България има най-голям ръст на разходи за отбраната през 2019 г. от всички европейски страни, отчита информационно-аналитичната агенция Jane`s в своя годишен доклад за изменението на военните разходи. Ръстът на българския бюджет за отбрана е 125%, "което е свързано с плащането през август за осем изтребителя F-16 Block 70". Общото ниво на военните разходи на страните по света е надвишило $1.8 трлн. през 2019 г. "Този резултат до голяма степен е обусловен от ръста на парите за отбрана на европейските страни", отбелязва Jane's. Все пак общият световен ръст на разходите за отбрана през 2019 г. е едва 1%, в сравнение с 6% за 2018-а. През миналата година 10 страни от алианса - България, Великобритания, Гърция, Латвия, Литва, Полша, Румъния, САЩ, Франция и Естония, са достигнали ниво на военни разходи 2% от БВП.

София остава най-голямата областна икономика в страната с около 40% от брутния вътрешен продукт (БВП) на България, според Доклад “Икономически и инвестиционен профил на София 2019” на Общинската агенция за инвестиции. Икономиката на София се характеризира и със значително по-висока от средната за страната инвестиционна активност. По последни данни около 40% от разходите за дълготрайни материални активи и половината от преките чуждестранни инвестиции са направени именно в столицата. Към края на 2018 г. София е привлякла 13 млрд. евро чужди инвестиции или около 9800 евро на човек от населението, което е близо три пъти повече от средната стойност за страната.

Бившето училище „Христо Ботев” в село Присово се продава на конкурс от Общинската агенция за приватизация. То е строено през далечната 1950 г., но отдавна е затворило. Освен сградата има и двор от 3 дка. Цената му, определена с решение на Общинския съвет, е 404 хил. лв. без ДДС. По правило 20 на сто от парите по сделката остават за селото. Продавачът поставя условия най-малко десет години да се развива като социален център, и то основно като старчески дом.

Бългapcĸaтa ІТ гpyпa "Teлeлинĸ бизнec cъpвиcиc гpyп" AД щe излeзe нa Бългapcĸaтa фoндoвa бopca дo ĸpaя нa янyapи мeceц 2020 г. Koмпaниятa нямa дa yвeличaвa ĸaпитaлa cи, a щe ocъщecтви тaĸa нapeчeнoтo втopичнo пpeдлaгaнe нa aĸции, в paмĸитe нa ĸoeтo нacтoящитe aĸциoнepи щe пpoдaдaт чacт coбcтвeнocттa cи. Мaжopитapният coбcтвeниĸ и ocнoвeн пpoдaвaщ aĸциoнep Любoмиp Mинчeв и ocтaнaлитe пpoдaвaщи aĸциoнepи щe пpeдлoжaт aĸциитe cи пpи минимaлнa цeнa oт 7,60 лeвa зa бpoй. Mинчeв, Cпac Шoпoв и Ивo Eвгeниeв възнaмepявaт дa пpoдaдaт дo 30 пpoцeнтa oт cъщecтвyвaщитe aĸции нa ĸoмпaниятa (или 3,75 млн. бpoя) дo ĸpaя нa 2020 г. Te ca пoeли aнгaжимeнт дa нe пpoдaвaт нa цeнa пoд 7,60 лeвa дo ĸpaя нa 2021 г. зa Mинчeв и дo ĸpaя нa 2020 г. зa ocтaнaлитe двaмa. Дo ĸpaя нa нacтoящaтa гoдинa бpoят нa aĸциитe, пpeдлoжeни зa пpoдaжбa чpeз Бългapcĸaтa фoндoвa бopca, нe мoжe дa нaдxвъpли 3,75 млн. бpoя. "Teлeлинĸ бизнec cъpвиcиc гpyп" AД oбeдинявa ĸoмпaнии c oфиcи в Бългapия и Зaпaднитe Бaлĸaни и ĸлиeнти в нaд 30 cтpaни.

Фондът за подкрепа и насърчаване на микро-, малък и среден бизнес в община Крумовград, който златодобивната компания "Дънди прешъс металс Крумовград" създаде в средата на миналата година, избра първите шест проекта, които ще получат финансиране. Те са разработени от 5 компании, като общата сума, която се отпуска, е близо 744 хил. лв. Половината от средствата са грантово финансиране, а останалата част е гарантиран кредит, осигурен от партньора на компанията Райфайзенбанк. Проектите ще доведат до създаване на 17 нови работни места, което е основната цел на фонда. Резултатите показват, че в първия кръг финансиране получават съществуващи компании, които да разширят бизнеса си, макар че фондът е отворен и за изцяло новостартиращи предприятия. Два проекта ще бъдат финансирани на "Орегано БГ". Компанията има оборот за 2018 г. 277 хил. лв. Занимава се с производство на етерични масла, а по-късно добавя към дейността си и преработка на зеленчуци, които изкупува от местни производители. В тези две сфери са и финансираните проекти. Финансиране ще получи и "Тим плюс", която се занимава с продажба, монтаж и сервиз на климатични инсталации и производство и монтаж на PVC и алуминиева дограма. Приходите й за 2018 г. са 57 хил. лв.

Пътностроителната компания „Пътни Строежи ВТ“ успя да се пребори за една от най-големите обществени поръчки на Община Велико Търново. Дружеството, което в момента завършва обхода на Габрово до бъдещия тунел под Шипка, ще оперира с бюджет до 12 млн. лв с ДДС общински средства до 2023 година. Процедурате в за четиригодишен период, за да могат директно да възлагат дейности в случай на нужда, без да правят нови тромави поръчки, обвързани със срокове. Крупната сума е планирана за различни видове ремонти на улици и тротоари, аварийни дейности при свлачища, реконструкция и ново строителство на територията на областния център и в населените места, както и поддръжка на уличната инфраструктура и запълването на дупките, които вече са характерни само за новата част. Три фирми достигнаха до крайната фаза в процедурата. Две от тях са дисквалифицирани заради несъответствие на документацията и пропуски при изготвянето й, както и заради несъобразяване с условията. Една от тях е „ПСТ – ГРУП“.Сред кандидатите е била и „Пътища и мостове“ – Варна.

България и Шумен, където се намират едни от най-големите турски инвестиции, са важни за Турция, каза генералният консул на Република Турция в Бургас Сенем Гюзел. Близо 1 млрд. евро са вложенията на турски фирми в България, а само за първото полугодие на 2019 г. турски компании са инвестирали 23 млн. евро у нас, заяви министърът на икономиката Емил Караниколов в средата на ноември 2019 година. България е на трето място след Германия и Русия по брой посещения от страна на турските граждани. В същото време Турция е четвъртият входящ пазар по брой туристически посещения у нас за периода януари-ноември с 594 948 туристически визити. "Алкомет" АД е най-големият български производител на широка гама от алуминиеви валцови и пресови продукти. Структурата на акционерния капитал на дружеството включва 58 различни фирми, притежаващи 99.10% от книжата с право на глас, и 2493 индивидуални инвеститори с дялов капитал 1 процент. Основните акционери в дружеството са "Алуметал" АД с 73.25% и FAF Metal SanayII ve ticaret AS с 16.86 процента. "Алкомет" АД продължава да инвестира, като с новата иновативна Hybrex преса за производство на специални алуминиеви профили, въведена през миналата година, фирмата ще навлезе и в сектора на автомобилната индустрия.

Нови чуждестранни институционални инвеститори записаха 2,6 млн. нови дяла в българския ETF върху SOFIX на стойност 2,5 млн. лв., съобщиха от УД Експат Асет Мениджмънт. Това е станало в края на декември 2019 г. и на 7 януари 2020 г. след засилени обороти на Франкфуртската борса. През септември 2019 г. чужди инвеститори записаха 410 000 дяла от Expat SOFIX ETF. През януари и март 2019 г. фондовете за основните индекси на Хърватия и Словения получиха вложения от по 3 млн. лв. През последните три седмици чуждестранни инвеститори вложиха общо 6,1 млн. лв. в ETF-ите на Експат, сред които в индексния фонд за България 2,5 млн. лв., за Румъния 2,5 млн. лв., за Чехия 500 хил. лв. и за Унгария 544 хил. лв. След тези нови привлечени средства общата капитализация на 11-те индексни борсово търгувани фонда на Експат за Централна и Източна Европа достигна нов връх от 36,5 млн. лв. В същото време Националният договорен фонд Expat Bulgaria Short SOFIX, който е създаден да следва „инверсно“ основния индекс на БФБ, ще започне да се търгува на борсата в сряда, 15 януари 2020 г. Целта му е точно обратната на „дългия“ ETF, следващ индекса SOFIX.

Британският парламент одобри споразумението за напускане на Европейския съюз (Брекзит). Това стана ясно след гласуване в Камарата на общините, на трето четене. Сделката мина с голямо мнозинство от 99 гласа, но без нито един глас "за" от лейбъристите. 330 депутати гласуваха в подкрепа на новия законопроект за оттегляне, а 231 гласуваха "против". Сега документът ще бъде разгледан в Камарата на лордовете. Припомняме, че по-рано, главният преговарящ на ЕС за Брекзит Мишел Барние обяви, че Брюксел ще продължи да изпълнява плана си при евентуално излизане на Великобритания от Общността без сделка в края на 2020 година. ЕС ще продължи да се подготвя за евентуален Брекзит без сделка в края на 2020 г., подчерта той. Това може да се случи, ако Великобритания и ЕС не успят да постигнат търговско споразумение до края на годината, което ще доведе до прекъсване на отношенията без сделка, защото британското правителство изключва удължаване на преходния период.

Митата, които президентът на САЩ Доналд Тръмп наложи на търговските си партньори от февруари 2018 г. до днес, са стрували на американските компании 46 млрд. долара, показва анализ на Департамента по търговия. Щатският износ на стоки е намалял рязко заради наложените тарифи в отговор на действията на Тръмп. Най-голямата част от допълнителните разходи - 37.3 млрд. долара, произтекли от увеличените тарифи, са произлезли от мита върху продукти за Китай, разкрива базираната във Вашингтон консултантска фирма Trade Partnership Worldwide, която калкулира разходите за мита до ноември 2019 г. Износът на американски стоки, на които са им наложени мита от Китай и други страни, е намалял с 23% в периода ноември 2018 - ноември 2019 г. в сравнение с 2017 г., когато тарифите все още не бяха влезли в сила. Дори след изтичане на тези тарифи, експортът не може да възстанови предишните си нива, заявява вицепрезидентът на Trade Partnership, Дан Антъни. Данните показват още, че дефицитът в търговския баланс е най-ниският в последните три години.

Китай за първи път ще позволи на чуждестранни компании да проучат и добиват нефт и газ в страната, отваряйки индустрията за фирми, различни от държавните енергийни гиганти. Министерството на природните ресурси обяви, че промяната на политиката ще влезе в сила на 1 май и ще се отнася само за регистрирани в страната фирми с активи над 43 млн. долара. Това ще важи и за местните компании, които отговарят на същите критерии за активи. Китайските власти ще издават разрешителни за добив за пет години с възможност за подновяване за същия период. „Китай ускорява секторната реформа поради нарастващите опасения за енергийна несигурност“, казва Джу Кунфен, от анализаторската компания IHS Markit, „Витализирането на индустрията чрез диверсификация на участниците, включително чуждестранни и частни инвеститори, е в центъра на тази реформа“, добавя той. Китай сега внася 70% суров нефт, който рафинира, и почти половината от потреблението на природен газ, а държавните фирми са изправени пред трудна битка за увеличаване на резервите и производството извън Китай на фона на нарастващите геополитически рискове.