Министерството на финансите се готви да изтегли нови 200 млн. лева заем. На 24 февруари 2020 г. Българска народна банка ще проведе аукцион за продажба на лихвоносни съкровищни облигации със срочност десет години и шест месеца (3 836 дневни) от отворен тип с фиксиран лихвен процент от емисия с падеж 21.12.2029 г. Номиналната стойност на предложеното количество е 200 млн. лева. Определен е 0.50% годишен лихвен процент, с дата на плащане 26 февруари. Това е четвъртият търг за продажба на лихвоносни съкровищни облигации от началото на годината. На предишните три аукциона - първият се проведе на 13 януари, последният - на 10 февруари, за по-малко от месец, държавата успя да увеличи вътрешния си дълг с общо 600 млн. лева. Първият път чрез 5-годишни ДЦК, а вторият - чрез 10.5-годишни.

До 72 часа ще бъде удължен срокът, в който при технически проблеми касовите апарати ще могат да работят без връзка с НАП, преди да блокират. Сега срокът е 24 часа. Удължаването на срока е договорено на работна среща между представители на Националната агенция за приходите и Сдружението за модерна търговия, в което членуват големите търговски вериги. Ще бъде дадена възможност за работа в т. нар. авариен режим при природни бедствия и извънредни ситуации, като касовите апарати няма да блокират и след загубване на връзката с приходната агенция. Предстои да бъдат изготвени промени в Наредба Н-18 за касовите апарати, които да намалят рисковете пред всички търговци, използващи фискални системи в ситуация на технически трудности.

Държавен вестник обнародва приетите от парламента промени в Закона за хазарта, с които тотото официално става монополист в лотарийните игри. Това стана факт, след като президентът Румен Радев подписа указа за обнародването на промените. С влизането в сила на закона всички издадени лицензи извън тези на спортния тотализатор за организиране на лотарийни игри (с изключение на томбола, бинго, кено и техните разновидности), се прекратяват. От този момент провеждането на тези лотарийни игри е в нарушение на Закона за хазарта и подлежи на санкция. Занапред лотарията ще се организира само от държавно предприятие "Български спортен тотализатор", като то има 6-месечен срок да изпълни изискванията към обектите и персонала, които ще продават билетите.

Имотите на фалиралия завод "Ален мак" в Пловдив вече са собственост на дружеството „Гиза 2008” ЕООД. То притежава и акциите на „Ален мак пропъртис” АД. Последното е създадено на 13 юни 2018 година с капитал 4,2 млн. лева малко преди сделката за "Ален мак". В борда му влизат Илия Пасков и Росен Перинаров. Илия Пасков държи СПА хотел „Свети Никола” в Сандански. По неофициална информация инвеститорът ще предприеме голям ремонт и преустройство на сградата и тя вероятно ще стане бизнес център. И в момента там се отдават площи под наем. За цената на сделката може да се съди от съобщение на синдика Стефан Георгиев до кредиторите от април 2018-а. Той е свикал общо събрание, за да се одобрят условията по предварителен договор за продажба на съвкупност от имоти срещу цена 5,2 милиона лева без ДДС. Отделно от това по масата на несъстоятелност малко по-рано са постъпили и 700 000 лева без ДДС от продажба. Датите и на двете сделки съвпадат с отразеното в Имотния регистър и за купувач се сочи „Гиза 2008” ЕООД. В края на 2018 година синдикът е успял да реализира чрез публичен търг още една продажба от активите на „Ален мак” ​- земя и сгради на „Брезовско шосе”. Купувач е „АСС Синко” ЕООД, регистрирано в Перущица.

Приходите на канадската златодобивна компания Dundee Precious Metals (DPM) от бизнеса в България са надвишили 280 млн. долара през 2019 година. Резултатът е с 50 млн. долара по-висок, отколкото през 2018 г. Основната причина за ръста е, че след предприятието в Челопеч през миналата година в страната заработи и мината на DPM край Крумовград, с което добивът и преработката на руда се повишиха. Нетната печалба от дейността в България общо е близо 94 млн. долара, показва годишният отчет на DPM. През 2019 г. канадската компания е достигнала рекордно производство на злато под формата на концентрат в страната. Резултатите от Челопеч са малко по-слаби, отколкото през 2018 г., което се дължи на по-ниското съдържание на метал в рудата. Освен медно-златен концентрат предприятието там продава също и т.нар. пиритен концентрат, който съдържа злато.

Банка ДСК и Европейският инвестиционен фонд (ЕИФ) подписаха споразумение за предоставяне на гаранции по отпускани кредити на малки и средни предприятия (МСП) по програма COSME в размер на 70 милиона лева. По силата на споразумението Банка ДСК ЕАД ще ползва гаранция за предоставяне на инвестиционни кредити, оборотни кредити, кредитни линии и овърдрафти на малки и средни предприятия. Програмата включва кредитиране на компании от всички сектори на икономиката, без традиционно изключените (производство и търговия с алкохол, хазарт, оръжия и др.). Размерът на гаранцията е 50% от стойността на кредита, а срокът е до 10 години от отпускането му.

Върховният административен съд (ВАС) е осъден да плати 939 107 лв. обезщетение на белгийската фирма "Бос Рентал", защото в разрез с правото на Европейския съюз е отказал да ѝ признае данъчен кредит. Това е приел Софийският апелативен съд в безпрецедентно решение. От ВАС обявиха, че ще обжалват пред Върховния касационен съд. През 2014 г. с ревизионен акт Националната агенция за приходите (НАП) отказва на фирмата да си приспадне данъчен кредит за отдаването под наем на едно строително скеле на германското дружество "Хермер" в Германия, което след това го е преотдало на българска фирма, а тя си самоначислила ДДС. "Бос Рентал" обжалва и печели пред Административния съд София-град. Пред ВАС на втора инстанция "Бос Рентал" губи делото. Точно това съдебно решение е основание за иска за вреди, подаден от белгийската фирма. Според върховните съдии изборът на белгийското дружество да фактурира наемите на "Хермер" под белгийската си ДДС регистрация е злоупотреба с право, тъй като е направено, за да се избегне начисляването на ДДС – в резултат на което данъкът не е начислен нито в България, нито в Белгия. Така ВАС отрича правото на "Бос Рентал" да си възстанови данъчен кредит за 698 067 лв. Като обезщетение дружеството търси освен тази сума, също й лихвите по нея за 4 години - 238 484 лв.

Европа може да е загубила битката за създаването на дигитални шампиони, които да се конкурират с американските и китайските компании, събирайки лична информация, но може да спечели войната за индустриалните данни, заяви еврокомисарят, отговарящ за вътрешния пазар. Разнообразните данни – от това колко бързо караме колите си до това колко време е необходимо на робот за извършването на дадена операция, ще открият нов фронт в битката за дигитална доминация, твърди Тиери Бретон. Притеснена от доминацията на американски и технологични компании като Google, Amazon и Huawei, Европейската комисия засилва регулаторния натиск, за да защити своите ирачи. Новият подход ще излезе на преден план тази сряда, когато Бретон ще представи новата стратегия на блока по отношение на данните и изкуствения интелект. „Навлизаме в нова фаза. Битката за индустриалните данни започва сега, а основното бойно поле ще е Европа“, коментира Бретон, който е бивш министър на финансите на Франция.

General Motors спира операциите си в Австралия и Нова Зеландия и ще продаде завода си в Тайланд, като стъпката е част от най-новото преструктуриране на глобалния бизнес на гиганта. Разходите за напускането на американския производител на автомобили от тези пазари се равняват на 1.1 млрд. долара. Този ход ще ускори оттеглянето на GM от нерентабилните пазари, правейки компанията по-зависима от Съединените щати, Китай, Латинска Америка и Южна Корея. Гигантът ще се откаже и от разширяването си в Югоизточна Азия. General Motors прогнозира, че печалбата през 2020 г. ще остане равна на тази през 2019 г. Миналата година бе трудна за автомобилния гигант, който се сблъска още по-пряко с конкуренцията на производителя на електрически коли Tesla, интересът към който събуди съмнения за надуване на борсов балон. Сега GM се „фокусира върху пазарите, където имаме правилни стратегии за постигане на стабилна възвращаемост и приоритет на глобалните инвестиции, които ще задвижат бъдещия растеж в мобилността“, коментира председателят на компанията и изпълнителен директор Мери Бара.

Японската икономика се сви с най-бързи темпове от пет години насам към края на 2019 г., тъй като беше засегната от повишаване на данъка върху продажбите, голям тайфун и слабо световно търсене. Годишният брутен вътрешен продукт (БВП) падна с много повече от очакваното с 6.3% през октомври-декември. Има също така опасения, че огнището на коронавирус ще доведе до допълнителен спад през това тримесечие. Това породи опасения, че третата по големина икономика в света може да изпадне в рецесия. През периода японските потребителски разходи паднаха с 2.9%, след като през октомври данъкът върху продажбите в страната беше повишен на 10% от 8%. През същия месец тайфунът Хагибис удари големи части на страната. През последното тримесечие капиталовите разходи паднаха с 3.7%, а износът се понижи с 0.1% на фона на продължаващата търговска война между САЩ и Китай. Сега инвеститорите наблюдават дали икономиката ще се възстанови, след като коронавирусът принуди Китай да затвори заводи и доведе до голям спад на китайските туристи в Япония.