България ще получи над 1 млрд евро повече в новия бюджет на ЕС, като за първи път са предвидени и допълнителни 200 млн евро за най-слабо развитите региони - за засилването на конкурентоспособността, растежа и създаването на работни места. Това обяви министър-председателят Бойко Борисов след края на продължилия пет дни Европейски съвет. Общият размер на средствата предвидени за България по новата Многогодишна финансова рамка и по Пакета „Следващо поколение ЕС“ е близо 29 млрд евро. По Фонда за справедлив преход – половин милиард евро са предвидени за България. За защита на външната граница на ЕС, България ще получи общо над 200 млн евро за миграция и сигурност по МФР. В новия европейски бюджет се потвърждава и ангажиментът на ЕС към страните от Западните Балкани. По Пакета „Следващо поколение ЕС“ България ще може да разчита на над 7,7 млрд евро грантове. Основната част от тези средства в размер на над 6 млрд евро са в рамките на Механизма за възстановяване и устойчивост, чрез който ще се финансират публични инвестиции и реформи с цел възстановяване от кризата и за постигането на устойчива, климатично неутрална, дигитализирана и ниско въглеродна икономика. В допълнение към средствата за Кохезионна политика от МФР, България ще получи и над 650 млн евро по Инструмента REACT-EU, който влиза в Пакета „Следващо поколение ЕС“.

Влизането на България в "чакалнята" на еврозоната е позитивно за кредита в страната и допълнително ще подпомогне понижаването на външните рискове пред финансовата система, посочи германската рейтингова агенция Scope Ratings. Scope Ratings потвърди кредитния рейтинг на България, който от началото на 2019 г. е BBB+, а прогнозата пред него е стабилна. Fitch Ratings също запазиха кредитния рейтинг на страната от BBB, а тяхната прогноза пред него е позитивна. От рейтинговата агенция прогнозират икономически срив на страната от 7% през тази година, увеличаване на правителствения дълг към БВП до 26% спрямо 20% през миналата година, бюджетен дефицит от 5,5% спрямо излишък от 2,1% през миналата година.

Специализираният наказателен съд намали паричната гаранция на обвиняемия собственик на холдинга "Монбат" Пламен Бобоков от 1 млн. лв. на 10 хил. лв. Освен намаляването на размера на гаранцията съдът посочва, че информацията, разменена между Бобоков и секретаря на президента по правни въпроси и антикорупция Пламен Узунов, на която се крепи обвинението, не е секретна, а от публични източници. Не са настъпили вредни последици от споделянето й, каквито трябва да са налице за обвинението по чл. 282 от НК. Пламен Бобоков се превърна в най-арестувания за кратък период обвиняем и с най-високата парична гаранция, налагана му при това два пъти. Първата парична гаранция от 1 млн. лв. му бе наложена и платена с първото обвинение - за промишлените отпадъци, по което е обвиняем и задържан под стража братът Атанас Бобоков и още четирима души. Втори път му бе наложена парична гаранция в същия размер при повдигането обвинение по новото дело след влизането на прокуратурата с въоръженото "Бюро за защита" на главния прокурор в президентството на 9 юли - за сговор с президентския секретар Узунов "за извършване на престъпления". Именно тази втора гаранция Пламен Бобоков обжалва и съдът я намалява на 10 хил. лв.

Още пет танка влизат за заводски ремонт в ТЕРЕМ "Хан Крум" - Търговище, съобщи министърът на отбраната Красимир Каракачанов. Заедно с командира на Сухопътните войски генерал-майор Михаил Попов, изпълнителния директор на холдинга ТЕРЕМ Иван Досков, ръководителя на "Хан Крум" Георги Друмев и областния управител Митко Стайков, министърът присъства на изпитанията на последните два от 13 ремонтирани танка Т-72 в завода в Търговище. Ремонтите на общо 13 танка Т-72 и 60 танкови мерник-далекомери за нуждите на Сухопътните войски са извършени в "ТЕРЕМ - Хан Крум" в периода януари 2019 г. - юли 2020 г. Десет години в ТЕРЕМ не е влизал нито един от танковете на българската армия за ремонт. До момента са минали 13, а до месец-два ще осигурим още пет, които ще влязат за заводски ремонт в Търговище.

Съдът нареди на Държавната консолидационна компания (ДКК) да каже как се харчат 500-те млн. лв. за ремонт на 182 опасни язовира. Информацията за това, предоставяна от Министерство на икономиката, което е принципал на ДКК, е изключително оскъдна. До момента от ведомството на министър Емил Караниколов е съобщено единствено, че към началото на 2020 година са похарчени около 2.5 млн. лв. при ремонта 7 язовира. Решението ДКК да разбули тайната за отпуснатите на компанията от държавата 500 млн. лв. през лятото на 2018 г. е на Административен съд София-град. (АССГ). Делото е образувано по жалба на изданието "Капитал" срещу мълчаливия отказ на ДКК за достъп до информация със съдействието на адвокат Стефан Ангелов от Програма "Достъп до информация" (ПДИ). Запитването бе дали ДКК е възложила ремонти на язовири на друга организация или дружество и какви са документите свързани с това. Пита се още каква е сумата, която е прехвърлена от ДКК на другото дружество и кои са започнатите ремонти към момента на запитването - 17 януари.

В края на април 2020 г. „БДЖ - Пътнически превози“ сключи договор с ДЗЗД „Сименс Трон” за доставка на 10 нови локомотива Siemens Smartron за общо 55.545 млн. лева без ДДС. Според мнозина експерти постигнатата цена от 5.55 млн. лева на локомотив може да се определи като „твърде изгодна“. Вярно е, че БДЖ купува бюджетната серия от локомотиви на Siemens - именно Smartron, а не флагмана Vectron, който е далеч по-мощен, по-бърз и усъвършенстван, но е и доста по-скъп. БДЖ успя да договори сравнително къси срокове за доставка – само 10 месеца за първия локомотив (т.е. – до края на февруари 2021 г.) и общо 13 месеца (до края на май) - за останалите девет.

Девет банки имат желание да отпускат антикризисни кредити на малки и средни предприятия, гарантирани от Фонда на фондовете (ФнФ) в отговор на икономическата криза, свързана с пандемията от COVID-19, съобщиха от ФнФ. До крайния срок на 17 юли 2020 г. заявления подадоха Българо-американската кредитна банка, Обединена българска банка, Юробанк България, УниКредит Булбанк, Първа инвестиционна банка, Токуда банк, Банка ДСК, Търговска банка Д и Райфайзенбанк. Право да кандидатстват за партньорство имаха всички финансови институции с валиден банков лиценз и разрешение за предоставяне на заеми. Общият финансов ресурс за гаранции, заявен от банките кандидати, надхвърля бюджета от близо 158 млн. лв., определен от ФнФ за този финансов инструмент. До края на този месец ще бъде готов списъкът с потенциални банки партньори, които са допустими да подпишат гаранционно споразумение. Целта е новата „Портфейлна гаранция с таван на загубите за преодоляване на последствията от COVID-19“ да бъде достъпна за крайни получатели през септември 2020 г. Чрез новия си гаранционен продукт ФнФ ще поеме част от кредитния риск на финансовите институции при отпускане на нови заеми на малки и средни предприятия без достатъчно обезпечения, но с необходимост от подкрепа в условията на настоящата тежка ситуация.

Франция няма да бъде част от глобалното движение за забрана на участието на китайската компания Huawei в 5G мрежите, заяви във вторник министърът на икономиката и финансите Брюно льо Мер. По време на интервю за радио France info обаче Льо Мер подчерта, че макар Франция да не забранява 5G технологията на Huawei, тя ще защити националните си интереси и сигурност по всяко едно време. Той посочи, че стратегическите интереси на Франция ще бъдат защитени и че Париж ще обърне специално внимание на чувствителни обекти от стратегическо значение, които трябва да защити. Министърът повтори позицията си, че Франция няма да дискриминира никоя компания по отношение на телекомуникационните мрежи и коментира, че Huawei представлява 30% от 4G инфраструктурата на страната.

Камарата на представителите на САЩ одобри проектобюджет за отбраната за следващата финансова година (започваща на 1 октомври), който задължава правителството да засили санкциите срещу газопроводите "Северен поток 2" и "Турски поток". Гласуването беше излъчено на уебсайта на долната камара на законодателния орган. Общо 295 конгресмени подкрепиха проектобюджета на стойност 740,5 милиарда долара, 125 се обявиха против. Документът изисква от правителството да засили настоящите санкции срещу двата руски газопровода. В края на декември миналата година президентът на САЩ Доналд Тръмп подписа закона за военния бюджет за текущата финансова година, който задължава администрацията му да наложи санкции срещу тези проекти. Сега са предвидени допълнителни мерки по отношение на чужденци, които съдействат за изграждането на "Северен поток 2" и "Турски поток". Освен това бюджетният проект предвижда отпускането на почти 3,8 милиарда долара за "Европейската инициатива за сдържане", насочена срещу Русия.

Японското правителство ще започне да субсидира някои компании да инвестират във фабрики в Япония и Югоизточна Азия като част от усилията за намаляване на зависимостта от производството в Китай. Общо 57 компании, сред които са производителят на маски Iris Ohyama Inc. и Sharp Corp., ще получат общо 57,4 милиарда йени (536 милиона долара) от правителството за преместване на производството от Китай обратно в Япония. Още 30 компании ще получат пари за инвестиции в други страни от Югоизточна Азия, като Виетнам, Мианмар, Тайланд. Още през март премиерът на Страната на изгряващото слънце Шиндзо Абе заяви, че Япония трябва да върне производството у дома или да го диверсифицира с фабрики и в други азиатски страни, за да намали зависимостта си от Китай. Тъй като отношенията между САЩ и Китай се влошават и търговската война се изостря, се засилват дискусиите как компаниите и държавите да диверсифицират веригите на доставки, за да намалят зависимостта си от Китай.