![]() ![]() | |
![]() |
![]() | |
![]() | ||
15.05.2010 Какво липсва в „анти-кризисната” рецепта?
В контекста на задълбочаващата се криза в Европа, неяснотата свързана с мерките на българското правителство придобива все по-сериозни измерения. Досега "анти-кризисните" мерки бяха променяни многократно, дори в рамките на един единствен ден, а това неминуемо доведе до объркване както в бизнес средите, така и сред обикновените хора. Нуждата от ефективни действия е неоспорима, но кои аспекти остават на заден план в стратегията на правителството? Краткосрочни срещу дългосрочни мерки До момента, мерките предложени от правителството са съсредоточени главно в краткосрочна перспектива. Пример за това бяха плановете за увеличаване на ДДС, данък „лукс” и други видове данъци, които имат за цел да намалят бюджетния дефицит и да доведат до известно стабилизиране в приходите. Подобни мерки обаче, ако не бъдат добре обмислени, включително вземайки под внимание как това би се отразило в по-далечен период, могат да доведат до много сериозни последствия. Ефикасни краткосрочни мерки разбира се са нужни, но правителството не трябва да оставя на заден план дългосрочните цели за развитието на страната. Една от тези цели е увеличаване на притока на чужди инвестиции. Стратегия в тази посока би имала изключително положителен ефект върху страната не само в краткосрочен, но и в дългосрочен план. Изследване на Ernst & Young показва, че факторът „България- член на еврозонота” съвсем не е в челните позиции за определяне на инвестиционната привлекателност на страната според потенциалните инвеститори. Въпреки това, именно в името на тази цел правителството е готово да приеме мерки с потенциално опасни последици, като вдигането на ДДС, за да намали на всяка цена размера на бюджетния дефицит. Всъщност, според изследването, инвеститорите са посочили като едни от най-важните условия заличаване на корупцията, олекотяване на бюрокрацията и подобряване на комуникационната инфраструктура. Може би именно тези фактори трябва да се превърнат в приоритет на правителството, не само, за да излезе България от кризата, но и за да увеличи конкурентоспособността си в Югоизточна Европа. Гърция и банковия сектор Преди по-малко от месец, Европейския съюз (ЕС) обсъди мерки за предотвратяване на нов срив в банковата система. Доколко България успя да избегне най-големите сътресения в този сектор все още не е напълно ясно. Дори някои големи трусове да са били избегнати успешно в пика на кризата, това съвсем не означава, че анти-кризисната стратегия на правителството не трябва да обхване и този аспект. Това е особено важно, още повече сега, когато кризата в Гърция приема все по-заплашителни размери. Много икономисти предвиждат тежки последици върху съседните на Гърция страни, в това число и България. Освен ефектът върху износа на страната, трябва да се вземе и под внимание фактът, че голям процент от банковия сектор е обвързан с Гърция. Именно затова анти-кризисните мерки на правителството не трябва да оставят на заден план мерки, които да вземат под внимание сценарий, в който банковия сектор може да има нужда от бърза и конкретна помощ. В тази връзка, една от мерките, обсъдени на заседанието на ЕС, предлага минимална такса върху различни банкови транзакции, с цел образуване на резерв, който може да бъде използван в случай на криза в банковия сектор. Подобна мярка разбира се крие риск да поощри по-рискови банкови операции, но в контекста на сегашната пазарна несигурност и научените от кризата уроци, тази вероятност е значително по-малка. Подобен ход обаче би предпазил данъкоплатците от това да поемат тежестта от евентуален банков колапс, за който те не носят директна вина и представлява една разумна анти-кризисна мярка. Външна политика Въпреки някои сигнали за активизиране на външно-политическите инициативи на България, в ситуация на криза усилията трябва да бъдат още по-интензивни и целенасочени. От една страна правителството трябва да търси различни начини за сътрудничество с цел намаляване на търговския дефицит, който в момента е едно от най-големите предизвикателства, пред които е изправена страната. Напредък в това отношение е ключов за излизането на България от кризата. От друга страна са нужни и по-конкретни и усилия в политиката спрямо Черноморския регион. Това е район от изключително значение за бизнес и търговските отношения на България и правителството не трябва да пренебрегва икономическото му значение за страната. От голяма важност е и постигане на по-голяма ефективност при усвояване на еврофондовете, които да спомогнат за осъществяването на ключови за страната проекти. Това е един от най-лесните начини за България да съкрати разходи в редица области свързани с администрация, инфраструктура, регионално развитие и други. Една целенасочена и ясна стратегия за използване на външната политика като инструмент за преодоляване на кризата, трябва задължително да присъства във всеки анти-кризисен план. Във време на криза е необходимо всяко правителство да предприеме бързи и ефективни мерки за преодоляване на негативните последици от трудната икономическа обстановка. Досегашните опити на правителството обаче поставиха много въпросителни относно цялостната стратегия на България за излизане от кризата. Няколко по-всеобхватни мерки, могат да помогнат на страната да постигне прогрес както в краткосрочен план, така и в бъдеща перспектива. Ползите от тези мерки могат да доведат и до много по-дълготрайни резултати като увеличаване на чуждите инвестиции, подобряване на търговското салдо и омекотяване на последствията от евентуални банкови сътресения. За да бъде наистина ефективна, една „анти-кризисна рецепта трябва да включва ясно изразени всички тези фактори. Общество - всички публикации ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() ![]() |
Архив |
Коментарна рубрика |
---|