Министерският съвет одобри споразумение за заем от Европейския съюз на стойност 1 млрд. лв. Кредитът се отпуска по линия на Европейският инструмент за временна подкрепа с цел смекчаване на рисковете от безработица вследствие на избухването на коронавируса (SURE). Заемът, поискан от страната ни, е за преодоляване въздействието от избухването на пандемията от COVID-19 и на социално- икономическите й последици за работниците и самостоятелно заетите лица. Максималният размер на средствата, които Европейският съюз може да отпусне на България по инструмента SURE, е 511 млн. евро, с 15-годишен максимален срок на падежа. Правителството може да се възползва от средствата в рамките на 18 месеца.

Компаниите, които отпускат т.нар. „бързи заеми“, отбелязват годишен ръст в кредитирането през третото тримесечие на 2020 година, което продължава след март 2019 г., отчита БНБ. Бързите заеми за една година се увеличават със 7,9% (218,2 млн. лв.) и с 1,7% (48,7 млн. лв.) на тримесечна база. Върху вземанията по кредити оказват влияние и нетните продажби на кредити от дружествата, които за последните дванадесет месеца са в размер на 67,5 млн. лева. На годишна база продадените кредити са в размер на 71,8 млн. лв. (в т.ч. 18,7 млн. лв. през третото тримесечие), а закупените – 4,3 млн. лв. (в т.ч. 2,1 млн. лв. през третото тримесечие).

Българска фондова борса е приета в Инициативата на ООН за устойчиви фондови борси (United Nations Sustainable Stock Exchanges Initiative, UN SSE). Това е програма за партньорство на ООН, организирана от UNCTAD, Глобалния договор на ООН, UNEP FI и PRI. Визията на UN SSE е да осигури глобална платформа за изследване на това как борсите, в сътрудничество с инвеститори, компании (емитенти), регулатори, политици и съответни международни организации, могат да подобрят своето ESG (екологично, социално и корпоративно управление) представяне, като насърчат устойчиви инвестиции, включително финансиране по целите на ООН за устойчиво развитие. "Изцяло се ангажираме да постигнем целите за устойчиво развитие на българския капиталов и енергиен пазар. В тясно сътрудничество и като използваме задълбочения опит на Инициативата на ООН за устойчиви фондови борси, както и чрез последователните действия, които сме предприели в тази посока, ние сме уверени в дългосрочния ни успех", каза д-р Маню Моравенов, изпълнителен директор на БФБ.

Топлата зима, ограниченията заради коронавируса и драстичният спад в цените на природния газ са причината държавната компания "Булгаргаз" да отчита срив на приходите си с над 57% за първите девет месеца на 2020 г. Докато за същия период на предходната година постъпленията са били над милиард, то сега са малко над 451 млн. лева. Като цяло продажбите на газ от дружеството са намалели с 21.68%, което обаче не отразява реалния спад в потреблението в страната, тъй като редица клиенти вече могат да купуват и от алтернативни доставчици чрез газова борса. След промяната в ценообразуващата формула в договора с "Газпром" през март пък цената на газа се понижи средно с около 20% за първите 4 месеца на годината, а след това отразяваше много по директно движенията на европейските борси, които се сринаха заради коронакризата. На фона на намалелите обеми на продажбите и понижената цена, "Булгаргаз" отчита положителен финансов резултат от 27.8 млн. лв., което е с близо 20% по-малко от печалбата за първите 9 месеца на миналата година.

Министерският съвет даде съгласието си „БДЖ-Пътнически превози" ЕООД да продаде чрез пряко договаряне резервни части за електрически и дизелови мотрисни влакове, които се намират в складовете на локомотивните депа в София и Горна Оряховица. Продажбата на резервните части ще се осъществи с компанията „Алстом Транспорт" С.А., Румъния, с която дружеството „БДЖ-Пътнически превози" ЕООД има сключен договор за основен ремонт и пет годишна техническа поддръжка на мотрисните влакове. През декември 2019 г. двете дружества подписаха петгодишен договор за поддръжка на 46 мотрисни влака. Обхватът на договора включва пълна текуща поддръжка, както и основен ремонт на 22 дизелови и 24 електрически мотриси.

„Велграф Асет Мениджмънт“ АД, в качеството си на нов мажоритарен собственик на „И Ар Джи Капитал“ 3, отправи търгово предложение за закупуване на акциите на останалите акционери на дружеството. Акционерното дружество придоби основния пакет акции в един ден, в който мина близо 80% от капитала на „И Ар Джи Капитал“ - 29 октомври. Сега новият собственик, изпълнявайки своето законово задължение, иска контрол върху всички акции, като е предложил да закупи дяловете на останалите акционери на цена от 4,3 лв. за лот. „Велграф Асет Мениджмънт“ притежава пряко 1 667 360 броя акции, или 79,4% от капитала на „И Ар Джи Капитал 3“, и иска да придобие останалите 432 640 броя акции, представляващи 20,6% от капитала. Търговият предложител не възнамерява да поиска отписване на дружеството от регистъра на публичните дружества на Комисията за финансов надзор.

Частен съдебен изпълнител обяви търг за административната сграда на „Корпорация металпласт“ АД Пловдив. Крайната мярка е наложена заради дългове на мажоритарния собственик Николай Деведжиев към банки. Имотът се намира в район Южен Юг- 015А, в местността Гуджуците. Представлява триетажна постройка с луксозно обзавеждане, ведомствен бюфет, складова база, като застроената площ е 252 кв.м. Първоначалната цена, от която ще започне наддаването, е 368 000 лв., което е 80% от стойността на имота. Върху него има наложена ипотека и възбрана.

Институциите на ЕС постигнаха временно споразумение за разполагане на допълнителни ресурси на ЕС и мерки за смекчаване на непосредствените последици от кризата с COVID-19. Европейският парламент и Съветът на ЕС приключиха преговорите за предоставяне на допълнителна помощ за насърчаване на възстановяването от пандемията COVID-19 и нейните социални последици, както и за подготовка на зелено, цифрово и устойчиво възстановяване на икономиката на ЕС. За тези цели ще работи новият механизъм REACT-EU, по който ще бъдат осигурени 47,5 млрд. евро през следващите две години. Финансовите ресурси ще бъдат предоставени чрез структурните фондове на ЕС, като 37,5 млрд. евро ще бъдат разпределени през 2021 г. и още 10 млрд. евро през 2022 г. Предстои ЕП и съветът официално да подкрепят съдържанието на споразумението. Регламентът ще влезе в сила един ден след публикуването му в Официален вестник.

Те някога бяха корпоративните титани на Америка. Обичани и познати имена. Показно за успех. Но сега те все повече приличат на нещо друго - на зомбита. И броят им расте. От Boeing Co., Carnival Corp. и Delta Air Lines Inc. до Exxon Mobil Corp. и Macy's Inc., някои от най-емблематичните компании не печелят достатъчно, за да покрият лихвените си плащания. Почти 200 корпорации се присъединиха към т. нар. "зомби компании" от началото на пандемията, според анализ на агенцията сред 3 000 от най-големите публични дружества. Нещо повече, зомбитата отговарят за 20% от тях. И още по-притеснителното: те са добавили почти $1 трлн. дълг към баланса си за периода, като общите задължения достигат $1,36 трлн. Сумата е повече от два пъти по-голяма от дължимата от зомби компаниите в пика на финансовата криза преди десетилетие. Последствията за икономическото възстановяване на Америка са огромни. Усилията на Федералния резерв да предотвратят вълна от фалити, купувайки корпоративни облигации, може и да избегнаха още една депресия.

Представители на най-големия профсъюз в Япония заявиха, че пандемията от Covid-19 няма да ги спре да изискват увеличаване на заплатите за всичките седем милиона членове въпреки мрачните корпоративни отчети, които бяха представени до момента от компаниите. В интервю във вторник ръководителят на профсъюза Рикио Кодзу посочи, че ще настоява за увеличение на заплатите с 4%, въпреки че растящият брой на заразени с коронавирус помрачава перспективите за работодателите. „Ако кажем, че този път растежът на заплатите е невъзможен заради Covid, тогава ще пренебрегнем тотално нашата отговорност към икономиката“, посочи Кодзу, който оглавява Японската конфедерация на профсъюзите, известна като Rengo. "Съществува сериозна загриженост", че Япония може да изпадне обратно в дефлация без ръст при заплатите, добавя той. Скромните увеличения на заплатите на работниците дори по време на относителен просперитет затрудняват Япония да излезе от неблагоприятния цикъл на ниски цени и слаб растеж.