Предвид изискването за участие на българския лев в ERM II за минимум две години и обичайния срок за оценка от 6 до 12 месеца, то България може да приеме еврото най-рано през януари 2024 г., обяви международната рейтингова агенция "Фич" (Fitch Ratings) след като потвърди дългосрочния кредитен рейтинг в чуждестранна и местна валута ‘BBB’ със стабилна перспектива за България. Стабилната перспектива отразява степента на икономическа устойчивост срещу пандемията от коронавирус, дължаща се на дългогодишната фискална стабилност, значителните по размер международни валутни резерви и възможността за съществени трансфери от ЕС през прогнозирания период. Влизането на страната във Валутния механизъм II (ERM II) и постепенният процес по подготовка за приемане на еврото също ще спомогнат за поддържането на макроикономическа и фискална стабилност в контекста на негативните рискове пред растежа и нарастващата политическа несигурност, твърди още "Фич".

447.2 хил. български граждани са реализирали туристически пътувания през второто тримесечие на 2020 г. по време на извънредното положение и последвалата епидемична обстановка в страната заради пандемията от коронавирус. 92.7% от тях са пътували в страната, а 6.8% - в чужбина, отчита НСИ. 0.5% са пътували както в страната, така и в чужбина. В сравнение с първото тримесечие на 2019 г. общият брой на пътувалите намалява с 63.3%. Преобладаващата част от туристическите пътувания в чужбина са били с цел „почивка и екскурзия“ - 81.4%, докато тези, реализирани в страната със същата цел са 44.5%, а с цел „посещение на близки“ - 44%. Средният разход при пътуване с лична цел на едно лице е 176.46 лв. в страната и 497.95 лв. в чужбина.

4 млн. лв. помощ за плащане на заплатите на 2676 работници е получил производителят на санитарен фаянс “Идеал Стандарт-Видима”, обявиха от Националния осигурителен институт. Преведените на завода пари са заплатите само за юли, а по схемата фирмите имат право на помощ за три месеца. Още при първото плащане по новата схема са платени 18,2 млн. лв. на 285 компании за заплатите на 17 047 работници. Държавата продължава да плаща 60% от заплатата и същия дял от осигуровките, както и в началото на схемата през март. При предния дизайн на мярката заради ограниченията за 6 месеца бяха дадени на бизнеса само 185 млн. лв. за заетостта на 177 хил. работници. В новия транш към бизнеса има още три плащания за по над 1 млн. лв. на компания. 1,7 млн. лв. са дадени на производителя на чаши “Пашабахче”, 1,5 млн. лв. - на производителя на кранове и подемни машини “Палфингер”, а 1,2 млн. лв. - за производителя на хидравлични двигатели и спирачки за автомобили “М+С Хидравлик”.

"Лодис инвест", която произвежда млечни продукти под бранда Lacrima, има нов собственик. Дъщерната на "Булгартабак холдинг" бивша цигарена фабрика "Благоевград БТ" е продала 100% от компанията на "Евро инвестмънт холдинг". Това е дружество на иракчанина с български паспорт Муханнед Наджим Абдуллах ал Нуаими, докато собствеността в "Булгартабак" опира до няколко дружества (предимно от Обединените арабски емирства). Купувачът е известен най-вече като краен собственик на оръжейния търговец "Аполо инженеринг", чийто бизнес в периода 2014 - 2017 г. е сумарно близо 1 млрд. лв. оборот и над 150 млн. лв. печалба. Според Търговския регистър договор продажбата е станала на 6 юли 2020 г.

Синдиците на КТБ Донов и Маринова са предложили за публична продан вземания по кредити, отпуснати на „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД (фирмата е в производство по несъстоятелност), чието задължение надхвърля 46 млн.лв. Бъдещият купувач ще се сдобие с пет хотела в българските курорти - Банско, Пампорово, "Златни пясъци", "Свети Константин и Елена“, Хисаря. Търгът е насрочен за 25 август 2020 г. Първоначална цена за всички вземания също е 5.9 млн. лева. КТБ е основен кредитор на собственика на хотелите - „Сана Спейс Хотел Хисаря“ АД , а цената на продаваното задължение се е „сринала“ около осем пъти - от над 46 млн. лв. до 5.9 млн. лева. В тази сума влизат и директни кредити към собственика на капитала - „Корси маунтин рисорт“ АД, по които собственикът на хотелите е встъпил в дълг. Останалите хотели са „Къща „Калина“ в Банско, „Белмонт“ - в курорта Пампорово, „Глициния“ - в курорта „Златни пясъци“ и „Сана“ - в комплекс „Св. св. Константин и Елена“ във Варна.

Комисията за финансов надзор одобрява следните промени в състава на Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите: Освобождава Теодора Якимова-Дренска като Председател на Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите, поради изтичане на мандата. Избира Петя Хантова – Георгиева за Председател на Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите с мандат пет години. Освобождава Тома Каврошилов като член на Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите, поради изтичане на мандата. Избира Петко Кръстев за член на Управителния съвет на Фонда за компенсиране на инвеститорите с мандат пет години. (КФН)

Съветът на директорите на „Монбат“ АД предлага да не се гласува дивидент на свиканото за 18 септември 2020 г. редовно годишно общо събрание на акционерите. Така ще бъде нарушена деветгодишна традиция по разпределянето на дивидент. През 2019 година бе разпределен брутен дивидент от 0,10256 лв. на акция. Съветът на директорите предлага печалбата за 2019 г. в размер на 6 980 700,06 лв. да бъде отнесена във фонд Неразпределена печалба от предходни години. В същото време се предлага на акционерите да бъде разпределено допълнително възнаграждение (т. нар. бонуси) от 500 хил. лв. между членовете на Съвета на директорите, които са девет лица. С друга точка от дневния ред се предлага освобождаване от Съвета на директорите на 5 лица и назначаването на 3 нови, с което състава му ще намалее до 7 лица. За освобождение са предложени Атанас Бобоков, Пламен Бобоков , Николай Тренчев, Александър Чаушев и Стоян Сталев. За нови членове са предложени Чавдар Данев, Петър Петров и Димитър Костадинов.

Публичният дълг на Великобритания за първи път надхвърли 2 трилиона паунда, сочат официалните данни за юли месец, публикувани в петък, предава Reuters. Това се случва в момент, когато правителството увеличи публичните разходи в опит да подпомогне икономиката в коронавирусната криза, а междувременно данъчните приходи паднаха. Новината идва и след като през месец май дългът на правителството надхвърли БВП на страната за първи път от над 50 години. Нетният дълг, без да се отчитат публичните банки, е нараснал до 2.004 трлн. британски лири (2.66 трлн. долара). Това е увеличение с близо 230 млрд. паунда от юли 2019 г. и се равнява на 100.5% от БВП на Великобритания, най-високо отчетеният процент от 1961 г. насам. Вземането на заеми през периода април-юли (първите четири месеца на финансовата година) нарасна до 150.5 млрд. паунда, което е почти три пъти повече от поетия от правителството дълг през предходната финансова година като цяло, уточняват от Службата за национална статистика. Днешните данни са остро напомняне, че с времето трябва да върнем публичните си финанси към устойчива основа, което ще изисква вземането на трудни решения“, каза финансовият министър Риши Сунак.

Стойността на сделките с бизнес имоти в САЩ, които от дълго време са най-активният пазар за трансакции, изостава от тази в Европа през второто тримесечие, тъй като пандемията от COVID-19 е нанесла по-тежък удар на Америка, сочат данни на Real Capital Analytics, цитирани от Bloomberg. Сделките за бизнес имоти в САЩ изостават от европейските трансакции с 19 млрд. долара през второто тримесечие въз основа на анализ на трансакциите на стойност от 10 млн. долара нагоре. Първоначалните данни за юли показват продължаващ двуцифрен спад на обема в САЩ спрямо година по-рано. „С влошаването на ситуацията с общественото здраве в САЩ инвеститорите са изправени пред по-голяма несигурност около гарантирането на бъдещи приходи от имот“, коментира Джим Костело, старши вицепрезидент на Real Capital. „Социалните спасителни мрежи в европейските страни може да изглеждат по-скъпи, но във време на криза също така може да помогнат на инвеститорите да разберат как ще бъдат разпределени икономическите загуби“, допълва той.

Японският производител на стомана Tokyo Steel възобнови износа към Китай за първи път от 10 години насам, благодарение на нарастващото търсене на метала предвид множеството инфраструктурни проекти, които се разработват в най-силната азиатска икономика, съобщава Nikkei Asia Review. Китайският внос на стоманени материали през юли се утроява до 2,61 млн. тона спрямо година по-рано, което повиши цената на суровината в целия свят. Китай налива пари в своята икономика, за да се справи с щетите, нанесени от разпространението на коронавируса. Това води до сериозен скок на инфраструктурните проекти в страната. Китай отдавна е обвиняван в наводняване на пазара на стомана, причинявайки глобално свръхпредлагане. Сега страната се превръща в силен купувач на суровината. Износът на Tokyo Steel за Китай в края на юли включва предимно материали от общо предназначение, които могат да бъдат използвани при строителството на пътища и къщи. Това е първият износ на стомана от Япония за Китай от май 2010 г., като са сключени договори за доставка за септември за около 100 000 тона.